4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София, 28.03. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3409 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 335729/08.07.2021 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрисконсулт Й. К., срещу въззивно решение № 263615/03.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 6985/2020 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено, че С. П. М. не дължи на касатора заплащане на сумата 7 487,61 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 08.11.2006 г., за която е издаден изпълнителен лист от 18.10.2007 г. по гр. д. № 20780/2007 г. на Софийския районен съд, поради изтекла погасителна давност.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следния (уточнен от настоящия състав) въпрос: прекъсва ли давността искането на кредитора за предприемане на изпълнителни действия с посочване на изпълнителни способи по перемирано на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнително дело. Поддържа се, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на приетото в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о. и определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. на ВКС. Сочи се и основанието по чл.280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответната страна по жалбата – С. П. М., чрез адв. Н. К., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
По делото е прието за установено, че в полза на „Обединена българска банка“ АД е издаден изпълнителен лист от 18.10.2007 г. по гр. дело № 20780/ 2007 г. по описа на Софийския районен съд, срещу ищцата С. М. за сумите: 7 487,61 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 08.11.2006 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 26.09.2007 г. до окончателното изплащане; 213 лв. - договорна лихва за периода 29.05.2007 г. до 25.09.2007 г.; 1,73 лева – наказателна лихва за просрочена главница за периода 29.05.2007 г. до 25.09.2007 г.; и 154,05 лева - разноски по делото. Образувано е изпълнително дело № 20078410400946 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, като в молбата за образуване взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Национално средно общообразователно училище – София“ и извършване на опис на движимо имущество. С молба от 14.05.2008 г. е поискан запор на трудовото възнаграждение на М. в 29-то общообразователно училище „К. Ш.“ и насочване на принудителното изпълнение върху притежавано от нея движимо имущество. На 24.10.2008 г. са изпратени запорни съобщения до 15 банки в страната, по които от „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Алианц България“ АД и „Ц. Кооперативна Банка“ АД е постъпил отговор, че по сметките на длъжника липсват средства за изпълнение на наложените запори. На 25.06.2009 г. е наложена възбрана върху ј ид. ч. от недвижим имот, собственост на М.. По молба от 01.02.2010 г. на „ЕОС Файнънс“ ООД и представен договор за цесия от 26.06.2008 г., дружеството е конституирано като взискател на мястото на „Обединена Българска Банка“ АД. С молба от 28.12.2010 г. взискателят е поискал извършване на нови справки за имуществото на С. М. и при установяване на такова да бъдат предприети изпълнителни действия - насрочване на опис на движими вещи и налагане на запори на банкови сметки. На 12.04.2011 г. са изпратени нови запорни съобщения до банки. С разпореждане от 19.08.2011 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в жилището на длъжника за 27.10.2011 г. С молба от 12.10.2012 г. взискателят е поискал извършване на нови справки за имуществото на ищцата и при установяване на такова да бъдат наложени запори и възбрани. С последваща молба от 30.07.2013 г. отново са поискани справки за имуществото на длъжника. На 25.08.2014 г. е поискано извършването на справка в „Пътна полиция – КАТ“ за притежавани от длъжника МПС и при откриване на такива взискателят да бъде уведомен, за да се предприемат съответните изпълнителни действия. С молба от 28.07.2015 г. „ЕОС Файнънс“ ООД е поискал извършване на справка дали длъжникът работи по трудово правоотношение и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. На 23.10.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата в 57-мо СУ „Св. Н. О.“. На 13.01.2017 г. е постъпила молба от кредитора за извършване на справки за трудови договори и движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, като при установяване на такова да бъдат предприети съответни изпълнителни действия за събиране на вземането. На 02.03.2017 г. ЧСИ е насрочил нов опис на движими вещи на длъжника за 19.04.2017 г. По изпълнителното дело на 28.03.2017 г., 28.04.2017 г., 23.05.2017 г. и 29.06.2017 г. са постъпили суми от наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата.
При тези фактически данни съдът е приел, че предмет на предявения установителен иск е вземане за сума, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит, което вземане се погасява с общата 5 - годишна давност. Изпълнителният лист от 18.10.2007 г. е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание и определението на съда по молбата по чл.242 ГПК (отм.) няма последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл.117, ал. 2 ЗЗД. Последното валидно изпълнително действие по делото, което е довело до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е молбата на взискателя от 12.10.2012 г., с която е поискано налагането на запори и възбрани. Последващите молби от 30.07.2013 г. и 25.08.2014 г. не представляват действия, които имат за последица прекъсване на двугодишния срок, доколкото взискателят е поискал единствено извършване на справки за имуществото на длъжника, без да е посочил изпълнителни способи. Изпълнителното производство се е перемирало (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) на 12.10.2014 г., т.е. преди подаването на молбата от 28.07.2015 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Поради това, предприетите изпълнителни действия след тази дата не се считат за валидно извършени и не прекъсват давността. Съгласно приложимото за периода разрешение, прието с ППВС № 3/1980 г., погасителна давност за процесното вземане не е текла до 12.10.2014 г. От тази дата петгодишният давностен срок за погасяване на вземането е започнал да тече и е изтекъл на 12.10.2019 г. - след подаването на исковата молба и в хода на настоящото производство, тъй като предявеният отрицателен установителен иск не е прекъснал давността. В заключение е направен извод, че вземането е погасено по давност и не се дължи плащането му на кредитора.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че изведеният от касатора правен въпрос е релевантен. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка за противоречие на приетото в него с посоченото от касатора решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о. на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263615 от 03.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 6985/2020 г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора „ЕОС Матрикс“ ЕООД - [населено място], ЕИК[ЕИК], че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 149,75 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |