2 Р Е Ш Е Н И Е № 106 СОФИЯ 04.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело №5161/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Г. като пълномощник на К. “С.”- [населено място], против решение № 87 от 11.04.2013 г. по гр.д. № 441/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. С него е отменено решение № 231 от 31.05.2012 г. по гр.д. № 388/2011 г. на Окръжен съд- Плевен и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от К. ”С.”- [населено място] против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 16.217 % ид. части от движимо и недвижимо имущество, съставляващо дълготрайни материални активи на “Завод за сушене и калибриране на хибридна царевица”- [населено място], клон на [фирма], подробно описано в исковата молба. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловили и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че при липса на указания от страна на първоинстанционния съд относно уточняване на исковата претенция, въззивният съд в нарушение на чл. 266, ал.3 ГПК е отказал да уважи направеното пред него доказателствено искане за събиране на доказателства относно релевантни за спора факти. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Третото лице - помагач държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните също счита, че въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: К. “С.” - [населено място] е предявила против [фирма] - С., иск за ревандикация на 16.217 % ид. части от дълготрайните материални активи на ответника, подробно индивидуализирани в исковата молба. Твърдял е, че ответникът е правоприемник на [фирма], в структурата на който е било включено дъщерното дружество “С. - ЗСПЗЗ”- К. с имущество Завод за сушене и калибриране на хибридна царевица / ЗСКХЦ/. Подробно в исковата молба е проследено включването на Завода в периода 1977- 1990 г. в структурата на различни стопански организации със смесено - държавно и кооперативно, имущество. Посочено е, че във връзка с разпределянето на държавното и кооперативното имущество, на основание чл. 53, ал.3 ППЗСПЗЗ е била назначена експертиза, която е дала заключение, че делът на държавата в имуществото на предприятие “С.- ЗСКХЦ”- К. възлиза на 40.322%, а делът на кооперативната собственост е 59.678%. На 27.12.1997 г. М. предприятие - К., предало на А. “Х.”- К. купюри за кооперативната част от имуществото на “С.”- К., като кооперациите и размера на имуществото им били изрично упоменати в самия договор. След извършването на одит на [фирма], клон К., било констатирано, че делът на кооперативната собственост в имуществото на ЗСКХЦ- К. е в размер на 50.964 %. Това изменение в съотношението на собствеността било в резултат на увеличаване капитала на клона със стойността на земята, върху която бил изграден сградният фонд на Завода, но това било неправилно, тъй като земята не била държавна собственост и действителното съотношение било това, установено от в.л. Р. Б.. С протоколи от 1997 г. и от 1998 г. кооперация ”С.” била въведена от пълномощниците по § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ във владение на идеалната част от кооперативната собственост и в крайна сметка била осчетоводила и завела в баланса си имущество на стойност 17 831.27 лв. Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът е посочил, че е собственик с дяловото си участие в ЗСКХЦ – К., клон на ответника, с 17 831.27 дяла от кооперативното имущество или 16.217 % дяла от общото имущество на клона. След обезсилване на постановеното от Районен съд- Кнежа решение и изпращането на делото за разглеждане по компетентност от Окръжен съд- Плевен, исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да уточни дали предявява исковете си на основание влязлото в сила решение 53/05.03.2008 г. по в.гр.д. № 457/07 г. на Плевенския окръжен съд, с което са били отхвърлени предявените искове от [фирма] - К., в което съдружници са 7 кооперациии, в това число и ищеца, против [фирма]- К. за предаване на владението върху 59. 678 % ид. части от имуществото на ЗСКХЦ- К. и дали претендираните 16.217 % ид. части, предмет на настоящото дело, са част от тези 59. 678%. С доклада по делото съдът е приел за безспорно, че исковете са предявени на основание това влязло в сила съдебно решение. Указал е на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на 16.217% ид. части от имуществото на ЗСКХЦ- К., че това имущество се владее от ответника и че владението е без правно основание. С определение от 17.12.2012 г. въззивният съд е отменил протоколното си определение за даване ход на делото по същество и е внесъл същото в открито съдебно заседание, като е задължил ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава иска си, като посочи: твърди ли, че е правоимащо лице по смисъла на чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на бившата А. ”Х.”; твърди ли правоприемство на друго основание и от друга кооперативна организация; представлява ли възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ДР на ЗК; осъществявана ли е процедура по чл. 27, ал.4 ЗСПЗЗ /в редакция ДВ бр. 79/96 г./; с какво имущество е регистрирана кооперацията през 1995 г. В изпълнение на дадените указания ищецът е депозирал писмена молба, в която е направил искане за приемане на писмени доказателства съобразно уточнението на иска. С определение от 22.01.2013 г. въззивният съд е отказал събирането на тези доказателства, като се е мотивирал със забраната на чл. 266, ал.1 ГПК за представяне на нови доказателства във въззивната инстанция. С постановеното въззивно решение е отхвърлил като неоснователен предявеният от К. “С.” иск с правно основание чл. 108 ЗС по съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява правото на собственост на ищеца върху съответните идеални части от имуществото на клона на ответното дружество – Завод за сушене и калибриране на хибридна царевица. Според последното уточнение на исковата молба, ищецът е твърдял да е придобил правото на собственост по реда на чл. 27, ал.4 ЗСПЗЗ/ в редакция към ДВ бр. 79/1996/, но не е представил доказателства за това, че членовете на кооперацията са внесли като дялова вноска дела си от имуществото на прекратената по реда на § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ А.” Х.”. Съгласно цитираната разпоредба, внасянето на дяловете е следвало да се извърши с писмен договор, но такива доказателства по делото не са представени и не са установени при извършената от съда служебна проверка по фирменото дело на ищеца. На следващо място е посочил, че няма доказателства за възникването и преобразуването на Завода за сушене и калибриране на хибридна царевица и на А. “Х.”, от която ищецът черпи права чрез дяловия капитал на лицата по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК по отношение на доказателства, които страната представя за пръв път във въззивната инстанция във връзка с дадените от въззивния съд указания да уточни обстоятелствата, на които основава иска си. При отговора на този въпрос следва да се имат предвид постановките на т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според при пропуск на първоинстанционния съд да извърши доклад по делото съобразно изискванията на чл. 146 ГПК или когато направеният доклад е непълен или неточен, е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание по смисъла на чл. 266, ал.3 ГПК за допускане събирането на новите доказателства, които поради това нарушение не са били представени по делото. В случая, изготвеният от първоинстанционния съд доклад не отговаря на изискванията на чл. 146 ГПК. В него са възпроизведени изложените в исковата молба фактически твърдения, от които не става ясно на какво основание ищецът твърди да е придобил правото на собственост върху процесните идеални части от имуществото на ЗСКХЦ- К.. Дадените от първоинстанционния съд указания с определението му от 22.06.2011 г. - ищецът да посочи дали исковете са предявени на основание мотивите на влязлото в сила решение по гр.д. № 457/07 г. на Плевенския окръжен съд, с нищо не допринасят за изясняване на предмета на спора и подлежащите на установяване факти. Въззивният съд е дал указания на ищеца да уточни конкретни обстоятелствата във връзка с претенцията си, но в нарушение на чл. 266, ал.3 ГПК е отказал да събере поисканите доказателства за установяването им, без да отчете допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения при извършването на доклада. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е лишило ищеца от възможността да докаже твърдението си, че членовете на кооперацията са внесли като дялова вноска дела си от имуществото на прекратената по реда на § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ А. ” Х.” и за изпълнение на изискванията на чл. 27, ал.4 ЗСПЗЗ. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на съдопроизводствените действия по допускане на поисканите с молбата от 22.01. 2013 г. / л. 52 от делото/ доказателства. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 87 от 11.04.2013 г. по гр.д. № 441/ 2012 г. на Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: