Ключови фрази
Унищожаемост на договор поради измама * доказателствена сила на частен документ * доказателствени средства * оспорване на истинността на документ


8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50
гр.София, 21.07.2017г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4880/2014 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Е. Д., чрез адв. Р. С. от АК Р., срещу въззивно решение № 66/11.04.2014 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 36/2014 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1433/13.12.2014 г. по процесуалноправния въпрос за обвързващата сила на частните документи и тяхното оспорване в гражданския процес.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Свидетелстващите документи (частни и официални) разполагат и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи. Оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК на частен документ е налице, когато се цели отпадане на обвързващата му доказателствена сила. Следователно частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон), стига да няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват; съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК – чл. 153,154 и 155, а не по тези за производството по чл. 193 ГПК.
По касационните оплаквания:
Касаторът излага касационни доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено и уважени исковете, разгледани в посочената в исковата молба евентуалност.
Насрещната страна В. Д. Д. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Ответникът по касация „И. и.” Е., чрез управителя Е. И. Н., е отговорил единствено, че касационната жалба е недопустима, но няма изложени никакви съображения.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна.
Д. Е. Д. е предявил против В. Д. Д. и [фирма] искове за унищожаване на упълномощителна сделка, поради въвеждане в измама и обявяване недействителността на догововор, обективиран в нот. акт № 190/2001 г. на нотариус А. Н. – Р. с районна действие РС-Т., с който Д. Д. (при липса на съгласие, защото бил представляван от В. Д. по унищожената упълномощителна сделка), продал недвижими имоти на търговското дружество, евентуално за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, тъй като бил сключен във вреда на представлявания.
Ищецът твърди, че смятал, когато упълномощавал сина си В. Д. Д., че ще го представлява само за уреждане на административните процедури, свързани с наследството на починалата му съпругата, а се оказало, че подписал пълномощно и с правомощие за извършване на разпоредителни сделки с недвижими имоти. Впоследствие Д. Д. установил, че земеделските му земи – три ниви, съответно с площ – 12,4 дка (четвърта категория), 32,250 дка (трета категория) и 49,497 дка (четвърта категория), са били прехвърлени на ответника [фирма] по силата на договор за покупко–продажба, сключен от негово име и за негова сметка от В. Д.. Последният не притежавал надлежна представителна власт и поради това продажбата била извършена при липса на съгласие от продавача. В евентуалност поддържа, че покупко-продажбата няма действие спрямо него, тъй като представителят и третото лице (купувач), сe били споразумели за продажната цена във вреда на представлявания – имотите били продадени на цена от 9900 лв., при пазарна цена от 65902,90 лв.
Съдът намерил, че упълномощаването не е станало при измама, защото пълномощното било с нотариална заверка на подписа и съдържанието, а нотариалното удостоверение, което обвързвало съда с материална доказателствена сила, не било оспорено по реда на чл. 193 ГПК. От съдържанието на пълномощното и от нотариалната заверка следвало, че упълномощителят, към момента на подписването му, е бил запознат със съдържанието на документа, в това число и с предоставянето на право пълномощникът да се разпорежда от негво име и за негова сметка със собствените му недвижими имоти. Съдът приел още, че няма доказателства, които да доказват пълно и главно, че упълномощителят е бил въведен умишлено от пълномощника в заблуждение относно делегирането на права.
Посочено е, че според свидетелите, Д. Д. споделял, че няма намерение да продава нивите си, но показанията нямали връзка с конкретното намерение на Д. Д., обективирано в пълномощно, със съдържанието на което същият е бил запознат при подписването му (доказано било с официален свидетелстващ документ, необорен в процеса). Твърдяното обстоятелството във връзка с неспособността на жалбоподателя да прочете лично пълномощното, поради влошено зрение, не се установява категорично по делото – според вещото лице приложените по делото медицински документи не даватли възможност да се отговори на въпроса какво е било състоянието на Д. Д. към м. юли 2011 г. и бил ли е в състояние да чете текст на писмени документи; показанията на Д. в обратен смисъл съдът не кредитирал, защото противоречали на заключението, а и с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелката - дъщеря на ищеца.
В заключение, съдът намерил, че упълномощаването на В. Д. да се разпореди с имотите на баща си Д. Д. е валидно, поради което и представляваният по покупко-продажбата купувач, е изразил воля за сключване на договора. Отхвърлил исковете по чл. 29 и чл. 42 ЗЗД.
Съдът намерил и евентуалния иск по чл. 40 ЗЗД за неоснователен. Установил, че продажната цена по договора е общо 9900 лв., а действителна пазарна цена - около 60 000 лв, но посочил, че обичайна практика в договори за покупко – продажба било да се вписва цена, близка до данъчната стойност на имотите, а реално на продавача да се изплаща по-висока сума, отговаряща на пазарната цена на вещите. Нямало доказателства, които да установяват недобросъвестност на третото лице – купувачът [фирма] (сговаряне за увреждането на представлявания), като ищецът е следвало да докаже недобросъвестността при условията на пълно и главно доказване.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Съдът, в противоречие с дадения отговор по-горе, е приел, че пълномощното има обвързваща съда материална доказателствена сила, а още и, че твърдението за опорочена воля на упълномощителя по съществото си съставлява оспорване на документ по см. на чл. 193 ГПК.
Представеното пълномощно е частен документ, който има обвързваща съда доказателствена сила относно авторството, което не е спорно. В частта на нотариалната заверка на подписа и на съдържанието има характеристиките на официален свидетелстващ документ на нотариален орган за това, че авторът на документа го е подписал, съответно, че към датата на удостоверяването документът има това съдържание, което съвпада със съдържанието на преписа, подреден в нарочна книга. Само в частта на нотариалното удостоверяване, документът се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на осн. чл. чл. 179 ГПК. Двете свидетелстващи изявления удостоверяват с обвързваща съда сила и това, че към датата на заверката частният документът е съществувал (чл. 181 ГПК).
В тази част документът не е оспорен, за да са приложими правилата по чл. 193 ГПК
Самото волеизявление на упълномощителя имат характера на частен документ и поради това няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Въззивният съд е направил смешение между оспорване на писмен документ и опровергаване съдържанието на документ, като приетото от него, че валидността на волеизявлението на Д. Е. Д. се ползва с обвързваща съда материална сила, противоречи на чл. 180 ГПК. Опровергаването на документа в частта на волеизявленията е ограничено само до вида доказателствени средства (изключване на свидетелските показания в хипотезите на чл. 164 ГПК). Доказването се определя по правилата на чл. 154 ГПК, а не по чл. 193, ал. 3 ГПК.
Неправилно, поради това, съдът е приел, че нотариалното удостоверяване на подписа и на съдържанието на пълномощното установяват с обвързваща съда доказателствена сила, че упълномощителят го е прочел и е запознат със съдържанието му, още по-малко, че по обвързващ съда начин е удостоверено, че волеизявлението не е направено от Д. Д. при измама. Нормата на чл. 193 ГПК е неправилно приложена.
Това нарушение на съдопроизводствените правила не се е отразило върху резултата по иска с правно осн. чл. 29 ЗЗД, защото съдът е приел още, че липсват доказателства за въвеждане умишлено на Д. в измама, а негова е тежестта да проведе пълно и главно доказване. Във връзка с тези изводи няма и касационни доводи.
Правилно е решението и по обусловения иск с правно осн. чл. 42 ЗЗД – след като пълномощното е валидно, то и пълномощникът е разполагал с представителна власт, представлявайки продавача по договора.
Доводите на касатора, че при изповядване на продажбата пълномощникът е действал без представителна власт, защото в пълномощното не са включени всички съществени признаци на сделката, като при продажбата на недвижим имот, това са вещта и цената, са въведени за първи път в касационното производство и нямат отношение към предявения от него иск. След проведена процедура по чл. 129 ГПК, във връзка с указания на ВКС по първа касация, ищецът е уточнил, че договорът за продажба по нот.акт № 190/2011 г. е недействителен, защото продавачът е представляван от пълномощник с пълномощно, дадено при измама.
Независимо от казаното, за пълнота, следва да се посочи, че развитите в касационната жалба нови твърдения, не могат да обусловят извод за липса на упълномощаване за извършване на процесния договор (срв. ТР № 5/2014 г. на ОСГТК).
Основателен е касационният довод за необоснованост в извода на въззивния съд за това, че не се установява недобросъвестност у трето лице – купувач по сделката, което е довело и до противоречие с чл. 40 ЗЗД.
Съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност данните за предмета на търговска дейност на купувача покупко-проджаба на земеделски земи, активността му на пазара през процесния период от време, пазарната цена на земеделските имоти и в пъти по-ниската цена, на която са продадени земите по оспорваната сделка. Както е изяснено и в мотивите на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС споразумяването е във вреда на представлявания, не само при наличие на общ сговор и общо намерение у представителя и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност – те, и двамата осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице - обяснимо е представляваният да не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника си и третото лице, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане.
Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт (решение № 226/12.07.2011 г. по гр.дело № 921/2010 г. на IV г.о. на ВКС). Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено; те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.
Увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч., като в съдебната практика, вкл. в мотивите на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК, са обобщени най-често срещаните се случаи: договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези.
Неправилно въззивният съд приел, че липсва увреждане на упълномощителя, защото била обичайна практика да се сочат по-ниски стойности в договорите като цена, докато в действителност страните уговаряли пазарни условия. Твърдение за симулация в частта относно цената на договора изобщо не е навеждано, още по-малко пък доказано.
В заключение, въззивното решение като неправилно, в частта по иска с правно осн. чл. 40 ЗЗД, следва да бъде отменено и делото разрешено по същество от състава на Върховния касационен съд.
По делото е установено, че данъчната оценка на продадените имоти е общо в размера на 11 054,40 лв., а средната пазарна цена - 65902,90 лв. Имотите са продадени общо за 9 900, което е не само под данъчната им оценка, но и близо седем пъти под реалната им пазарна стойност. Налице е увреждане на пълномощника с 56 000 лв.
Дружеството – купувач се занимава с покупко-проджаба на земеделски земи и то, основно на територията на [община], има обективна информация за стойността на земеделските земи и конкретното състояние на пазара, което обуславя и извод, че напълно съзнава изключително ниската стойност на продажбата, която няма никакво оправдание от пазарноикономическо естество. От събраните гласни доказателства се установява, че към датата на продажбата Д. Д. не е имал финансови затруднения, нито затруднения по стопанисването на имотите, което е било известно на сина му В. Д.. Всичко това, както и скоростта, с която е извършена продажбата след упълномощаването, с подготвяне на всички необходими документи за изповядването й пред нотариус, инцидентното узнаване от продавача – упълномощител Д. Д. за извършената продажба, сочат на извод, че пълномощникът и третото лице – купувач са осъзнавали, че договорът обективно уврежда представлявания.
При тези изводи, се налага заключението за основателност на евентуалният иск по чл. 40 ЗЗД.
Ответниците следва да заплатят на касатора сторените съдебноделоводни разноски по делото във всички инстанции, вкл. първа касация, съразмерно уважената част от исковете – общо в размер на 1215 лв.
Съдът признава за извършен от Д. Д. разход за адвокатско възнаграждение в първа инстанция сумата от 600 лв., тъй като само за нея, като част от уговорения хонорар от 1900 лв., има доказателства, че е платена.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 66/11.04.2014 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д. № 36/2014 г. в частта по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД
и вместо това ПОСТАНОВИ
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договора, с който Д. Е. Д., чрез пълномощник В. Д. Д., продава на [фирма], [населено място], земеделски имоти по нот. акт № ., том ., рег. № ., дело № . г., на осн. чл. 40 ЗЗД, по иска на Д. Е. Д. против В. Д. Д. и [фирма], [населено място].

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

ОСЪЖДА В. Д. Д. и [фирма], [населено място] да заплатят общо на Д. Е. Д. сумата в размер на 1215 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК , направени по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: