Ключови фрази
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА - Телесни повреди * защитна версия * достоверност на обяснения на подсъдим

Р Е Ш Е Н И Е

                          

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 65

 

гр.София, 08 март 2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  трети  февруари две хиляди и десета година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:   БЛАГА ИВАНОВА

                                                                       ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

                                                                      

                                                                                                                           

               със секретар   АВРОРА КАРАДЖОВА   

и с участието на прокурора   СТЕФКА БУМБАЛОВА

изслуша   докладваното  от   

председателя     (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно дело под №  718/2009 г.    

 

ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия Р. М. Ж. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на присъдата на Пловдивския военен съд.

Първоинстанционната присъда е от 27 юли 2009 г. по нохд № 255/09 г. и е по обвинението, че Р. Ж. е нанесъл на 5 май 2008 г. лека телесна повреда на Д. Б. А. (временно разстройство на здравето , неопасно за живота, в резултатът на порезни рани на лявата ръка) – престъпление по чл.131, ал. 1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 НК (още защото нараняването е по хулигански подбуди). На подсъдимия е наложено наказание три месеца лишаване от свобода условно с изпитателен срок от 3 г.

Второинстанционно (въззивно) решение - № 96а от 26 октомври 2009 г по внохд № 91/09 г., е постановено също по жалба от сега обжалвалата страна.

В подадената сега (касационна) жалба се съдържа позоваване на първите две отменителни основания по чл.348 НПК – нарушението на материалния и на процесуалния закони, както и доводите, които жалбоподателката е отнесла към тях и в подкрепа на искането си за отмяна на въззивното решение, последвано или от оправдаването на подсъдимия още във ВКС, или от връщането на делото за ново разглеждане във ВоАС.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, докато според прокурорът тя трябва да бъде отхвърлена.

ВКС намери жалбата за неоснователна.

Липсват основанията за нейното уважаване.

Всъщност жалбата е почти дословно повторение на допълнението към въззивната жалба, така че място за нейното обсъждане тук, има само доколкото ВОАС не е отговорил на поставените въпроси или ВКС не споделя дадените им отговори. За обжалваното решение обаче не може да се каже нито едното, нито другото, независимо че ВоАС би могъл да бъде по-убедителен при отхвърлянето за защитната позиция.

Така например, съгласявайки се с първата инстанция, че защитата е опровергана от свидетелите-очевидци на инцидента, ВоАС е могъл да бъде по-конкретен относно цитираните и пред него показания на В. Л. и да потвърди, че те също не променят този извод. Независимо че в мотивите към присъдата има позоваване на друга част от същите показания, и в двата случая Л. не е казала какви думи са си разменили евентуално подсъдимият и пострадалия. ВоАС е трябвало да посочи, че съществено за защитната теза е съдържанието на евентуалния разговор между двамата, а не дали изобщо е бил проведен. Вярно е, че при наличието на такъв (какъвто и да е) разговор, защитата би била улеснена да поддържа, че неговото съдържание е именно такова, каквото твърди подсъдимият провокативно към него. Проблемът, с други думи, е бил друг: да се вярва или не на Ж. , и тъкмо този проблем е разрешен правилно, след като подсъдимият не е успял да убеди в искренността си (особено показателно за достоверността на обясненията му е безспорното обстоятелство, че той извадил ножа и го поставил на масата още след влизането си в заведението, далеч преди контактът си с Д. А. ).

Отхвърлянето на защитната позиция относно намерението за нараняване е могло да бъде също по-убедително с донякъде банализирания, но подходящ и в случая аргумент, че за намеренията се съди по действията, а не по думите на дееца за тях.

Потвърждаването, накрая, на правилността и на правния извод, че подбудите, с които е действувал Р. Ж. , са били именно хулигански и по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 НК, ВоАС е трябвало да подкрепи с аргумент, че този вид мотиви не са несъвместими с „чисто личните”, от каквито се твърди, че е бил ръководен подсъдимият;тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство (вж. П.2/1974-Пл, т.3).

 

Ръководен от всичко изложено, ВКС – І н.о. съобразно още с чл. 354, ал.1, т.1 НПК

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила въззивно решение № 96а от 26 октомври 2009 г. по внохд № 91/09 г. на Военно-апелативния съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: