О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 145   София 19.03.2010     Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 март 2010 година, в състав:          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА                                                                   ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                                     БОНКА ДЕЧЕВА   изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 630/09 г. по описа на ВКС, І г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :   Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. А. А. против определение № 712 от 14.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1448/09 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила определението на Варненския районен съд, постановено на 22.05.2009 г. по гр.д. № 11/09 г., с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК като недопустим поради липса на правен интерес. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че по въпроса за наличието на правен интерес от провеждане на положителен установителен иск за собственост е налице противоречива съдебна практика, изразена и в представеното решение по гр.д. № 3343/01 г. на Варненския районен съд, водено между същите страни, което обуславя допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Ответниците по частната жалба А. Т. М. и Й. П. М. чрез своя пълномощник адв. В. Д. изразяват становище, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество- че въззивното определение е обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди данните по делото във връзка с наведените в частната жалба доводи, намира: Изводът на Варненския окръжен съд за липса на правен интерес от предявения от К. А. А. против А. Т. М. и Й. П. М. положителен установителен иск за собственост на 1/16 ид. част от процесния недвижим имот, съставляващ вилно място с площ 500 кв.м., имот пл. № 3565а по КП на к.к.”Ч” гр. В., е обоснован с това, че след като ищецът не е във владение на спорния недвижим имот, следва да защити правата си с осъдителен иск по чл. 108 ЗС или чл. 32, ал.2 ЗС. Възможността да се предяви осъдителен иск, който се явява по- ефикасен способ за защита на накърненото му материално право, прави недопустим установителният иск. Становището на въззивния съд по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на идеална част от недвижим имот, когато ищецът не е във владение на имота, е в противоречие с изразеното в решението по гр.д. № 3343/09 г. на Варненския окръжен съд, постановено между същите страни за другата 1/16 ид. част същия имот / твърдението на ищеца е, че е собственик общо на 1/8 ид. част от имота/, с което е прието, че предявеният установителен иск за собственост е допустим и спорът е разрешен по същество. Следователно налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В случая чрез предявения установителен иск за собственост ищецът цели да установи спрямо ответниците, че е собственик на идеална част от недвижимия имот.становителен иск за собственост, предявен от съсобственик против другите съсобственици, е допустим, независимо от това дали съсобственикът владее имота и има на разположение осъдителния иск по чл. 108 ЗС за защита на правата си. Съсобственикът има право, но не е длъжен да си служи с общата вещ. Всеки съсобственик сам решава дали да упражнява лично фактическа власт върху вещта или да я владее чрез друг съсобственик, който се явява държател за неговите идеални части, а оттук – и да избере вида и характера на търсената защита. Възможността съсобственик да предяви иск за ревандикация на своята идеална част, не изключва правния му интерес от предявяване на установителен иск за съответната идеална част, при уважаването на който на практика ще постигне същата защита на правото си на собственост като при уважаването на осъдителен иск по чл. 108 ЗС предвид спецификата на въвода във владение върху присъдена идеална част от недвижим имот - съдебно установяване със сила на пресъдено нещо на правата му в съсобствеността и прекъсване на придобивната давност в полза на владелеца. По тези съображения атакуваното определение и оставеното с него в сила определение на Варненския районен съд от 22.05.2009 г. по гр.д. № 11/09 г., с което е прекратено производството по делото следва да бъдат отменени и делото върнато на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното съдът   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 712 от 14.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1448/09 г. на Варненския окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 712 от 14.08.2009 г. по ч.гр.д. № 1448/09 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение на Варненския районен съд, постановено на 22.05.2009 г. по гр.д. № 11/09 г., с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: