Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276
гр. София, 04.05. 2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1623 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД - [населено място], срещу решение № 260025 от 11.02.2021 г., постановено по в. т. д. № 461/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 50 от 14.04.2020 г. по т. д. № 168/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на С. И. А. и на К. З. А. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 29.10.2017 г. смърт на внука им Н. А. Ч. за разликите над сумите 2 500 лв. до сумите 40 000 лв. Решенията са постановени при участие на О. А. Ч. в качеството на подпомагаща страна на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд неправилно е присъдил на ищците обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на внука им, въпреки, че не е проведено пълно и главно доказване за съществуването на родствена връзка със съдържание, отговарящо на критериите в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Навеждат се оплаквания за необосновано завишаване на размера на обезщетенията и за определянето им в нарушение на чл.52 ЗЗД. Излагат се и доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Н. Ч. като предпоставка за намаляване на обезщетенията на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
В жалбата е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения за противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС при разрешаване на следните въпроси : „1. Следва ли въззивният съд да определя размер на сума за обезвреда на неимуществени вреди - болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право, свързани с равностойността на моралната подкрепа, която би осигурил, ако беше жив, пострадалият с размера на претендираната и присъдената парична сума; 2. Какви обстоятелства следва да се отчитат при прилагане на принципа на справедливостта, въведен с чл.52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при определяне на дължими суми от родственици; 3. При изследване ведно с останалите конкретни икономически и социални условия съобразно датата на деликта - 2017 г., доколкото петитума на иска е искане за присъждане на парична сума, каква е справедливата сума на обезщетение в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността на пострадалия и преживелия родственик, следва да бъде определена“.
Ответниците по касация С. И. А. и К. З. А. - двамата от [населено място], чрез адв. Р. М. от САК, изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 14.07.2021 г. С отговора е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в полза на адв. Р. М..
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от подпомагащата страна О. А. Ч..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Пловдив е приел, че ищците С. А. и К. А. са доказали активната си материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания, претърпени по повод причинената при ПТП на 29.10.2017 г. смърт на внука им Н. Ч., и че присъдените от първоинстанционния съд обезщетения в размер на по 40 000 лв. са справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД, поради което искането на ответника - жалбоподател за отхвърляне на исковете за разликите на 2 500 лв. е неоснователно. Въззивният съд е преценил като неоснователно и възражението на ответника за намаляване на обезщетенията в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е изложил съображения за липса на доказана причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия преди и по време на произшествието и настъпилата в резултат на произшествието негова смърт.
Изводите на въззивния съд за наличие на активна материалноправна легитимация на ищците по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2018 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и за справедливия размер на обезщетенията са формирани след обсъждане на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели А. С., К. Й., А. А. и Л. Я.. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел за установено, че от раждането си до завършването на осми клас Н. Ч. е живял при ищците - негови баба и дядо, и е отгледан от тях; След навършване на 15 години Н. се преместил да живее при родителите си, но продължил да посещава баба си и дядо си след училище, в почивните дни оставал при тях, помагал им с работа в магазина им за хранителни стоки; Бабата и дядото били силно привързани към първородния си внук, полагали всеотдайни грижи за него, купували му дрехи, храна, лекарства и всичко необходимо, организирали абитуриентския му бал; При новината за смъртта на Н. ищците припаднали в двора на болницата, а впоследствие се затворили в себе си, изолирали се, затворили магазина си, постоянно плачели и всеки ден ходели на гроба на любимия си внук, говорели, че не искат и че няма за кого да се грижат. След преценка на свидетелските показания въззивният съд е приел, че ищците са доказали полагането на грижи за внука си от най-ранна детска възраст, които наподобяват по съдържание родителската грижа, и претърпени по повод на смъртта му болки и страдания, които с оглед на конкретните обстоятелства налагат да им бъде признато право да получат обезщетение, определено по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Предвид фактите, които е приел за установени от свидетелските показания, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е справедливо на ищците да се присъдят обезщетения в размер на по 40 000 лв.
Във въззивната жалба ответникът - застраховател е поддържал оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на пар.96, ал.1 ПЗР на КЗ при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, но въззивният съд е счел оплакванията за неоснователни по съображения за несъответствие на разпоредбата на пар.96, ал.1 ПЗР на КЗ с чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението на Апелативен съд - Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че решаващите изводи на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди са формирани в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, без да поставя конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, относим към решаващите изводи на въззивния съд за наличие на изискуемата от тълкувателното решение активна материалноправна легитимация на ищците за получаване на претендираното с исковете по чл.432, ал.1 КЗ обезщетения. При отсъствие на поставен въпрос и с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване за проверка на съответствието му с тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаят изводите на въззивния съд за размера на определените обезщетения за неимуществени вреди, но не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по размера на обезщетенията след преценка на действителното съдържание на родствената връзка между ищците и починалия при произшествието техен внук, която е приел за съответстваща на критериите в Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС /извод, чиято правилност не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК/, и на интензитета и продължителност на понесените от ищците морални болки и страдания. В мотивите към решението си въззивният съд не се е произнасял дали присъдените обезщетения трябва да са равностойни на „моралната подкрепа, която би осигурил, ако беше жив пострадалият“ - въпрос № 1 от изложението, и не е обсъждал хипотетично какви обстоятелства следва да се отчитат при прилагане на принципа за справедливост „при определяне на дължими суми от родственици“ - въпрос № 2 от изложението. Обезщетенията са определени съобразно установените по делото правнорелевантни факти, които придават конкретно съдържание на понятието „справедливост“ по чл.52 ЗЗД, при съобразяване и на икономическата конюнктура в страната към момента на проявление на вредите. Предвид изложеното, първите два въпроса не могат да се квалифицират като обуславящи за изхода на спора и да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Третият въпрос - каква е справедливата сума на обезщетението в настоящия казус, не носи белезите на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът му е обусловен от преценка на фактите по делото и предполага проверка на правилността на въззивното решение, каквато не може да бъде извършена в производството по чл.288 ГПК.
Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това следва да се посочи, че не е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, тъй като при определяне на обезщетенията въззивният съд е изследвал и посочил в мотивите към решението си всички общи и специфични критерии от значение за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, указани в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 461/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците адв. Р. М. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за оказана безплатна правна помощ пред касационната инстанция, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба. Възнаграждението се дължи в размер, изчислен съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет - 2 482 лв., ведно с ДДС в размер на 496.50 лв. (предвид представените в първоинстанционното производство доказателства за регистрация на адв. М. по ЗДДС), или общо 2 979 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260025 от 11.02.2021 г., постановено по в. т. д. № 461/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на адв. Р. М. от САК с личен № [ЕГН] от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет и служебен адрес [населено място], [улица], ет.4, сумата 2 979 (две хиляди деветстотин седемдесет и девет) лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за оказана безплатна правна помощ на С. И. А. и К. З. А. в производството по т. д. № 1623/2021 г. на ВКС, Търговска колегия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :