Р Е Ш Е Н И Е № 156
Гр.София, 03.04.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, 2025 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.184/25 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №77/09.05.23 г., постановена от ГС-София /СГС/ по Н.Д.3084/22 г., подсъдимите Д. С. А. и В. И. Х. са признати за виновни и осъдени за извършено при независимо съпричинителство престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 вр.ал.3 НК и вр.чл.54 НК на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години-на основание чл.66,ал.1 НК. В съответствие с чл.343 Г вр.чл.37,ал.1,т.7 НК и двамата са лишени от право да управляват МПС за срок от две години.
По въззивни жалби на подсъдимите и на частните обвинители В. К., В. С. и Е. С. е образувано В.Н.Д.1162/23 г.по описа на АС-София /САС/, НО, 6 състав. С решение №284/26.08.24 г.присъдата на СГС е потвърдена.
Срещу съдебния акт на САС е постъпила жалба от подсъдимата Д. А. чрез нейния защитник, в която са засегнати трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението и оправдаване на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК. Алтернативно се настоява за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата лично и упълномощеният от нея защитник поддържат жалбата. Уточнението, което е направено, касае единственото искане, депозирано пред тази инстанция, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
Частните обвинители и техният повереник намират, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Същото е становището и на представителя на прокуратурата.
Необжалвалият подсъдим В. И. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват мнението си.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и доводите по нея, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:
ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:
Преди да бъдат откроени възраженията, на които върховната съдебна инстанция по наказателни дела е допустимо да отговори, тя трябва да заяви, че при първо редовно разглеждане на делото пред нея е съд по правото и се занимава не с доказателствата и тяхната преценка, а със съдебни грешки по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствените материали, довели до невярно приета фактология и съответно невярно приложение на материалното право. Затова необосноваността и недоказаността не са касационни основания,както е ясно от разпоредбата на чл.348 НПК от една страна, а от друга- ВКС не може да преразглежда доказателствената съвкупност, защото ще се превърне в съд по същество. Такива аргументи не подлежат на обсъждане. И искане за оправдаване след реализиране на подобен подход е недопустимо за разглеждане.
Поначало, както винаги до момента тази инстанция е заявявала, един подсъдим може да бъде оправдан от върховната съдебна инстанция при първо и при второ разглеждане на делото пред нея, а и при трето, по силата на нормата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Но това би означавало приетата от решаващата инстанция, чийто акт се контролира от ВКС, фактология да е непрестъпна, но деецът да е осъден за извършено от него престъпление. В случая не е така и е видно от атакувания съдебен акт. Тъй като в съдебно заседание пред ВКС защитата на подсъдимата отправи искане единствено за отмяна на обжалваното решение на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд, а не настоява за оправдаване на касаторката, настоящата инстанция няма да се занимава повече с проблема.
Поради казаното току-що ще пренебрегне и принципно озадачаващата претенция за оправдаване на подсъдимата при положение, че се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при констатиране на каквито не би било възможно да се счете за вярно по доказателствен път установена съответната оценима по правото фактология. А нова такава, както се извлича от казаното по-горе, ВКС не може да приема при първо редовно разглеждане на делото пред него.
На последно място в изложението по този пункт, но не и по важност, ВКС не е в състояние да се въздържи да отбележи, че касационната жалба е изключително близка по съдържание до допълнителното писмено изложение към въззивната такава, изготвено от защитника на подсъдимата и депозирано на л.43 и сл.от второстепенното дело. Голяма част от доводите касае освен доказателствени претенции, и задълбочено обсъждане на поведението на подсъдимия В. Х., което единствено се счита за престъпно. Това е направено на плоскостта на разглеждане на доказателствен материал, допустим за съд по същество. Такова съдържание е възпроизведено и пред ВКС, но няма да бъде обсъждано от него заради качеството му на съд по правото. От една страна Х. не е атакувал осъдителния за него съдебен акт на САС. От друга- иде реч за независимо съпричинителство и жалбоподателката отговаря за собственото си поведение, по преценката на което се обмисля доколко са засегнати нейни права и законни интереси /чл.349,ал.3 НПК/, за да депозира процесната касационна жалба.
ПО ВЪЗМОЖНИТЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ВКС няма да построи изложението си, следейки доводите по жалбата, част от които не е в правомощията му да обсъжда, а ще подреди допустимите за разглеждане проблеми по важност, като обобщава възраженията според тях. Това се налага, тъй като ако намери, че е основателно оплакването за липса на мотиви, което е релевирано по-скоро към края на касационната жалба, то обсъждане на останалите аргументи се явява ненужно. Няма да има валиден акт, по който да се разсъждава.
Първо, най-общо казано, според защитата първостепенният съд не бил отговорил на всички възражения на защитата, релевирани в хода на съдебното следствие и в хода на съдебните прения, за което има оплакване пред САС, а последният от своя страна /изрично е посочен въззивният съд/ „в мотивите на присъдата безкритично и дословно е възпроизвел фактическите твърдения, изложени в Обвинителния акт, което съставлява порок на мотивите на съдебния акт поради липса на самостоятелно съдебно обсъждане на фактите.“ И „липсата на отговор на възраженията на защитата направени пред въззивния съд се приравнява на липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 от НПК“- л.8 от касационното дело, гръб, най-горе.
Отправеното оплакване е несъстоятелно. Като оставим настрана,че предмет на разглеждане пред ВКС е актът на въззивната инстанция, трябва да се спомене, че за първостепенния съд винаги важат правилата на чл.305 НПК, указващи какво е съдържанието на присъдата и е очевидна разликата с чл.339,ал.2 НПК, който текст важи за въззивния съд, когато потвърждава присъдата на първоинстанционния такъв. Просто казано, за да обоснове позицията си, няма пречка основният съд да отговори на доводи на защитата и всяка друга страна, възникнали в хода на провеждане на първоинстанционното производство, които са срещу или в полза на обвинението по обвинителния инструмент, както и по налагане на дължимото наказание. Но законът не го задължава, тъй като с постановяване на присъдата за първи път се установяват важимите за наказателното производство обстоятелства, обмислими от решаващата инстанция. Вторият съд е този,който е длъжен винаги да отговаря на възражения на страните пред него /наред с пълен служебен прочит/, доколкото същите касаят вече постановен съдебен акт. При това даването на отговор може да не бъде директно очертано, а посредством развита теза, която потвърждава или отхвърля /може и частично/ претенцията. В крайна сметка излагането на съдебната позиция е и въпрос на изказ на съдията, изготвил съответния акт.
В процесния казус не може да се твърди, че обжалваното решение страда от обсъждания порок-липса на мотиви. От една страна САС е направил преценка на съдебното поведение на СГС, което не страда от упреците, отправени към него от защитата. От друга – ревизираният съдебен състав е направил пълен въззивен преглед на материалите по делото, в рамките на който словно разбираемо, в повечето случаи експлицитно, е отхвърлил доводите на защитата на подсъдимата А., както впрочем и на останалите страни. Съвсем отделен е въпросът, че приетото не се нрави на касаторката и нейния защитник. Това само по себе си не е повод за приемане на съществени процесуални нарушения, рефлектирали върху правото на защита. А на общите възражения в такава връзка, неподкрепени от обстоятелства по конкретиката на производството, годни да бъдат обсъждани от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, този съд въобще няма да отговаря.
Релевирана е претенция, че липсва отговор на отправените пред въззивния съд многобройни възражения от защитата на подсъдимата А.. Напротив, и най-простият прочит на решението води до обратен извод. Според защитника „по конкретното дело не е даден отговор на доводите на защитата от направените възражения по време на последното съдебно заседание проведено на дата-08.11.2023 г.в хода на съдебното следствие и от пледоарията на защитата от същата дата…“, което било съществено процесуално нарушение на чл.14 и чл.305, ал.3 НПК, съставляващо касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Прочитът на протокола от съдебно заседание от тази дата /л.98 и сл.от второстепенното досие/ установява липса на проведено съдебно следствие въобще. Що се касае до доводите, изложени в ход по същество /л.101 и сл./от защитника на подсъдимата А., то сред тях не се съзира някой съществен, който да не е намерил разглеждане, включително и по отношение на желанието цялата вина за случилото се да се носи от другия подсъдим. Може да се заяви следователно, че претенцията за липса на отговори е равнозначна на недоволство от дадените такива.
Второ, според защитника САС съществено е накърнил правото на защита на неговата подзащитна, като не е изяснил по експертен път на какво разстояние се е намирал подсъдимият В. Х., когато е забелязал л.а.Хюндай с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от А., имал ли е възможност да спре и да избегне удара. По този начин САС не бил изпълнил задълженията си по чл.13,чл.14 и чл.107 НПК. Прегледът на процесуалната действителност не установява изложените неблагополучия. И то защото най-вече се пренебрегва напълно какви са изготвените в хода на досъдебното производство експертни заключения, вещите лица по които са дали подробни разяснения в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, както и приетото от решаващите съдилища. Ясно е /л.110 от въззивното производство/,че в момента, в който подсъдимата е навлязла с автомобила си в платното за насрещно движение, по което се движел Х. с управлявания от него автомобил със скорост на движение от 86 км/ч.,той е бил на 42 м, разстояние по-малко от опасната му зона. А кога я е възприел и е реагирал, е въпрос на субективно възприятие,заради което експретите са казали,че не може да подлежи на експертна оценка. Така е приела решаващата втора инстанция и този съд се солидаризира с мнението й.
Процесуално обаче нещата стоят по следния начин: във въззивната жалба на А. нейният защитник е поискал назначаване на повторна автотехническа експертиза за отговор на третирания проблем. Правилата на чл.153 НПК са убегнали на тази страна, защото мотивация защо експертизата да е повторна няма. Затова с определение, постановено по реда на чл.327 НПК на 11.10.23 г., съставът на САС е оставил без уважение отправеното искане. В открито съдебно заседание на 08.11.23 г. е направено ново искане, само че вече се претендира назначаване на допълнителна експертиза /л.99 от въззивното досие/. То отново е отхвърлено поради обстоятелството,че всички експертизи до момента са установили релевантните обстоятелства, включително и доколкото е възможно, по поставените от защитата на подсъдимата А. въпроси. Съдебните мотиви към решението формулират тезата на основание техническите параметри, а оттам и вярното приемане на фактологията по престъпната деятелност и нейната квалификация в рамките на възможностите, рамкирани от обвинителния инструмент. В касационната жалба липсва същинско противопоставяне на заетата позиция, а просто се повтаря претенцията. Нейното отхвърляне би било незаконосъобразно в случай, че чрез събирането на допълнителни доказателства по този способ би се стигнало до съществена промяна в установяване на обстоятелства по обективната истина. Това в случая не е налице.
Трето, претендира се превратно разглеждане на доказателствените материали, тъй като САС ги бил обсъждал непълно и едностранно. В този контекст най-вече се атакува незадълбоченото оглеждане на показанията на единствения свидетел очевидец Е. С. и на обясненията на подсъдимата А., последните с двояка природа,отнесени към обясненията на подсъдимия Х.. И въпреки че въззивният съд е посочил неразличаването от страна на защитата на това що са доказателства, що са доказателствени средства и що са способи на доказване в наказателния процес /л.117 от въззивното дело, трети абзац отдолу нагоре/, по касационната жалба не личи да има поучаване от казаното. Затова се продължава твърдението, че обясненията на подсъдимата и показанията на С. били преки доказателства, които не можели да се подменят от производни.
Този съд не се счита задължен да разяснява теоретичната разлика между доказателства, доказателствени средства и способи на доказване /само първите от които не са лимитативно изброени в процесуалния закон поради невъзможност да бъде обхванато многообразието на допустимата информация/, защото това не е предмет на настоящото производство. И най-вече, ясно е разграничението по наказателнопроцесуалния закон. Но в светлината на конкретиката по делото ще отбележи, че и най-простият прочит на доказателствените материали /това са доказателствата и доказателствените средства/ установява, че релевантните въпроси са решени по експертен път, в съобразие и с наличните записи от ввидеокамери от мястото на произшествието. На този фон именно са обсъдени обясненията на двамата подсъдими, ясно по написаното отхвърлени в частите, в които противоречат на видимото по видеозаписите.
Що се касае до показанията на свидетелите С., Ц. и Д., за които може да се твърди,че са очевидци, то те са намерили място при оценяването на доказателствата, макар и не подробно /л.118 от въззивното дело, в средата/. Това в случая не е порок поради данните, предоставени от експертните изводи, съобразени и с казаното от тези свидетели и в най-голяма степен със споманаваните видеозаписи, удобно изпускани в анализа на подсъдимата и нейния защитник.
Обобщено казано, прочитът на мотивите към атакуваното решение установява яснота на приетата фактология, доказателствена преценка и приложение на правото. Както правилно е отбелязал САС в своето изложение, на л.118 от въззивното дело „Обстоятелството,че подсъдимата е представлявала опасност за подсъдимия Х. е категорично установено, но това, че подсъдимата представлява опасност за друг участник в движението, не изключва нейната отговорност и нейното задължение да предприема само разрешени от закона маневри.“ В този ред на мисли следва отново дебело да се подчертае,че Д. А. е предприела маневра завой наляво на неразрешено за целта място, засякла е движението на автомобила, управляван от другия подсъдим, в неговата лента и ударът е настъпил в нея. Ако касаторката не бе реализирала такова поведение, превишената скорост при управлението на колата на Х. не би довела до процесното ПТП, макар и сама по себе си да е в нарушение на правилата за движение по пътищата.
В касационната жалба е релевирано неразвито оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, “което се счита за недоказано по така определения от въззивния съд размер“, каквото и да означава това. В съдебно заседание пред ВКС теза за наличие на касационния повод по чл.348,ал.1,т.3 НПК не бе разгърната,което е и обяснимо, предвид финалната претенция за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Затова, само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че не се намират основания за коригиране на ревизирания съдебен акт в тази насока.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №284/26.08.24 г., постановено от АС-София, НО, 6 състав, по В.Н.Д.1162/23 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|