4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6 Гр.София, 11.01.2011г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 559 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “К. /в ликвидация/, гр.Кьолн, Г. срещу определение № 782/01.05.1010г., постановено по ч.гр.д.№ 756/10г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 09.03.2010г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по т.д.№689/09г. на основание чл.130 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът “В. О.” АД, гр.София оспорва жалбата. Ответникът С. община не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по т.д.№ 689/09г. по описа на СГС е образувано по иск на “К. /л./ срещу “В. О. и С. община за заплащане на част от сумата по издаден изпълнителен лист в полза на ищеца срещу длъжника “О.. Ищецът иска да се ангажира отговорността на двамата ответници, като учредители на “О., което дружество е обявено за недействително, вписано е прекратяването на дейността му чрез ликвидация, впоследствие е обявена неплатежоспособността му, обявено е в несъстоятелност и е заличено от търговския регистър. Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че отговорността на учредителите на обявеното за недействително дружество може да се ангажира по реда на чл.70, ал.5 ТЗ, само ако правните действия от името на дружеството са извършени след обявяване на недействителността. В случая, ищецът твърдял, че вземането му произтича от сделка, сключена преди влизане в сила на решението за обявяване на недействителността и тъй като това решение има действие занапред, учредителите на дружеството не са пасивно легитимирани страни по иска. Частният жалбоподател поставя въпроса: “Приложим ли е чл.70, ал.5 ТЗ за действия, сключени в периода от учредяването до обявяването на недействителността на дружеството с влязло в сила решение, когато учредителите са лишили дружеството от имущество, което са разпределили помежду си, без да удовлетворят кредиторите при ликвидацията?”. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че поставеният въпрос е от значение за допустимостта на предявения иск, по същия липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС, съществува неяснота по приложението на нормата на чл.70, ал.5 ТЗ, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Търговското дружеството може да бъде обявено за недействително при наличието на нарушения при учредяването му по чл.70, ал.1 ТЗ, като съдебното решение за обявяване на недействителността има действие от влизането му в сила съгласно изричната норма на чл.70, ал.3 ТЗ. Последиците от обявяване на недействителността са: прекратяване на дружеството и извършване на ликвидация. В производството по ликвидация се извършва удовлетворяване на кредиторите на дружеството по правилата на Глава 17 на ТЗ и след уреждане на задълженията и разпределение на остатъка от имуществото дружеството се заличава – чл.273, ал.1 ТЗ. Съответно, ако по отношение на дружеството се открие производство по несъстоятелност, удовлетворението на кредиторите става по реда на Част ІV на ТЗ, като производството по ликвидация се спира – чл.272а ТЗ. В този смисъл разпоредбата на чл.70, ал.5 ТЗ за отговорността на учредителите следва да се тълкува, като се вземат в предвид и специалните правила за принудително изпълнение на задълженията на дружеството при открито производство по ликвидация. Според законовия текст, когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено. Възможните хипотези са: задълженията да се поети преди влизане в сила на съдебното решение за обявяване на недействителността или същите да са възникнали след като дружеството се счита за прекратено с обявяването на недействителността. В първия случай, задълженията са поети от името на търговско дружество, което не е прекратено и представлява самостоятелен правен субект. След прекратяването му удовлетворението на кредиторите се извършва в производството по ликвидация. Във втория случай, към момента на поемане на задълженията дружеството е в производство по ликвидация или юридическото лице вече е заличено от търговския регистър. В ликвидационното производство се довършват само текущите сделки, като сключването на нови сделки от ликвидатора е допустимо, само ако се това се налага от ликвидацията – чл.268, ал.1 ТЗ. Следователно поетите задължения от съдружници в дружество с ограничена отговорност при открито производство по ликвидация или след заличаването му не ангажират юридическото лице поради липса на представителна власт на управителния орган, съответно сделките са сключени от името на субект, несъществуващ в правния мир. По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че разпоредбата на чл.70, ал.5 ТЗ е създадена с оглед на защитата на интересите на кредиторите и следва да се прилага за случаите, когато е поето задължение от името на обявено за недействително дружество, чиято отговорност не може да се реализира по специалния ред на ликвидационното производство. В тази хипотеза сделката е сключена след влизане в сила на решението за обявяване на недействителността и за поетите задължения отговарят солидарно и неограничено учредителите на дружеството. Противното разбиране – възникване на отговорност и на дружеството и на учредителите за задължения, възникнали от момента на учредяването до обявяването на недействителността, противоречи на правната същност на дружеството с ограничена отговорност - на статута му на самостоятелен правен субект, различен от учредителите го лица. На поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК въпрос ВКС, ТК, І отд. отговоря по следния начин: Разпоредбата на чл.70, ал.5 ТЗ за солидарната и неограничена отговорност на учредителите на дружество с ограничена отговорност не се прилага за задължения, поети от името на дружеството по сделки, сключени в периода от учредяването до обявяването на недействителността на дружеството с влязло в сила решение. Втората част на въпроса, ако евентуално са извършени действия от съдружниците, с които те са си разпределили имущество на дружество, без да удовлетворят кредиторите, не променя правните изводи на състава на ВКС, тъй като атакуването на тези действия не е предмет на производството по делото. Отговорността на тези лица за извършени действия с цел увреждане на кредиторите, няма за последица прякото приложение на нормата на чл.70, ал.5 ТЗ чрез предявяване на осъдителен иск срещу съдружниците. По същество на частната жалба. Предвид на отговора на въведения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и твърдяните обстоятелства, че задължението на обявеното за недействително дружество е поето преди влизане в сила на решението за обявяване на недействителността, както и че по отношение на същото е било открито производство по ликвидация, а след това е обявено в несъстоятелност и заличено от търговския регистър, предявеният осъдителен иск срещу учредителите е недопустим. Въззивния акт, с който е потвърдено определението на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото е правилен и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 782/01.05.1010г., постановено по ч.гр.д.№ 756/10г. от Софийския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.