Р Е Ш Е Н И Е № 163 София, 15.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1451 /2016 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 261 от 25.04.2016 г.. по касационна жалба на [фирма] [населено място] ЕИК-130492124 е допуснато касационно обжалване на решение № 2139 от 05.11.2015г. по гр.д.№ 1115/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 18 395/17.11.14 г., по гр.д. 16 777/13 г. на Софийски градски съд. С последното, касаторът е осъден на основание чл. 108, във вр. с чл. 111 ЗС да предаде на [фирма] владението върху търговски помещения група Б, както следва/ три магазина от по 10,40 кв.м., един магазин от 9,91 кв.м., един магазин от 20,75 кв.м., един магазин от 21,12 кв.м. и един магазин от 20,64 кв.м., обединени в общо търговско помещение с площ 116,20 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], подход към ТУ София, построен в УПИ-І Студентски град. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с нормата на чл. 59, ал.2 ЗС, която следва да се прилага във връзка с новата уредба в ТЗ, уреждащи преобразуване на търговски дружества чрез вливане и разликата между прекратяването на ЮЛ в този случай, при който има правоприемство и заличаване на търговското дружество след проведена ликвидация, или при несъстоятелност. По същество се развива тезата, че нормата на чл. 59, ал.2 ЗС следва да се тълкува стеснително и по отношение на търговските дружества да се прилага само при прекратяване на ЮЛ чрез ликвидация, или при обявяване на несъстоятелност. Ответникът по касация оспорва жалбата и тезата развита в нея с аргумента, че въпреки приемането на ТЗ, нормата на чл. 59, ал.2 ЗС е изрична и не е изменена, поради което приемането на ТЗ не следва да променя начина, по който тя се тълкува – след вливане на търговско дружество, ЮЛ на влялото се дружество се прекратява и това води до погасяване на правото на ползване, което му е учредено. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: прекратяването на юридическото лице без ликвидация в случаите на преобразуване чрез вливане по ТЗ води ли до погасяване правото на ползване на основание чл. 59, ал.2 ЗС. Съгласно чл. 154, ал.1 т.3 ТЗ, вливането в друго акционерно или ограничено отговорно дружество е основание за прекратяване на ЮЛ на влялото се дружество. Налице е правоприемство между влялото се и приемащото дружество, а ЮЛ на влялото се дружество се заличава без ликвидация. Прехвърлят се всички прехвърлими права. Правото на ползване е изрично уредено като ограничено вещно право със специални правила в ЗС, които определят съдържанието му и правата, и задълженията на носителя на това право и на собственика, и основанията за прекратяването му. По съдържание правото на ползване включва правото да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се получават добивите от нея. Носителят на ограниченото правото на ползване е ограничен при упражняване на това вещно право. Той не може да променя вещта съществено, не може да я отчуждава нито с универсално, нито с частно правоприемство - чл. 56, ал.1 и 2 ЗС. Това право не се наследява от наследниците на ползвателя – чл. 59, ал.1 ЗС. Когато правото на ползване е учредено на ЮЛ, то се погасява с прекратяване на ЮЛ освен ако не е учредено за по-кратък срок – чл. 59, ал.2 ЗС. Последната норма има предвид всички случаи на прекратяване на ЮЛ независимо дали прекратяването е поради преобразуване чрез вливане и сливане, при което има правоприемство, или чрез ликвидация, или поради обявяване на несъстоятелност. Това е така защото учреденото право на ползване е неотчуждимо, съгласно чл. 56, ал.2 и чл. 59, ал.1 ЗС както чрез универсално, така и с частно правоприемство. То е непрехвърлимо и се учредява само от собственика. Поради това, че с учредяването на ограниченото право на ползване, собственикът губи възможността да ползва вещта си и да я владее лично, а същевременно овехтяването на вещта е за негова сметка, по аргумент от чл. 57, ал.3 ЗС, за него не е без значение кой правен субект ще ползва вещта. Затова независимо дали правото на ползване се учредява на физическо лице, или на юридическо лице, то запазва характера си на право, учредено с оглед личността, не може да се прехвърля по изричното разпореждане на закона - чл. 56, ал.2 ЗС и се погасява със смъртта на физическото лице, или прекратяване на юридическото лице независимо с какъв способ също по силата на закона - 59, ал.2 ЗС, във вр. с чл.154, ал.1 т.3 ТЗ. Действително с това автоматично погасяване на ограниченото право на ползване, учредено в полза на влялото се дружество се нарушава стопанското единство на дейността на влялото се дружество и може да повлияе върху дейността на приемащото дружество, но това е последица, която настъпва и по отношение на други непрехвърлими права на вливащото се дружество, уредена е изрично в закона и е предвидима за органа, който взема решение за преобразуване чрез вливане. Ако законодателят е искал да въведе специални правила, които да действат за ограниченото право на ползване, учредено в полза на юридическо лице е могъл да стори това при измененията на Закона за собствеността, приети след влизане в сила на ТЗ. Такива обаче в обективното право няма. Напротив учредяването на концесия, което по съдържание е близко до ограниченото право на ползване и включва правото на ползване /експлоатация/ на определени вещи, съгласно чл. 23, ал.2 т.3 от Закона за концесиите /Обн., ДВ, бр. 92 от 17.10.1995 г .. отм., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г./ се погасява на същите основания, които са посочени и в чл. 59, ал.2 ЗС. Искането за обявяването на тази норма за противоконституционна поради това, че прекратяването на концесионния договор поради смърт, или прекратяване на ЮЛ накърнява придобити имуществени права и правото на наследяването им, е отхвърлено с Решение № 2 на Конституционния съд на РБ от 6.02.1996 г. - /ДВ бр. 16 от 23.02.1996 г./. В сега действащия Закон за концесиите преобразуването на дружеството-концисионер изрично е уговорено като основание за прекратяване на концесията, освен ако не се сключи нов договор с правоприемника при определени в закона условия – чл. 74, ал.1 т.2 от Закона за концесиите :ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г. с последно изменение ДВ бр. 43/07.06.2016 г./ Тази уредба също потвърждава извода за личния характер на учредяване правото на ползване върху определена вещ и невъзможността това право да се прехвърля на друг правен субект чрез преобразуване и следващото го универсално правоприемство и прекратяване на учреденото в негова полза ограничено право на ползване поради прекратяване ЮЛ на влялото се дружество. По касационната жалба: От фактическа страна е установено безспорно следното: Процесните имоти са актувани като общински и са били предоставени за стопанисване и управление на [фирма], видно от А. № 499/23.01.2001г. С решение № 17,т.1 на Общински съвет, взето с протокол № 44/30.10.2002г. те са включени в капитала на това акционерно дружество и промяната е вписана в търговския регистър с решение № 8/27.12.2002г. на СГС. Последвало е преобразуване на това и други дружества, чийто едноличен собственик на капитала е Столична община с решение № 563/28.07.2005г. на Столичен общински съвет, като цялото имущество се влива в „Пазари [фирма], а [фирма] се прекратява без ликвидация. С т.6 от същото решение е променено наименованието от „Пазари [фирма] в [фирма]. Тези промени са вписани с решение № 5 от 21.11.2005г. на СГС. Ответното дружество [фирма], с едноличен собственик на капитала М. Г. Д., е регистрирано 2001г. В него се е вляло [фирма] на 21.09.2010г., видно от вписванията в търговския регистър. С предварителен договор от 30.09.2003г. [фирма] /след включване в капитала му на процесните и други имоти/ е учредило право на ползване върху тях на [фирма]. Този предварителен договор е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД с решение № 12 от 19.02.2007г. по гр.д.№ 18921/2006г. на СГС Това решение е влязло в сила на 01.07.2007 г. Правото за ползване е учредено за срок от десет години. По тези факти, установени с представените писмени доказателства, страните не са спорели. Спорен е правния въпрос дали след влизане на [фирма] в [фирма] на 21.09.2010г., при което се прекратява ЮЛ на влялото се дружество, се прекратява и учреденото в негова полза правото на ползване на основание чл. 59, ал.2 ЗС. Въззивният съд е дал положителен отговор на този въпрос, като е изходил от неотчуждимостта на правото на ползване, уредена в императивната норма на чл. 56, ал.2 ЗС както с универсално, така и с частно правоприемство и личния характер на ограниченото вещно право на ползване. За да уважи иска е приел, че тъй като при вливане, вливащото се ЮЛ се прекратява, а имуществото му преминава в другото ЮЛ, в което се влива, без непрехвърлимите права, настъпва и предвидения в чл. 59, ал.2 ЗС ефект – погасява се правото на ползване, което му е учредено. Това разрешение както и крайния извод е съобразен с дадения по-горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Правото на ползване, учредено в полза на [фирма] с обявения за окончателен от съда предварителен договор е погасено на основание чл. 59, ал.2 ЗС във вр. с чл. 154, ал.1 т.3 ТЗ след преобразуване на това дружество чрез вливане в ответното [фирма] на 21.09.2010 г. Погасеното ограничено вещно право на ползване се е върнало в патримониума на собственика [фирма], в което е преименувано „Пазари [фирма]. Последното е правоприемник на [фирма], след преобразуване чрез вливане, а в неговия капитал са включени процесните имоти с решение № 17,т.1 на Общински съвет, взето с протокол № 44/30.10.2002г. Така процесните имоти, актувани за общински с А. № 499/23.01.2001г. са престанали да бъдат общинска собственост, съгласно чл.2, ал.2 ЗОС и са собственост на ищцовото търговско дружество. Поради това, че ограниченото вещно право на ползване се е погасило и не е придобито от ответника, той ползва процесния имот без основание. Налице са предпоставките на иска по чл. 108 ЗС, поради което той правилно е уважен. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. Ответникът по касация е претендирал разноски за настоящата инстанция, но не е представил списък и доказателства за направени такива, Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2139 от 05.11.2015г. по гр.д.№ 1115/2015г. на Софийски апелативен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: