Ключови фрази
Обида и квалифицирана обида * процесуална недопустимост на жалба против съдебен акт със смесен диспозитив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

гр. София, 11.10.2012 година



В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Юрий Кръстев

при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1188/2012 година.


Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подс. И. Н. И., чрез неговия защитник - адв. С. Ч., против въззивна присъда на Старозагорския окръжен съд, постановена по внчхд № 1013/2012 г. Правят се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, както и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Повереникът на частния тъжител – адвокат А. Ж. твърди, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като въззивният съдебен акт по същество не представлява нова присъда по смисъла на чл. 346, т. 2 НПК.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 126/15.05.2012 г., Старозагорският окръжен съд, 2-ри наказателен състав, е отменил присъда № 203/28.09.2011 г., постановена по нчхд № 100/2011 г., на Радневския районен съд, в частта й с която подс. И. Н. И. е бил признат за виновен в извършено престъпление на 21.09.2010 г., в село Т., общ. Раднево, по чл. 146, ал. 1 НК и осъден на 1 000 лв. глоба, като вместо това е признал същият подсъдим за виновен, че на същата дата и място е извършил престъпление по чл. 146, ал. 1 и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на 1 000 лв. глоба. Признал го е за невинен и оправдал по обвинението по чл. 146, ал. 1 НК, за част от обидните думи. По реда на чл. 23, ал. 1 НК е определил общо наказание от 1 000 лв. глоба, присъдил е направените разноски и е потвърдил присъдата в останалата й част.

По жалбата на подсъдимия:
Съставът на Върховния касационен съд счита, че жалбата изцяло не следва да бъде разглеждана от настоящата инстанция, като процесуално недопустима. Това е така защото, по касационен ред подлежат на обжалване единствено новите присъди постановени от окръжен /градски съд/, като въззивна инстанция – чл. 346, ал. 1, т. 2 НПК. В случая от една страна атакуваният съдебен акт има потвърдителен диспозитив, с който второинстанционния съд се е солидализирал с осъдителната присъда на районния съд и в която си част се приравнява на въззивно решение - чл.338 НПК и не подлежи на касационен контрол.
От друга страна, не подлежи на оспорване по касационен ред посочения въззивен съдебен акт и в останалата си осъдителна част, тъй като по своя предмет не е нова присъда. Такава въззивният съд постановява само когато се произнася по въпроса за вината по начин, който е обратен на начина, по който се е произнесъл първоинстанциониня съд, или трява да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение пред първата инстанция - чл.336 НПК. В случая второинстанционния съд се е произнесъл за вината по същия начин, приложил е същата квалификация на деянието и е наложил същото по вид и размер наказание. Следователно, съотнесено към жалбата му, посоченото по-горе принципно положение означава, че въззивния съдебен акт е единство на решение и в двете си части.
В конкретният случай, изискванията за постановяване на нова пирсъда не са били налице. Не е бил приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление при наличие на съответно обвинение, не е бил осъден оправдан от първата инстанция подсъдим при наличие на съответен протест. По същество, въззивната инстанция е изменила първоинстанционната присъда, оправдавайки подсъдимия за част от инкриминираните с тъжбата обидни думи, което е пропуснал да стори районния съд.
При тези данни и липсата на жалба от частния тъжител в оправдателната част на присъдата, следва да се приеме, че постановения от въззивната инстанция съдебен акт, не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване, поради което като процесуално недопустима, жалбата на подсъдимия И., следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производствопо делото пред Върховния касационен съд, прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подс. И. Н. И., против въззивна присъда № 126/15.05.2012 г., постановена по внчхд № 1013/2012 г., на Старозагорския окръжен съд, 2-ри наказателен състав.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по н.д. № 1188/2012 г., на второ наказателно отделение при Върховния касационен съд.

Председател:

Членове: