Р Е Ш Е Н И Е   № 464   гр.София,  16 ноември  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на пети ноември  две хиляди и девета  година в  състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                            ЧЛЕНОВЕ:    БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                    ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                                                                              със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора   ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 509/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. К. Ч. против решение № П* от 10.VІІ.2009 год. по внохд № П-66/2009 год. на Военно-апелативния съд. В жалбата се прави позоваване на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и в допълнение към нея тези основания са подкрепени с доводи. Иска се отмяна на въззивното решение, след което или Ч. да бъде оправдан, или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата и алтернативните си искания. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № П-8 от 2.ІV.2009 год. по нохд № П-8/2009 год. на Софийския военен съд, П. К. Ч. е признат за виновен в това, че на 29.VІ.2007 год. в района на ВМА е поискал и на 10.VІІ.2007 год. в същия район е приел от М. Д. Ч. неследващ му се дар от 120 лева, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностното лице Е. Н. Ч. , лекар във ВМА, във връзка със службата на последното, за което и на основание чл.304б, ал.1 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 5 години. С обжалваното решение присъдата е изменена като лишаването от свобода е намалено на 1 година и 9 месеца, а изпитателния срок – на 3 години. Жалбата е неоснователна. Не са допуснати твърдяните процесуални нарушения. Свидетелят М. Д. Ч. , уличил подсъдимия в поискването и получаването на подкупа, е бил разпитан по реда на чл.223, ал.1 НПК преди Ч. да бъде привлечен като обвиняем, така че непризоваването му за участие в този разпит съгласно ал.2 на същия член не съставлява процесуално нарушение. Не съставлява процесуално нарушение и ползването като доказателствено средство на показанията на Ч. , дадени при досъдебното разследване. Свидетелят не е могъл да бъде разпитан в първата инстанция, тъй като е напуснал страната за продължително и неопределено време /завръщането му се е очаквало най-рано след 2 години, считано от 16.V.2008 год., което е отразено върху приложената на л.67 от първ.д. призовка/, при което съдът правилно е включил показанията му при досъдебното разследване в подлежащия на обсъждане доказателствен материал, основавайки се на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.3 НПК. Не е нарушено правото на Ч. да участва в наказателното производство. Както вече се каза, разпитът на М. Ч. пред съдия е бил проведен на 2.VІІ.2007 год., преди привличането на Ч. като обвиняем с постановление от 10.VІІ.с.г./съответно на л.31-32 и л.25-30 от т.І на досъд.разсл./, поради което към първата дата Ч. не е разполагал с правата, предоставени му с чл.55 НПК, а след втората не е пожелал да се възползва от тях. Освен в изрично предвидените случаи на задължителна защита /чл.94, ал.1 НПК/, органите на досъдебното разследване и съдът нямат задължението да принуждават обвиняемия или подсъдимия към упражняване на предоставените му права, затова не могат и да бъдат упреквани, когато той не го е сторил. Не е вярно, че подсъдимият е осъден единствено въз основа показанията на М. Д. Ч. най-малкото, защото същите са подкрепени и с намирането у Ч. на дадените му от Ч. пари в предварително маркирани банкноти /протокол за обиск и изземване с фотоалбум към него на л.85-93 от т.І на сл.д., протокол за освидетелстване с фотоалбум към него на л.116-121 от т.І на сл.д., експертни заключения с фотоси към тях на л.40-44 и на л.54-61 от т.ІІ на сл.д./, а още и от съдържанието на разговора между подсъдимия и М. Ч. , проведен на 10.VІІ.2007 год./на л.24-25 от т.3 на сл.д./. Що се отнася до въпроса, поставен от защитата в допълнението към жалбата, „поискал ли е… и… за какво… е поискал” подсъдимия тези пари, отговорът действително се съдържа единствено в показанията на свидетеля Ч, но затова пък е безспорен с оглед на доказателствените средства и установените посредством тях факти. Не е нарушено правото на подсъдимия да узнае, за какво е осъден, защото „в диспозитива на присъдата” не били посочени „действията, чрез които… е осъществил престъпното упражняване на влияние”. След като уводна, мотивна и диспозитивна части на присъдата съставляват едно цяло, Ч. би могъл да попълни знанията си, прочитайки, освен диспозитивната, и останалите части на постановената първоинстанционна присъда. От значение за отговорността на подсъдимия са показанията на Е. Н. Ч. , разпитан в това производство като свидетел, а не „движението на отделените материали” срещу същия, още по-малко пък от тези „материали” да се черпят доводи за „съмнителната достоверност” на показанията му при изчерпателното изброяване в чл.281 НПК на допустимите за обсъждане свидетелски показания. Няма нарушение на материалния закон. Възползвайки се от продължителното си познанство с лекаря Е. Червенков, който пък го имал за „един добър специалист”, подсъдимият разказал на Ч. за несъществуващите здравни проблеми на Ч. , след което лекарят, доверявайки се на казаното му от Ч. и без да прегледа Ч. , постановил на последния съответстващата на разказа диагноза, назначил и съответстващо на диагнозата лечение, и вписал всичко това в здравната книжка на Ч. Т.е. взетото от Ч. в изпълнение на служебните му задължения като дежурен ординатор/св. К. Ат. В. / решение да постави на Ч. диагнозата болка в опашната кост след контузия, е било изцяло повлияно от подсъдимия Ч, докато всичко останало – изготвянето от Р. П. Ч. на болничен лист и одобряването му от лекарската комисия с председател лекаря К. Ат. В. с краен резултат получаването от Ч. на 20 дни отпуск по болест – е следствие от взетото от Е. Червенков решение. Парите, 120 лева, които подсъдимият е поискал и получил от Ч. , са имали за цел да го възнаградят именно за да упражни и задето е упражнил влиянието си пред Ч. , затова и правното квалифициране поведението на Ч. е по чл.304б, ал.1 НК. Нарушение на материалния закон не е допуснато и с приемането от двете съдебни инстанции, че лекарят от ВМА Е. Н. Ч. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” НК: ВМА е със статута на държавно медицинско учреждение и всички работещи в него са държавни служители освен „извършващите дейност само на материално изпълнение”, т.е. дейност, която не изразява възложените на учреждението функции /вж. т.р.73-74 год., ОСНК/ и каквато очевидно Евг. Н. Ч. не е изпълнявал. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода не е подкрепено с доводи, за да бъде обсъждано. С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № П* от 10.VІІ.2009 год. по внохд № П-66/2009 год. на Военно-апелативния съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: