Р Е Ш Е Н И Е № 315 София, 25.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1189 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Ц. П. Ц., Р. П. Г. и М. В. Г. срещу решение №428 от 28.07.2011г. по гр.д.№1056/10г. на Софийския окръжен съд, постановено във втората фаза на делбата. Ц. Ц. обжалва решението в частта, с която е определена нова първоначална цена, от която да започне публичната продан, както и в частта, с която е била отхвърлена претенцията му за присъждане на суми за извършени от него подобрения. Р. Г. и М. Г. обжалват решението в частта, с която са били осъдени да заплатят на Ц. Ц. суми за подобрения в имота; в частта, с която са били отхвърлени претенциите по чл.286 от ГПК /отм./ на Р. Г. срещу Ц. Ц. и в частта, с която допуснатият до делба имот е бил изнесен на публична продан. Страните взаимно оспорват касационните си жалби. С определение №236 от 27.03.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по паричната претенция по чл.286 от ГПК /отм./ на Ц. Ц. срещу съделителите Р. Г. и М. Г. за присъждане на суми за направени подобрения в общия имот: – масивна стопанска сграда, преустроена в жилищна; кладенец; два навеса за дърва; циментови пътеки, дворна площадка и канализация от улицата до двора, стопанска сграда – плевня на два етажа с навеси и нова бетонна ограда откъм улицата. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали един незаконен строеж представлява подобрение, ако техническите органи само са констатирали неговата незаконност, но няма издадена заповед за събарянето му; по въпроса за прилагането на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, както и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса какви суми се присъждат по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД. За да се произнесе по поставените въпроси и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийския окръжен съд е потвърдил решение №7 от 28.07.2010г. по гр.д.№215/05г. на Ботевградския районен съд в частта, с която допуснатият до делба недвижим имот е бил изнесен на публична продан; в частта, с която Р. Г. е била осъдена да заплати на Ц. Ц. сума до размер на 8 167,72лв., а М. Г. – до размер на 816,78лв., представляващи парична равностойност на направени от Ц. Ц. подобрения в общия имот – масивна стопанска сграда, преустроена в жилищна; кладенец; два навеса за дърва; циментови пътеки, дворна площадка и канализация от улицата до двора; в частта, с която са били отхвърлени претенциите на Р. Г. срещу Ц. Ц. по чл.286 от ГПК /отм./ за заплащане стойността на направени от нея подобрения в имота, както и в частта, с която е била отхвърлена претенцията на Р. Г. срещу Ц. Ц. за присъждане на сумата от 8400лв. за лишаването и от ползване на общия имот. След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е определил първоначалната цена, при която да се извърши публичната продан – 40 110лв. и е отхвърлил исковете на Ц. Ц. срещу Р. Г. и М. Г. за заплащане на стойността на следните подобрения: стопанска сграда – плевня на два етажа с навеси и нова бетонна ограда откъм улицата. Въззивният съд е приел, че на съделителя Ц. Ц. не следва да се заплаща стойността на част от претендираните подобрения в имота: стопанска сграда – плевня на два етажа и нова ограда откъм улицата, тъй като ДНСК е дала предписания за премахването им като незаконни строежи. Следва да му се заплати обаче цялата стойност на масивната стопанска сграда, преустроена в жилище, тъй като единствено той е участвал в строителството и в нейното преустройството. Прието е за основателно и искането му за присъждане на стойността на другите подобрения в имота – кладенец, два навеса за дърва, циментови пътеки, дворна площадка и канализация от улицата до двора. Отношенията между страните по повод тези подобрения следва да се уредят по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД, тъй като са предприети и в собствен интерес на подобрителя. Прието е, че следва да му се заплати увеличената стойност на имота. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: В т.ІІ.7. на ППВС №6/27.12.74г. е прието, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. При определяне на стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им премахване. Това разрешение следва да се приложи и в настоящия случай. Следва да се приемат за подобрения и да се присъди стойността на стопанската сграда – плевня на два етажа с навеси и новата бетонна ограда откъм улицата, за които има само констативни протоколи за незаконно строителство /без строително разрешение/, но не и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне. От значение е и обстоятелството, че тези подобрения са включени в оценката на имота, изготвена във връзка с изнасянето му на публична продан и тяхната стойност ще бъде получена от съделителите според квотите им при разпределяне на получената сума. Освен това – по делото има данни, че строежите са търпими, а намесата на техническите органи е предизвикана единствено от несъгласието на част от сегашните съсобственици за запазването им /писмо на ДНСК изх.№СФ 9-15-00-056/14.01.11г. На следващо място – в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК се приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, следва да обсъди всички относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка. В този смисъл са например решения №450 от 21.07.09г. по гр.д.№3547/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №570 от 06.11.09г. по гр.д.№4112/08г. на ВКС, ІІ ГО; решение №796 от 02.02.11г. по гр.д.№1660/09г. на ВКС, І ГО и др. Това разрешение следва да се приложи и по настоящото дело във връзка със спорния въпрос кой е извършил строителството на едно от подобренията в общия имот - стопанска сграда, преустроена в жилище. Въззивният съд е обсъдил гласните доказателства по този спорен въпрос и е изложил съображения защо кредитира едната група свидетели. Той обаче е пропуснал да отчете признанието, направено от Ц. Ц. в исковата молба, че въпросната сграда е строена от него и от майка му. Този пропуск е довел и до неправилния извод, че единствено Ц. е строил и преустроил сградата и трябва да получи от останалите съделители тяхната припадаща се част от цялата стойност на тази сграда. Този извод е направен в противоречие с посочената практика на ВКС и следва да бъде поправен при разглеждане на съществото на касационната жалба на Р. Г. и М. Г.. И по третия въпрос - какви суми се присъждат по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД: В ТР №85/68г. на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът извършва подобрения в общия имот, без да промени намерението, с което държи частите на останалите съсобственици и без да има тяхното съгласие за подобренията, отношенията по повод тези подобрения ще се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Това принципно разрешение не е отменено с ППВС №6/1974г., в което само е акцентирано върху друга хипотеза - на извършени подобрения от съсобственик, който е завладял частите на останалите съсобственици – прието е, че в тези случаи се присъжда увеличената стойност на имота. В решение №1072/14.11.08г. по гр.д.№4295/07г. на ВКС, ІV ГО е уточнено, че когато подобренията в общия имот са извършени от съсобственик при условията на чл.61 от ЗЗД, те се оценяват съобразно направените разходи за тях. Единствено при квалифициране на претенцията за подобрения по чл.72 или чл.74, ал.2 от ЗС се присъжда увеличената стойност на имота. В решение №461/12.05.86г. по гр.д.№570/85г. на ВС, ІІ ГО е прието, че когато отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилата на чл.61, ал.2 от ЗЗД, се присъжда по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. В обжалваното в настоящото производство решение №428 от 28.07.2011г. по гр.д.№1056/10г. на Софийския окръжен съд е прието, че отношенията по повод извършените в съсобствения имот подобрения следва да се уредят при условията на чл.61, ал.2 от ЗЗД, като се присъди увеличената стойност на имота. В случая тази стойност е по-висока от стойността на направените разходи за подобренията. Настоящият състав приема за правилна практиката в посочените решения на ВС и ВКС. Когато ликвидацията на отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД, заинтересованите отговарят само до размера на обогатяването – т.е. прилага се принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. В този смисъл изрично и решение №487 от 30.11.11г. по гр.д.№1503/10г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК, което е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По съществото на правния спор: По изложените по-горе съображения неправилно въззивният съд е отхвърлил иска на Ц. Ц. срещу Р. Г. и М. Г. за заплащане на стойността на следните подобрения: стопанска сграда – плевня на два етажа с навеси и нова бетонна ограда откъм улицата. Тези подобрения следва да бъдат присъдени, като се вземе предвид по-ниската стойност измежду разходите за извършването им и увеличената стойност на имота. В случая за стопанската сграда по-ниска е увеличената стойност на имота – 4676,74лв. по заключението на вещото лице С. от 13.04.2011г., а за новата бетонна ограда – по-ниска е стойността на вложените разходи – 416,41лв., съгласно заключението от 12.05.2011г. Неправилно съдът е приел, че Ц. Ц. е изградил сам масивната стопанска сграда, преустроена в жилище. Ако беше обсъдил направеното от Ц. признание в исковата молба заедно с останалите доказателства по делото, съдът би достигнал до извод, че сградата е строена от него и от майка му, като впоследствие през 1982г. е преустроена само от него в жилище. При това положение по реда на чл.130 ГПК /отм./ следва да се приеме, че приносът на майката е в размер на ¼ от това подобрение. По-ниската сума между направените разноски и увеличената стойност на имота е 13 080лв., от които делът на Ц. е ¾ или 9810лв. Неправилно са определени сумите и за другите подобрения, претендирани от Ц.. По-ниските стойности в случая са следните: за кладенеца – 600,98 лв.; за навесите за дърва 2 бр. – 152,50лв.; за циментови пътеки и дворна площадка - 213,58лв. и за канализация от улицата до двора – 129,80лв. В заключение – общо дължимата сума за всички извършени от Ц. Ц. подобрения в имота възлиза на 16 000лв. Съобразно дяловете си в съсобствеността, Р. Г. следва да заплати 8888,89лв. и М. Г. – 888,89лв. Първоинстанционното решение по сметките не е било обжалвано от Х. Г., затова тя остава да заплати присъдената сума от 1897,22 лв. Съобразно изхода на делото Р. Г. и М. Г. следва да заплатят на Ц. Ц. 9,37лв. разноски за настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от жалбата. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №428 от 28.07.2011г. по гр.д.№1056/10г. на Софийския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Ц. Ц. срещу Р. Г. и М. Г. за заплащане на парична равностойност на направени от Ц. подобрения в общия имот – стопанска сграда – плевня на два етажа с навеси; нова бетонна ограда откъм улицата; масивна стопанска сграда, преустроена в жилищна; кладенец; два навеса за дърва; циментови пътеки; дворна площадка; канализация от улицата до двора, както следва: по отношение на Р. Г. - за сумата от 721,17лв., представляваща разликата над присъдените 8167,72лв. до дължимите 8888,89лв. и по отношение на М. Г. - за сумата от 72,12лв., представляваща разликата над присъдените 816,79лв. до дължимите 888,89лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Р. П. Г. от [населено място], [улица] да заплати на Ц. П. Ц. от [населено място], [улица], още 721,17лв., която сума, заедно с присъдените 8167,72лв., представлява припадащата се на тази съделителка част от паричната равностойност на направените от Ц. Ц. подобрения в общия имот – стопанска сграда – плевня на два етажа с навеси; нова бетонна ограда откъм улицата; масивна стопанска сграда, преустроена в жилищна; кладенец; два навеса за дърва; циментови пътеки; дворна площадка; канализация от улицата до двора. ОСЪЖДА М. В. Г. от [населено място], [улица] да заплати на Ц. П. Ц. от [населено място], [улица], още 72,12 лв., която сума заедно с присъдените 816,79лв., представлява припадащата се на този съделител част от паричната равностойност на направените от Ц. Ц. подобрения в общия имот – стопанска сграда – плевня на два етажа с навеси; нова бетонна ограда откъм улицата; масивна стопанска сграда, преустроена в жилищна; кладенец; два навеса за дърва; циментови пътеки; дворна площадка; канализация от улицата до двора. ОСТАВЯ В СИЛА решение №428 от 28.07.2011г. по гр.д.№1056/10г. на Софийския окръжен съд в частта, с която претенцията по сметки на Ц. Ц. е отхвърлена както следва: по отношение на Р. Г. - за разликата над 8888,89лв. до пълния предявен размер от 18 972,22лв. и по отношение на М. Г. – за разликата над 888,89лв. до пълния предявен размер от 1897,22 лв. ОСЪЖДА Р. Г. и М. Г. да заплатят на Ц. Ц. сумата от 9,37лв. разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: