1 Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр. София, 06.08.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 351 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. срещу въззивно решение № 367/28.11.2022 г. по в. т. д. № 618/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и отхвърлен предявеният от касатора срещу Всестранна кооперация „Шести май“ иск с правно основание чл. 14, ал. 1 от Закона за кооперациите /ЗК/ за заплащане на сума над горницата от 1 551, 20 лв. до уважената от първоинстанционния съд в размер 24 462, 12 лв., представляваща равностойност на дяловата вноска, дължима на наследодателката на ищеца З. И. Д., ведно със законната лихва върху нея от 14.07.2021 г. В жалбата се сочи касационното основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК – нарушение на материалния закон. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗК и е отказал да допусне актуализация на дължимата на З. И. Д. дялова вноска, като е присъдил единствено нейния номинал. Въззивният съд, след като е преценил, че от самата кооперация няма разписани правила за актуализация на дяловите вноски, е приел, че такава не следва да бъде извършвана, респективно, че кооперацията дължи вноската в номинален размер. Касаторът счита, че изводът на съда противоречи на материалния закон – чл. 14, ал. 1 ЗК, както и на събраните по делото доказателства, а именно съдебно-счетоводна експертиза и годишен финансов отчет за 2020 г., приет от ответната кооперация. При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено като предявеният иск бъде уважен в определения от първоинстанционния съд размер с преразпределяне на отговорността за разноски. От ответника по касация Всестранна кооперация „Шести май“ е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения, че въззивното решение е правилно, тъй като в съответствие със закона съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че липсва правно основание дяловата вноска на наследодателя на ищеца да бъде актуализирана съобразно размера на обявения в Годишния финансов отчет размер на дяловия капитал на кооперацията. Претендира се присъждане на разноски в размер на 1 300 лв. В открито съдебно заседание страните не изпращат представители. От процесуалния представител на ответната кооперация е представено становище, с което се поддържат направените в отговора на касационната жалба съображения. Счита се, че всички изчисления за актуализиране на дяловата вноска без да е налице установен нормативен ред за това и без да е взето решение на общото събрание на член-кооператорите е неправилно и незаконосъобразно, съответно в противоречие с императивните разпоредби на чл. 14, ал. 1 ЗК. Тъй като нормативна методика за извършване на актуализация не е въведена от законодателя, то такава би могла да бъде извършена само въз основа на Закона за деноминация на лева. Законът за кооперациите изключва възможността за получаване на ликвидационен дял от имуществото на кооперацията. Такъв дял може да се получи единствено при ликвидация на кооперацията по аргумент от чл. 45, ал. 2 и чл. 48 ЗК, при което остатъкът от актива на кооперацията се разделя между членовете й пропорционално на дяловите им вноски. Въз основа на изложеното процесуалният представител на ответника заявява, че сумата, която подлежи на връщане – „внесена дялова вноска“, следва да бъде съобразена с размера на дяловия капитал на член-кооператора. Позовава се на определение № 268/12.11.2015 г. по т. д. № 224/2015 г., с което той счита, че е прието наличие на възможност за актуализация само при гласувано от общото събрание решение за начина, по който следва да се извърши тази актуализация. Дяловата вноска по смисъла на действащия ЗК е нещо различно от т. н. „имуществен дял“, предвиден в ЗК преди изменението му с ДВ бр. 13/2003 г. В сега действащия ЗК е предвидена различна уредба, имаща за цел да гарантира на прекратилия участието си кооператор получаване на дяловата му вноска независимо от конкретното имуществено състояние на кооперацията. Поддържа, че е невъзможно да бъдат прилагани по аналогия правилата относно търговските дружества, напр. дружества с ограничена отговорност. Изтъква, че кооперациите са особен вид субекти, различни от търговските дружества, уредени в Търговския закон, и именно поради това законодателят е приел специалния закон – Закон за кооперациите, който урежда съществуването и действието на кооперациите, кооперативните предприятия и кооперативните съюзи, като по никакъв начин ЗК не препраща към други нормативни разпоредби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Исковото производство е образувано по предявена от С. Г. Д., като правоприемник на член-кооператора З. И. Д., срещу Всестранна кооперация „Шести септември“ искова претенция с правно основание чл. 14, ал. 1 ЗК с размер 24 462, 12 лв., представляващ равностойността на дяловата вноска на Д., ведно със законната лихва. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск в пълния заявен размер като е преценил, че при напускане на кооперацията всеки член-кооператор има право да получи внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред след приемане на годишния финансов отчет и ако е погасил всички свои задължения. Съдът е приел за безспорно, че членственото правоотношение на З. Д., възникнало през 1995 г., е било прекратено с настъпване на нейната смърт и е установил липса на извършена от кооперацията актуализация, съответно методика, по която тя да бъде извършена. Счел е, че актуализацията следва да бъде направена според последния приет годишен финансов отчет, а именно към 31.12.2020 г. Възприел е заключението на вещото лице, че чистата стойност на единица дялов капитал е в размер на 17, 45 лв., което съотнесено към встъпителната вноска на З. Д. от 1 551, 20 лв. дава стойност 27 068, 04 лв. От този размер съдът е приспаднал преоценка и дължим данък и, съобразявайки диспозитивното начало, е присъдил целия претендиран от ищеца размер – 24 462, 12 лв. При подадена от ответната кооперация въззивна жалба с оплаквания, че Районен съд Стара Загора е игнорирал липсата на нормативно разписана методика за актуализация на дяловите вноски, а такава не е била приета и от кооперацията, въззивната инстанция, възприемайки установените от първоинстанционния съд факти, е редуцирала размера на дължимата вноска до нейния номинал от 1 551, 20 лв. като за горницата е отменил решението на първостепенния съд и е отхвърлил иска. В мотивите на решението си съдът е приел, че, след като годишният финансов отчет за 2020 г. е бил приет на 28.04.2021 г., то за ищеца като наследник на кооператора З. Д. е възникнало право да получи дяловата й вноска. Отчел е липсата на установени в тежест на З. Д. задължения към момента на прекратяване на членственото правоотношение и е мотивирал извод, че поради липса на разписана в закона и в устава на ответната кооперация методика за извършване на актуализация, се дължи номиналния размер на дяловата вноска. Посочил е, че от тази сума не следва да се приспада разходът за трайни насаждения на кооперацията, тъй като това не е задължение на отделния кооператор към кооперацията. В този смисъл е отказал да приложи решението на общото събрание на кооперацията, тъй като, макар да липсват доказателства за отмяната му, то противоречи на императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 ЗК. С определение № 1117/22.11.2023 г. при преценено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд Стара Загора решение по въпроса : „Как следва да бъде формиран размерът на внесените дялови вноски, дължими при прекратяване на членство в кооперация на основание чл. 14, ал. 1 ЗК?“ За да се отговори на поставения въпрос, следва да се има предвид, че дяловите вноски образуват дяловия капитал на кооперацията, а нейните членове отговарят за задълженията й до размера именно на тези дялови вноски. В теорията се приема, че имущественият дял се равнява на съответното процентно на дяловата вноска участие на съдружника в имуществото на кооперацията. А имуществото на кооперацията се състои от остойностими права и задължения. Следователно имущественият дял на членовете се състои в припадащата им се част от правата /активите/, включително върху нематериални обекти, които имат парична оценка, и задълженията /пасивите/ на кооперацията. Докато кооперацията съществува нейният дялов капитал е в по-малък размер от имуществото, тъй като преди прекратяването й дяловете на членовете не включват съответната част от фондовете на кооперацията – последните се разпределят в производството по ликвидация. Този принцип е проведен както в отменения, така и в действащия закон. Разпоредбата на чл. 28 ЗК /отм./ забранява напусналите членове да претендират нещо от резервния фонд, както и от други имоти на кооперацията. В сега действащия закон разпоредбите на чл. 45, ал. 2 ЗК и чл. 48 ЗК регламентират, че при ликвидация дяловете се връщат на кооператорите след изпълнение на останалите задължения на прекратената и намираща се в ликвидация кооперация и се разпределят между членовете й пропорционално на дяловите им вноски, освен ако с устава е предвидено друго. От изложеното следва, че имуществените дялове на членовете на кооперацията приличат на дружествените дялове на съдружниците в ООД, но за разлика от дружествените дялове, които материализират членствени права, имуществените дялове на кооператорите материализират само имуществени права и задължения на членовете на кооперацията, и те не могат да бъдат прехвърляни, залагани, запорирани, съответно по отношение на тях да бъде осъществявано принудително изпълнение за лични задължения на членовете към техни кредитори. Основание за подобен извод дават и мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗК /№ 254-01-29 от 24.04.2002 г./. Тъй като ЗК не посочва изрично начина за определяне имуществения дял при прекратяване на членството в кооперацията, в теорията се поддържа, че той е пропорционална величина на дяловите вноски на членовете /така Л. Д., Г. С., А. К./. Тази теза следва да бъде подкрепена и като се направи съпоставка между действалата до 2003 г. редакция на чл. 14, ал. 1 ЗК и чл. 29 ЗК, която гласи, че делът или неговата равностойност се връща на бившия кооператор или на правоприемниците му след приемане на годишния счетоводен отчет, ако е погасил всички свои задължения към кооперацията, имущественият дял се изплаща в продължение на три години, и изменената редакция, публ. с ДВ, бр. 13/2003 г., според която бившите кооператори или наследници имат право на внесените дялови вноски, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви, дяловите вноски се изплащат в продължение на три години. В случай, че се приеме тезата, че дяловите вноски се дължат по номинал от кооперацията, то се оказва, че прекратилият членството в нея или неговите наследници не носят отговорност за нейната дейност, т. е. не понасят риск от нейните загуби, което е в противоречие с непромененото във времето правило на чл. 34, ал. 3 ЗК, според което загубите се покриват от фонд „Резервен“ или остават за погасяване през следващите години. След отразяване на загубите може да се окаже, че салдото по имущественото участие на кооператора е в по-малък размер от първоначалната вноска или е отрицателна стойност. В последния случай кооператорът не ще придобие качеството кредитор след прекратяване на членството си. Ако пък се приеме, че се изплаща имуществен дял, то означава в него да бъде включено цялото имущество на кооперацията, включително частта от фондовете, която теза влиза в противоречие с правилото, че преди ликвидация на кооперацията не могат да бъдат изплащани средства от резервните фондове. Оттук следва извод, че стойността на дяловите вноски зависи от съотношението между активите, включително печалбите, които не са били разпределени като дивидент, и пасивите, включително загубите, които не са били покрити от фонд „Резервен“. Член-кооператорът следва да получи стойността на участието си към момента на прекратяването му като пропорция на дяловата вноска към съотношение между печалби и загуби, а не номиналната стойност на дяловата си вноска. Това разбиране се подкрепя и от новелата на чл. 16, т. 1 на Регламент № 1435/2003 г. на Съвета относно устава на Европейското кооперативно дружество /ЕКД/, според която загубата на членство в ЕКД дава право на изплащане на дела от записания капитал, намален пропорционално със загубите на собствен капитал. Следва да бъде съобразено и посоченото в определение № 268/12.11.2015 г. по т. д. № 224/2015 г. на II т.о., ВКС, че при липса на установен нормативен ред /методика/ за актуализация на дяловите вноски, съобразно посоченото в чл. 14, ал. 1 ЗК, съдът следва да вземе предвид размера на внесената от кооператора дялова вноска и извършената с решение на ОС актуализация след приспадане на осчетоводените средства, които са отишли в задължителните фондове, които не подлежат на разпределение. Изложеното мотивира следния отговор на поставения правен въпрос: Размерът на дяловите вноски, дължими при прекратяване на членство в кооперация на основание чл. 14, ал. 1 ЗК, следва да бъде определен като пропорционална величина между размера на дяловите вноски на членовете съотнесен към имуществото на кооперацията, разбирано като разлика между активи и пасиви, след приспадане стойността на нормативно или уставно определените фондове. С оглед даденият отговор в нарушение на материалния закон се явява изводът на въззивната инстанция, че при прекратяване участието на З. И. Д. на нея, респективно на нейния правоприемник С. Д. се дължи дялова вноска съобразно номиналната й стойност без да се отчита обстоятелството кооперацията какви фондове поддържа съобразно предвиденото в ЗК и/или устава, има ли и какви са размерите на непокритите от фонд „Резервен“ задължения на кооперацията, респективно каква е стойността на имуществото, има ли и какъв е размерът на неразпределените печалби. В случая от доказателствата е установено, че според чл. 34 от устава ответната кооперация следва да поддържа фонд „Резервен“ и фонд „Инвестиции“. Тя може да образува и други фондове по решение на общото събрание. Размерът на фонд „Резервен“ не може да бъде по-малък от 20% от размера на дяловия капитал. Размерът на фонд „Инвестиции“ не може да бъде по-малък от 10 % от размера на дяловия капитал. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за приемане на решение от ОС, с което да са определени конкретни размери на всеки от двата фонда, нито решение, с което да е прието съществуването на други фондове, извън задължителните по закон /чл. 34, ал. 1 ЗК/. Следователно трябва да се приеме, че двата фонда са в размерите, указани в устава – фонд „Резервен“ 20% от дяловия капитал, а фонд „Инвестиции“ 10% от дяловия капитал. Въззивният съд се е произнесъл и при необсъждане на въведените от ищеца още с исковата молба твърдения, че кооперацията не е правила актуализация на своето имущество, а от последния съставен ГФО не е ясно какви задължителни фондове поддържа, в какви размери и дали те са в съответствие с определените по закон и устав, съответно дали кооперацията има неразпределена печалба. Като незаконосъобразно въззивното решение следва да бъде отменено при наличие на релевираното касационно основание по чл. 281, т. 1, предл. 1 ГПК. Тъй като се налага извършване на нови процесуални действия по определяне конкретния размер на дължимата дялова вноска, в приложение на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на предходната инстанция за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да бъде изслушано експертно заключение, което да определи размера на дяловата вноска, която следва да получи наследникът на З. И. Д. като има предвид последния финансов отчет за годината, в която е прекратено нейното участие в ответната кооперация /01.05.2020 г./, размерите на двата задължителни фонда съобразно предвиденото в устава, съществува ли натрупана и неразпределена печалба, съществуват ли непокрити от фонд „Резервен“ задължения на кооперацията. Поради изложеното, решението на Окръжен съд Стара Загора следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при изслушване на нова експертиза, която да даде заключение съобразно посоченото в мотивите по-горе. При изхода на спора и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноски не следва да бъдат присъждани с настоящото решение, а те следва да бъдат съобразени от въззивния съд при новото произнасяне. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 2 и ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 367/28.11.2022 г. по в. т. д. № 618/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и отхвърлен предявеният от С. Г. Д. срещу Всестранна кооперация „Шести май“ иск с правно основание чл. 14, ал. 1 от Закона за кооперациите /ЗК/ за заплащане на сума над горницата от 1 551, 20 лв. до уважената от първоинстанционния съд в размер 24 462, 12 лв., представляваща равностойност на дяловата вноска, дължима на наследодателката му З. И. Д., ведно със законната лихва върху нея от 14.07.2021 г. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Стара Загора за ново разглеждане на спора от друг състав на съда. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.