Р Е Ш Е Н И Е № 180 София, 14.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1204 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Г. срещу решение № 1710 от 03.11.2015 г. по в. гр. д. № 1548/15г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е определил релевантния момент, в който учреденото в негова полза право на строеж се е трансформирало в право на собственост върху спорния имот. Оттук неправилно бил отхвърлен предявеният от него ревандикационен иск. Ответниците в производството Г. К. К. и Л. С. К. оспорват жалбата. Считат, че законодателят не може да ограничи правото на свобода на договарянето, включително възможността да се уговори друг момент за трансформиране на правото на строеж в право на собственост върху имота, различен от завършване на сградата в груб вид. Позовават се на изявление на процесуалния представител на насрещната страна, направено в съдебно заседание на 22.10.2014г.; на симулативен процес между ищеца и неговия праводател [фирма]; на липсата на доказателства за извършено плащане по договора за строителство между тях; за липсата на данни за момента на завършване на сградата в груб вид; на влязло в сила решение по жалба на [фирма] срещу възлагателното постановление при извършената публична продан на имота, от която те черпят права. С определение № 314 от 20.05.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса възможно ли е с договорено от страните отлагателно условие да се промени моментът, в който учреденото право на строеж се трансформира в право на собственост върху изградения обект. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: В обжалваното решение № 1710 от 03.11.2015 г. по в. гр. д. №1548/15г. на Пловдивския окръжен съд е прието като резултат, че правото на строеж за процесното ателие се е трансформирало в право на собственост в един по-късен момент, настъпил след изграждането на сградата в груб вид. Този момент се определя от съдържащото се в договора за суперфиция отлагателно условие, според което ателието ще стане собственост на приобретателя на правото на строеж след изплащане на паричните му задължения по договора за строителство, сключен с продавача на правото на строеж, което се установява с декларация с нотариална заверка, издадена от дружеството-продавач. Такава декларация е издадена на 26.04.2011г., а според данните по делото сградата е била завършена в груб вид преди това. В решение №37 от 16.07.2015г. по гр.д.№6418/14г. на ВКС, ІІ ГО /неточно в определението по чл.288 ГПК е посочена дата 17.07.2014 г./ е прието по реда на чл.290 ГПК, че „договореността между страните – собственик и суперфициар на възможността пораждането на вещно-транслативния ефект на придобивното основание по чл.63, ал.1 да премине в патримониума на лицето-приобретател /суперфициара/ при сбъдването на определено условие, имащо характер на отлагателно условие и касаещо изпълнението на престация по друг договор – договора за изработка, не може да обуслови нищожност на договора за учредяване на суперфицията, но и не променя момента, в който настъпват вещноправните последици в патримониума на суперфициара, а именно – изграждане на сградата в груб строеж”. Прието е също, че договореното отлагателно условие не може да променя произтичащия от закона момент на трансформиране на правото на строеж в право на собственост, а касае единствено възникване на задължението за предаване на владението на имота, като играе ролята на договорено право на задържане по смисъла на чл.73, ал.3 ЗС Настоящият състав приема за правилна задължителната практиката в посоченото решение на ВКС, което е постановено по аналогичен спор за право на собственост върху друг обект в същата сграда, правото на строеж за който е било предмет на продажба от същия собственик и строител [фирма], при същото отлагателно условие и при същата фактическа обстановка за вписана след реализиране на правото на строеж възбрана за задължения на [фирма] и изнасяне на имота на публична продан. Даденото от предходния състав на ВКС разрешение съответства на приетото в т.1 на ТР № 1/04.05.2012 г. на ОСГК на ВКС, че смисълът на понятието „упражняване на право на строеж”, употребено в чл.67 ЗС, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че правото на собственост на отделните обекти в такава сграда възниква от завършването и в груб строеж, когато се счита, че правото на строеж е упражнено. В същия смисъл е и постоянната практика на ВКС, отразена например в посоченото от жалбоподателя решение № 57 от 04.03.2010 г. по гр.д.№17/2009г. на ВКС, І ГО. С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил решение №459/16.02.2015г. по гр.д.№7747/2014г. на Пловдивския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. П. Г. против Г. К. К. и Л. С. К. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ателие №44, представляващо имот с идентификатор № 56784.531.100.1.44 по КК на [населено място]. По делото е установено, че с нотариален акт от 03.12.2008 г. [фирма] е продало на ищеца Д. П. Г. правото на строеж върху процесното ателие за сумата от 9891,95лв., изплатена от купувача преди подписването на нотариалния акт и при отлагателно условие, според което собствеността на недвижимия имот ще премине в патримониума на купувача след изплащане на паричните му задължения по договор за строителство, сключен между страните на 22.03.2006г., което се установява с декларация с нотариална заверка, издадена от дружеството-продавач. На 22.04.2010г. е вписана възбрана върху построеното ателие във връзка с изпълнително дело, образувано по молба на взискателя [фирма] срещу длъжника [фирма]. На 01.03.2011г. Д. Г. е вписал искова молба по чл.108 ЗС срещу [фирма] с предмет процесното ателие. На 26.04.2011г. е заверена нотариално декларацията за извършено плащане, изискуема по нотариалния акт за продажба на правото на строеж, а на 16.08.2011г. е влязло в сила осъдителното решение, с което е бил уважен предявеният иск по чл.108 ЗС. Междувременно, по образуваното през 2010г. изпълнително производство, е проведено изпълнение върху процесното ателие, като с постановление от 11.11.2011г. то е възложено по реда на чл.496 ГПК на купувачката Л. С. К. /ответник в настоящото производство/, по време на брака и с втория ответник Г. К. К.. При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът Д. Г. не е собственик на спорното ателие. Той е придобил собствеността на ателието след настъпване на отлагателното условие, уговорено в нотариалния акт за продажба на правото на строеж – т.е. на 26.04.2011г., когато е издадена нотариално заверената декларация, удостоверяваща извършеното плащане по договора за строителство. Преди тази дата обаче, на 22.04.2010г., е била вписана възбрана върху ателието за дълг на продавача [фирма] и последващото прехвърляне на собствеността на 26.04.2011г. е непротивопоставимо на взискателя, вписал възбраната – чл.452 ГПК, както и на последващия приобретател от публичната продан – ответницата Л. К., по време на брака и с Г. К.. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд неправилно е определил момента, в който притежаваното от него право на строеж върху процесното ателие се е трансформирало в право на собственост. Както бе посочено в отговора на поставения правен въпрос, това е моментът, в който сградата е била завършена в груб вид, а не издаването на нотариално заверената декларация от 26.04.2011 г., удостоверяваща плащане на стойността на извършеното строителство. Уговорката между [фирма] и ищеца Д. Г., че правото на собственост върху процесното ателие се прехвърля в момента на плащане на строителството и удостоверяването на това плащане с декларация, следва да се разглежда като отлагателно условие за предаване на владението на вещта, както е посочено и в решение №37 от 16.07.2015г. по гр.д.№6418/14г. на ВКС, ІІ ГО. Свобода на договаряне може да има само по този въпрос, а не и по въпроса за момента на възникване на собствеността при упражнено право на строеж. Плащането на задължението по договора за строителство има значение само за предаване на владението, но не и за възникване на собствеността. Затова неустановяването на момента на това плащане няма значение за изхода на делото. В настоящия случай сградата, в която се намира процесното ателие, е завършена в груб вид най-късно на 24.03.2010 г., когато е издадена заповед № КК-14-16-687 на изпълнителния директор на АГКК за нанасяне на намиращите се в нея обекти в КККР. По аргумент от чл.43, ал.4, т.1 от Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, към този момент новостроящата се сграда е била завършена в груб строеж. Към този момент най-късно ищецът е станал собственик на процесното ателие, намиращо се в сградата. Последващото вписване на 22.04.2010г. на възбраната върху ателието му е непротивопоставимо, тъй като възбраната е вписана за дълг на учредителя на правото на строеж [фирма], който не е бил собственик на ателието към този момент. Самият факт, че на 22.04.2010г. е вписана възбрана върху ателието, сочи на извод, че към тогава то вече е било обособено като самостоятелна вещ, правото на собственост върху него е възникнало, в противен случай възбраната би имала за предмет правото на строеж, а не правото на собственост. Оттук извършената публична продан на имота, при която ответниците се легитимират като собственици с влязлото в сила възлагателно постановление, е непротивопоставима на ищеца и жалбоподател Д. Г., който към момента на вписване на възбраната и към настоящия момент е действителният собственик на ателието. Обстоятелството, че длъжникът в изпълнителното производство [фирма] е обжалвал възлагателното постановление и жалбата му е била оставена без уважение от съда не влияе на правото на собственост върху ателието. Предмет на такава жалба могат да бъдат само изпълнителните действия, посочени в чл.435, ал.3 ГПК – че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. В това производство не се разглежда спор за собствеността на изнесения на публичната продан имот. Публичната продан е деривативен придобивен способ, тъй като купувачът придобива само правата, които длъжникът е притежавал върху имота – чл.496, ал.2 ГПК. Действителният собственик има възможност да предяви иск срещу купувача на публичната продан и да установи правата си по съдебен ред. Без значение за изхода на настоящото дело са и изявленията на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 22.10.2014г., че към момента на вписване на възбраната длъжникът [фирма] е бил собственик на имота. Тези изявления нямат характер на признание на факт по смисъла на чл.175 ГПК, а на неправилна правна оценка на част от фактите по делото, която не е задължителна за съда. Без значение е и воденият между ищеца и [фирма] иск по чл.108 ЗС за процесното ателие, тъй като решението по този спор не обвързва със сила на пресъдено нещо страните по настоящото дело, които са различни. Дори този процес да е бил симулативен, това не се отразява на настоящото дело. Издадената в хода на производството по чл.108 ЗС декларация от 26.04.2011г. не определя правата на страните по настоящото дело. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд спорът следва да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Ищецът е установил спрямо ответниците правото си на собственост върху процесния имот. Безспорно е, че ответниците владеят този имот, поради което и предявеният иск по чл.108 ЗС следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции в размер на 6875 лв., от които 3180 лв. за гр. д. № 9101/2012 г. на ПРС, 1900 лв. за гр.д. № 7747/2014г. на ПРС, постановено след отменително решение на ВКС; 350 лв. за гр.д. № 1548/2015 г. на ПОС и 1445 лв. за ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1710 от 03.11.2015 г. по в. гр. д. № 1548/15г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. К. и Г. К. К., двамата от [населено място], [улица], вх.В, ет.7, със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Й. Г. и адв.В. М., че Д. П. Г. от [населено място], [улица], ет.4, ап.33, е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 56784.531.100.1.44, находящ се в сграда с идентификатор 56784.531.100.1 по КК и КР на [населено място], представляващ: АТЕЛИЕ №44, находящо се на седми /шести жилищен/ етаж на сграда с жилищно и обществено застрояване и подземни гаражи, кота +17,36 м., със застроена площ от 51,50 кв.м., състоящо се от входно антре, дневна-кухненски бокс, баня-тоалетна и тераса, при граници: ателие № 43, стълбищна клетка и коридор, ведно с 0,95 % от общите части на сградата, представляващи 5,42 кв.м., заедно със съответната припадаща се част от правото на строеж върху УПИ ХVІІІ-2255 от кв.103 по плана на [населено място],[жк], при граници на имота: УПИ VІ-жилищно строителство; УПИ ІІІ-189; УПИ ІІ-108; УПИ ХХ-жилищно застрояване, [улица]и ул.”Н. И. и на основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА Л. С. К. и Г. К. К., двамата от [населено място], [улица], вх.В, ет.7, със съдебен адрес [населено място], [улица], да предадат на Д. П. Г. владението на описания имот. ОСЪЖДА Л. С. К. и Г. К. К., двамата от [населено място], [улица], вх.В, ет.7, със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплатят на Д. П. Г. от [населено място], [улица], ет.4, ап.33 сумата от 6875 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: