5 РЕШЕНИЕ № 114 София, 24.04.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 59 /2014 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по две молби за отмяна, съответно молба № 100396 от 19.6.2013 г, подадена от ТП „Д. Р.” към „Ю. .” [населено място] със седалище и адрес на управление м.А., [община] и молба № 100 525/12.8.2013 г, подадена от ТП „Д. Б.” към „Ю.ДП [населено място] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез пълномощника му адв.М. М., подадени на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 109 от 22.11.2010 г по въззивно гр.дело № 1461/2010 г на Бургаски окръжен съд. Към молбите са представени писмени доказателства, за които молителите подържат, че са от съществено значение за делото.Искат отмяна на влязлото в сила съдебно решение, за да се обсъдят и вземат предвид представените документи. Ответникът по молбата С. епархийски съвет, представляван от сливенския митрополит Й. Н. чрез процесуалните му представители адв.М. С. и адв.Н. Г. оспорват подадените молби за отмяна по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Считат, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, поради което молят молбите да бъдат оставени без уважение.Претендират разноски за това производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди данните по делото намира следното : Молбите са процесуално допустими като подадени в срока по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК. По същество са неоснователни. С решение № 109 от 22.11.2010 г по в.гр.дело №1461/2010 г на Бургаски окръжен съд, чиято отмяна се иска е отменено решение № X.-1859 от 6.1.2009 г по гр.дело № 1413/2007 г на Бургаски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на Общинска служба „З. и гори” [населено място], Общинска служба „З. и гори” [община] и Общинска служба „З. и гори” [населено място],че Сливенска епархия на българската православна църква има право на възстановяване на собствеността върху следните недвижими имоти : гора от 12 000 дка в землището на [населено място], Бургаска област при граници мера, метох, съзлък Б., О. река, Анатемата, бургаски път и долчината Д. Г. кладенец и гора от 20 000 дка в землището на [населено място] /С. муса/, Бургаска област, при граници : попов бент, петървъджийска долчина до върха йпо пътя за язлата кладенеца, Убкъслътара и до османски юрт.При разглеждане на делото въззивният съд е приел, че представените по делото писмени доказателства-крепостен акт № 119 от 1899 г и крепостен акт № 120 от 1899 г, преценени във връзка с документите от преписка № 54 на М. на финансите, отделение за държавни имоти – „По имотите на манастира Св.А.”, с.Св.Н., Бургаска околия установяват правото на собственост на Сливенска епархия към Българската православна църква върху процесните имоти.Прието е, че с посочените крепостни актове четиримата митрополити, настоятели на духовното училище на остров Халкидики, продали на две физически лица от [населено място] една мера и гора от 20 000 дка в землището на [населено място] /сега [населено място]/ и мера и гора от около 12 000 дка в землището на Св.Н. 8сега [населено място]/ при описаните в документите граници.Прието е, че между купувачите по тези крепостни актове и българската правословна църква е имало съдебен спор, който е приключил в полза на църквата.С протокол № 11 от 291.1900 г Бургаската окръжна постоянна комисия е взела решение „да се завземе манастира Св.А.” като се завладеят всички имоти, изброени в предложението на комисията, съобразно приложения списък и същите да се владеят за в бъдеще и управляват от Българската православна църква. С определение № 706/16.8.2012 г по гр.дело № 254/2011 г ВКС, Първо ГО не е допуснал касационно обжалване на решение № 109 от 22.11.2010 г по в.гр.дело №1461/2010 г на Бургаски окръжен съд. Към молба за отмяна № 100396 от 19.6.2013 г, подадена от ТП „Д. Р.” към „Ю.” [населено място] със седалище и адрес на управление м.А., [община] е представена стр.12 от емлячния регистър видно от която Бургаската окръжна постоянна комисия е декларирала гора от 3 500 дка в м.”Дере келеме” и пустееща земя от 61,2 дка в същата местност.Подържа се, че това доказателство има значение за изхода на спора, тъй като означава, че в землището на [населено място] не може да бъде идентифициран имот от 20 000 дка. Към молбата за отмяна № 100 525/12.8.2013 г, подадена от ТП „Д.Б.” към „Ю. ДП [населено място] със седалище и адрес на управление в [населено място].Представения са представени скици на нивите в м.”Габрака”, „А., М. .”, „А.” и карта на определените за предмет на горско стопанство общински гори в землището на [населено място].Подържа се, че картния материал има значение за изхода на спора, тъй като отразява, че ищецът по делото не притежава в посочените размери правото на собственост върху имотите, по отношение на които му е признато правото на възстановяване с влязлото в сила съдебно решение. Представените с молбите писмени доказателства не могат да послужат като основание за отмяна на решението . За да е налице основанието по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната срещу която е постановено решението.Основание за отмяна по този текст са само новоотккрити обстоятелства-юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължина нарушение на съда или на небрежност на страната.Касае се за факти, които са релевантни за спорното право.Необходимо е заинтересованата страна да не е знаела за съществуването им или макар да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието и непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото.Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти и доказателства.В случая молителите са могли без затруднение да ангажират своевременно приложените към молбите документи-извлечение от емлячния регистър и картен материал, които да представят пред съдилищата по същество при полагане на дължимата грижа. Отделно от това представените доказателства, не са такива които да могат да променят изводите на инстанциите по същество. Обективираното в картния материал няма правопораждащо или правоизключващо собствеността действие и не създава права за молителя, респ. не отрича правата на ищеца, поради което не е от съществено значение за изхода на делото.Същото се отнася и до преписа на стр-12 от емлячния регистър-в случая правото на собственост на ищеца е установено с документи, имащи пряко доказателствено значение, поради което представянето на косвени доказателства, които са съществували, но не са били ангажирани от молителя в хода на разглеждане на делото от инстанциите по същество не може да обоснове приложението на основанието по чл.303 ал.1 т. 1 от ГПК. С оглед характера на производството по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗФГ определянето на конкретните земи и гори, върху които се възстановява правото на собственост към настоящия момент не се определя от съда, а от съответната общинска служба по земеделие и гори по местонахождението на имотите.В мотивите на решението, чиято отмяна се иска са приети за доказани основните правнорелевантни факти за основателността на претенцията по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗФГ-липса на заявление за възстановяване на собствеността по администартивен ред и притежанието на горите преди одържавяването им, а в диспозитива на решението са посочени границите на земите към момента на отнемането.Изясняването на актуалния статут на горите, относим към способа за възстановяване на собствеността и е изцяло в правомощието на Общинската служба по земеделие, доколкото определянето на сегашните граници на имота е извън правомощията на съда в производството по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗФГ. Молбите за отмяна на влязлото в сила съдебно решение са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. По искането за разноски. Процесуалния представител на ответника по молбите за отмяна адв. Г. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 638 650 лв.Видно от представения договор за правна помощ и съдействие това възнаграждение е уговорено, но не е заплатено поради материална затрудненост и обективна невъзможност С. епархийския съвет към С. митрополия да заплати посоченото адвокатско възнаграждение.Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът може да указва безплатна правна помощ на материално затруднени лица.За адресати на нормата следва да се считат само физически лица, но не и юридически лица, какъвто е доверителя на адвоката.Това е така поради обстоятелството, че юридическите лица възникват по силата на правната норма и по отношение на тях не може да се приеме, че представляват материално затруднени такива по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което искането адвокатско възнаграждение не може да бъде присъдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто ГО Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна № 100396 от 19.6.2013 г, подадена от ТП „Д. Р.” към „Ю.” [населено място] със седалище и адрес на управление м.А., [община]. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна № 100 525/12.8.2013 г, подадена от ТП „Д.Б.” към „Ю.ДП [населено място] със седалище и адрес на управление в [населено място]. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Г.-процесуален представител на С. е.към С. митрополия за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 638 650 лв. Решението в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.38 ал.2 от ЗА има характера на определение и подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчване на решението. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.