Ключови фрази
Право на добросъвестния владелец на подобренията * подобрения * неоснователно обогатяване * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86
София, 15.07.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА


при участието на секретар Албена Рибарска
слуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1515 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Ж. Д. Г. и Н. С. Г., и двамата от [населено място] процесуалния представител чрез адв. Д. И. - АК Х. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 590 от 25.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 1000/2013 год. на АС-Пловдив. Поддържа се , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за определяне качеството на подобрителя на чужд имот и възможността същият да получи обезщетение, когато е подобрил чуждия имот, увеличил е неговата стойност но е претендирал само увеличената стойност като добросъвестен подобрител и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите относно характера на въззивното решение при порок, свързан с неправилна преценка на съда от гл.т. на неизпълнение на задължението по чл. 236 ал.1 т.5 ГПК / какво постановява съдът по съществото на спора/ , когато се приема нещо различно от това, прието от първата инстанция но не въз основа на релевираните във въззивната жалба доводи.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- [община] , чрез процесуалния представител адв.Н. Г., с който се поддържа , че не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение , визирани като пороци на обжалваното решение от г.т. на неговата законосъобразност .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение , апелативният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция в частта по отхвърлените обективно съединени искове на Ж. Д. Г. и Н. С. Г., и двамата от [населено място], заявени като частичен иск за сума от 40 000 лв. от вземане общо за сумата 143 000 лв. срещу [община] на основание чл. 72 във вр. с чл. 74 ал.1 ЗС, съставляващи увеличената стойност на терен-общинска собственост както и в частта , с която Ж. Д. Г. и Н. С. Г. са осъдени на основание чл. 59 ЗЗД, по заявения насрещен иск да заплатят на [община] сумата от 34 906 лв. , обезщетение за реализирани без основание доходи от търговски обект с идентификатор 21052.1015.426.14 за периода 07.02.2007 год. до 07.02.2012 година и разноски по делото.

По въпросите , обусловили допускане на касационното обжалване

Настоящият състав приема , че изразеното становище на ВКС по Решение Nо 359/21.07. 2010 год. по гр.д. Nо 1205/2009 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 131 от 10.07.2013 год. по гр.д. Nо 913 / 2012 год. на ВКС-I г.о., следва да се сподели изцяло. В рамките на правомощията на въззивния съд и правната му природа на втора-първа инстанция/ дори и при регламентацията им на ограничен въззив/ е да се даде адекватна правна защита при правилна квалификация на заявения иск с оглед твърденията в исковата молба и формулирания петитум. Хипотезите на констатирана недобросъвестност на подобрителя на чужд имот , чиято претенция е заявена като такава на добросъвестен владелец поради знание и/или непротивопоставяне от страна на собственика на имота, не може да прави изключение. Определянето на правното основание на иска е дейност на съда и както бе посочено същата се извършва въз основа на изложените в исковата молба правно-релевантни факти . Дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда. Ако по делото се установи , че ищецът е извършил претендираните подобрения на чуждия имот в качеството му не на добросъвестен / каквато е претенцията му / а като обикновен /недобросъвестен / владелец, то предявеният иск за заплащане на тези подобрения , не може да се отхвърля само за това , че посоченото основание е 72 ал.1 ЗС. Постановеният в аналогични хипотези съдебен акт е валиден и процесуално допустим , но страда от порок- неправилно приложение на закона , който порок обуславя неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Отговорът за правомощията на съда в хипотеза на неправилна преценка в рамката на вмененото от законодателя задължение по чл. 236 ал.1 т.5 ГПК за ясен диспозитив какво се постановява по съществото на спора, когато се приема нещо различно от това, прието от първата инстанция , но не въз основа на релевираните във въззивната жалба доводи, е даден с разясненията на т.1 на ТР 1 /2013 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция.

По същество на касационната жалба. Касационната жалба е основателна.

Ищците Ж. и Н. Г. са заявили частичен иск за сумата от 40 000 л. от вземане общо за сумата 143 565 лв. срещу [община] на основание чл. 74 ал.2 във вр. с чл. 72 ал.1 ЗС за заплащане на подобрения, извършени в ПИ с идентификатор 21052.1015.426 терен-общинска собственост , съставляващи увеличената му стойност и изразяващи се в построяването на търговски обект- заведение за обществено хранене на застроена площ от 224 кв.м., като са поддържали че подобренията са извършени от тях в качеството им на добросъвестни държатели на общинската собственост , в който са построили са сградата-търговски обект без противопоставяне от страна на собственика на терена, поради което имат правата по чл. 74 ал.2 ЗС.
В разпоредбите на чл. 72-74 ЗС е заложен принципът на неоснователното обогатяване касаещ хипотези на разместване на имуществени блага между правните сфери на подобрител на чужд имот и собственик. При исковете за подобрения с оглед на приложимата задължителна съдебна практика - ПП ВС 6-74 правно релевантни са фактите, свързани с времето и обема на извършените СМР в чуждия имот и техния характер , за поведението на собственика, когато е знаел или не е знаел за извършеното подобрение и за това има ли или не противопоставяне на извършените подобрения.
По делото не е спорно, че ответникът [община] е собственик на ПИ с идентификатор 21052.1015.426.14- търговски обект за обществено хранене , изграден в терен общинска собственост. Зачитайки силата на пресъдено нещо на Решение No 72 от 28 .03.2011 год. по гр.д.No 1751/2010 год. на РС-Димитровград , потвърдено с Решение No 191 от 08.07.2011 год. по гр./В/.д.No 361/2011 год. на ОС-Хасково , с което на основание чл. 108 ЗС Ж. и Н. Г. са осъдени да предадат владението на процесния обект за обществено хранене с идентификатор 21052.1015.426.14, а на основание чл. 537 ал. 2 ГПК е отменен и констативен нотариален акт 4/2002 год., с който е признато право на собственост на основание придобивна давност на обекта на Ж. и Н. Г., въззивният съд е приел, че ищците имат качеството са недобросъвестни владелци по отношение на построената сграда.
Ищецът Ж. Г. е получил фактическата власт на ПИ 21052.1015.426 по силата на договор за ползване на терена за срок от 5 години, считано от 1.09.1997 година, с изричната клауза , че има право да монтира временен обект. Няма спор , че към датата на издаване на констативния НА Nо 4/2002 год. от 16.02.2002 година е имота, общинска собственост е изградена сграда- обект за обществено хранене, която няма временен характер, а е самостоятелен обект на правото на собственост, заснета в КК с самостоятелен идентификационен номер.
Спор дали ищците, извършили строеж в чуждия имот са държатели или владелци на построеното няма, спорно е поведението на ответника-собственик относно знанието му за извършеното и произтичащите от тези обстоятелства поведение последици.
Обосновани са изводите на въззивния съд, че презумпцията на чл. 69 ЗС, че лицето което упражнява фактическа власт я упражнява за себе си и има качеството на владелец, не е оборена, предвид на данните по делото , че ищците са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост , демонстрирайки поведение , че упражняват фактическа власт над построеното с намерение за своене. Правилен е изводът , че доколкото подобрителите , не са получили владението на основание, годно да ги направи собственици, то владението не носи характеристиката на добросъвестно по см. на чл. 71 ЗС.
Необоснован в насока на краен извод досежно неоснователността на заявения иск при констатацията , че като владелци –подобрители на чужд имота ищците принципно имат правото да искат заплащане паричния еквивалент на построеното, но тъй като не се установява при построяването на обекта собственика –О. да е знаела за строителството и да не се е противопоставила , то не се установява наличие на основанието по чл. 74 ал.2 ЗС.
С оглед на дадения отговор по чл. 291 ГПК, настоящата инстанция намира , че доколкото не е установено обстоятелството, което дава възможност страната да претендира увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения на основание чл. 74 ал.2 ЗС във вр. с чл. 72 ал.1 ЗС, то искът е следвало да бъде уважен на основание чл. 74 ал.1 ЗС. Безспорно е че се касае до иск за подобрения в чуждия имот и основният правно релевантен факт за да възникне правото на вземане по чл. 72-74 ЗС е този : налице ли е разместване ,без конкретно правно основание , на блага между правните сфери на владелеца- подобрител и собственика на подобрения имот. За успешното реализиране на правото на вземане за подобрения знанието или незнанието на собственика на имота за извършващите се подобрения, и/или евентуалното му противопоставяне касае размера/ обема на паричния еквивалент/ в който следва да бъде уважен иска, но не / а в тази насока изрично е прието, че са налице всички предпоставки да се приеме , че правото на обезщетение на подобрителя на чуждия имот е възникнало / и че самото право не следва да бъде зачетено и искът уважен.
По тези съображения настоящият състав намира , че обжалваното решение , в частта по отхвърления/ частичен/ иск за присъждане равностойността на подобренията в чужд имот следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд- АС-Пловдив за ново разглеждане , като се съобразят дадените указания относно значението на правната квалификация на заявения иск в рамките на чл. 72-74 ЗС.

По заявения насрещен иск .
Заявеният насрещен иск е по –ефективната форма на защита на ответника срещу заявеният първоначален иск и в този аспект двата иска за в отношение на обусловеност и обвързаност. Основен мотив на уважаване на насрещната искова претенция по чл. 73 ал.1 ЗС на [община] срещу Ж. и Н. Г. за добиви от вещта от чиято реализация общината като собственик е била лишена за уточнения период от време е този, че като недобросъвестни владелци Ж. и Н. Г. са ползвали търговския обект и по този начин са лишили собственика от възможността да го ползва. Изводите на въззивния съд в насока на основателността на иска са правилни и законосъобразни, но предвид на възможността за евентуално прихващане , настоящият състав намира , че атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и в тази му част.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА и з ц я л о Решение Nо 590 от 25.11.2013 година по гр. възз. д. Nо 1000/2013 год. на АС-Пловдив и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд-АС-Пловдив , друг състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :