Ключови фрази
Убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана * превишаване пределите на неизбежната отбрана


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

гр. София, 22 март 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова и на прокурора от ВКП Димитър Генчев, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 133/2016 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Касационното производство е образувано по касационна жалба от адвокат С. Т. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия И. Р. Р. и по касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци Б. В. Д. и Р. Д. Д. срещу въззивно решение № 410 от 02.12.2015 г., постановено по внохд № 645/15 год. на Софийския апелативен съд.
В ЖАЛБАТА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗАЩИТНИК НА ПОДСЪДИМИЯ са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от НПК: нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
В подкрепа на изтъкнатите основания се твърди следното:
Обвинението не е доказано категорично. Авторството на деянието не е установено по несъмнен начин; свидетелят очевидец Б. не е видял дали подсъдимият държал нож, а показанията на втория очевидец – свид. М. Д., в тази насока са противоречиви и непоследователни; съдилищата не са обсъдили тези противоречия и не са ги отстранили, както и не са отговорили на въпроса как спомените на свидетеля с течение на времето стават все по-ясни вместо закономерно да избледняват.
На следващо място, не е установено точно с кой нож е нанесена смъртоносната рана – ножът с „черната дръжка” или ножът с „оранжевата дръжка”, както и не е даден отговор защо прободната рана е с около 5 мм по-широка от острието на ножа с черната дръжка и малко по-дълбока от дължината на острието. Тези обстоятелства според защитата сериозно разколебават тезата за авторството на убийството. Съществено са нарушени процесуалните правила, тъй като доказателствата са анализирани едностранно, изопачено и непълно, в отклонение от принципите за издирване на обективната истина, всестранност и пълнота. Дадена е вяра на показанията на заинтересовани свидетели, а противоречивите факти са пренебрегнати.
Следващото възражение е, че неправилно не е възприето приложението на закона в хипотезата на неизбежна отбрана. В случая е налице хипотезата на чл. 12, ал. 3 от НК – в жилището на подсъдимия е проникнато чрез насилие и взлом, поради което деянието е осъществено при условията на неизбежна отбрана.
Допусната е явна несправедливост на наказанието изразена в несправедливо завишаване размера на наказанието, поради това, че обществената опасност на деянието и дееца не са толкова високи, колкото са приели съдилищата.
Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданските искове; алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание и на присъдените обезщетения.
В КАСАЦИОННА ЖАЛБА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ се посочва, че наказанието от 4 години лишаване от свобода е занижено и поради това – явно несправедливо. Данните по делото разкриват висока степен на обществената опасност на деянието и дееца. Неправилно качеството „студент“ на извършителя и неговата млада възраст са приети като твърде съществени смекчаващи отговорността обстоятелства. Заявяват, че максималното наказание в размер на 5 години лишаване от свобода ще съответства в по-пълна степен на целите на наказанието.
Пред касационния съд жалбоподателят – подсъдим И. Р. Р., редовно призован, не се явява. Явяват се защитниците му адвокатите С. Т. и Д. Д..
Адв. Т. поддържа жалбата, като накратко преповтаря аргументите в нея: размерът на раната е по-широка с около 5 мм от острието на ножа; имало е опит за проникване с насилие и взлом в стаята на подсъдимия; спрямо подзащитния му имало упражнено насилие; определеното наказание е твърде голяма репресия срещу едно 19-годишно момче. Гражданските искове са неоснователни.
Адв. Д. заявява, че подзащитният му е бил ударен по главата с твърд предмет, но такъв предмет не им е предявен по реда на НПК. Шкафът, върху който се намирали двата ножа на подсъдимия, не бил фотографиран при огледа. Не са издирени всички ножове, общо четири, които са ползвани в бита от живеещите в стаята.
Частните обвинители и граждански ищци Б. В. Д. и Р. Д. Д. се явяват лично и с повереника си адв. Д. К.. Последната моли да се уважи касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци по изложените в нея мотиви, а касационната жалба на подсъдимия да се остави без уважение.
Б. В. Д. и Р. Д. Д. поотделно заявяват, че поддържат казаното от повереника им.
Прокурорът от ВКП моли жалбата да бъде оставена без уважение. Според него, разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от НК е неприложима в случая, тъй като пострадалият е искал да влезе в своето собствено жилище, а подсъдимият му е попречил да стори това; разликата от 5 мм между широчината на раната и ширината на острието на ножа е обяснена от вещите лица предвид нараняване на меките тъкани и тяхната еластичност; имат своето разумно обяснение и наличните противоречия в показанията на св. Д. – поради това, че паметта на човек не винаги е в състояние точно да възпроизведе случилото се, но те не са съществени.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В НАСТОЯЩИЯ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНЕТО И ДОВОДИТЕ В ЖАЛБИТЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО:
С присъда № 86 от 17.03.2015 г. Софийски градски съд, НО, 29-ти състав, постановена по нохд № 4708/2013 г. подсъдимият И. Р. Р. е признат за виновен в това, че на 29.02.2012 год., около 02.30 часа, в [населено място],[жк], /блок /, /вход/, в стая /№/, умишлено умъртвил М. Б. Д., при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119, вр. чл. 115 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип. Съдът е уважил гражданските искове на Б. В. Д. и Р. Д. Д., като е осъдил подсъдимия да заплати на всеки един от тях обезщетение за неимуществените вреди, причинени им с престъплението, в размер на по 200 000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата 8720,82 лв., представляваща направените разноски в досъдебното производство; да заплати по сметката на СГС направените разноски в съдебното производство в размер на 2884.78 лв.
С решение № 410 от 02.12.2015 г., постановено по внохд № 645/15 год. на Софийския апелативен съд ( образувано по жалба от защитата на подсъдимия и по жалба от частните обвинители и граждански ищци чрез техния повереник), присъдата е потвърдена изцяло.

По жалбата от защитата на подсъдимия:

Пред касационната инстанция се правят същите оплаквания, направени и пред апелативния съд, който е отговорил изчерпателно, убедително и с достатъчно правни аргументи по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК на всички възражения на защитата.
Несъответни на данните по делото и поради това - произволни и голословни са твърденията за неустановеност на авторството на деянието. Обратното е вярно. Безспорно е установено по делото, че по време на деянието оръжието на престъплението е държано единствено от подсъдимия Р.. Категорично е изяснено от анализа на доказателствената съвкупност, че убийството е извършено от подсъдимия И. Р. с нож (при това, без значение какъв е цветът на дръжката на ножа), поради факта, установен по делото, че единствено подсъдимият Р. е държал ножа в ръка и че е замахвал с него към пострадалия М. Д. и неговия брат – свид.М. Д., който също е получил порезно нараняване, причинено от нож по време на деянието. Авторството, механизмът на нараняването и причината за смъртта на пострадалия са изяснени непротиворечиво от показанията на свидетелите-очевидци В. Б. и М. Д. и от заключението на СМЕ, според които доказателствени източници подсъдимият е нанесъл странично вляво удар с нож в областта на лявата лопатка на гърба на М. Д. като острието е преминало през дрехите, през меките тъкани, между седмо и осмо ребро, през лоба на белия дроб и е прерязало аортата. От своя страна, виждайки ножа в ръцете на подсъдимия, с който е замахнал и към него, свид.М. Д. се защитил с ръце, в резултат на което са установените от СМЕ порезни рани по ръцете му, но след като е побягнал, за да напусне стаята, в този момент подсъдимият е пробол и него като острието на ножа е преминало през дрехите, но е засегнало само повърхностно дясната горна част на гърба, в резултат на което получил повърхностна прободна рана. Липсват данни свид. М. Д. да е употребявал нож в схватката, нито такъв нож да е бил в ръцете на другия очевидец – свидетеля В. Б.. По тялото на подсъдимия не са открити никакви прободни или порезни рани. Липсват и следи по дрехите му. Такива следи са установени по тялото, ръцете и дрехите на пострадалия и на неговия брат - свид.М. Д..
Следва да се подкрепят мотивите на САС в отговор на опровергаване възраженията на защитата, че без значение е колко общо ножа е имало в стаята, нито къде се намирали, нито дали всичките са били фотографирани, иззети и описани в протокола за оглед и пр. Установено е от ДНК- експертиза №12/ДНК-72 на НИКК, че кафявото зацапване по острието на ножа с черната дръжка представлява биологичен материал – човешка кръв, чийто ДНК профил съответства на профила на пострадалия М. Д., независимо от забележката, че същата ДНК има и неговият брат – близнак М. Д..
Съдилищата по фактите са установили въз основа на оценката и анализа на заключението от ДНК - експертизата и от данните, съдържими в показанията на свид.М. Д. и В. Б., както и от писмените доказателствени средства ( спр. – заключенията на СМЕ на труп и на СМЕ за механизма на причинените увреждания и причината за смъртта на жертвата), че именно с ножът с черната дръжка е проникнато в гръдната кухина на М. Д., тъй като посоката и мястото на удара, размерите на раневия канал и дълбочината на проникването в тялото на пострадалия сочат на употребата на нож с остър режещ ръб, с дължината и ширината на острието, съответстващи на характеристиката на ножа с черната дръжка, иззет като веществено доказателство.
Съдебните инстанции са дали отговор на възраженията на защитата защо раневият канал се явява по-широк с 5 мм от ширината на острието на процесния нож като са дали вяра на разясненията от експертите, обясняващи тази разлика с механизма на нанасяне на кос удар с острието и поради еластичността на тъканите в мястото на удара. Съдът се е съобразил и с данните от СМЕ, че по ножа с оранжева дръжка няма следи от кръвта на пострадалия за разлика от установения като средство на престъплението нож.
Относно откритите ДНК следи на подсъдимия и на двамата братя Д. по дръжките на иззетите два ножа аргументирано е обяснено наличието им върху тези повърхности като резултат от съвместното ползване на приборите за домакински нужди при обитаването на стаята.
Адв. Д. в устните си изявления в съдебно заседание не уточни какво е значението на това, че не е фиксиран шкафът, върху който се намирали двата ножа в стаята на подсъдимия и на пострадалия, нито обстоятелството, че не му е предявен предметът, с който евентуално подсъдимият е бил ударен по главата. Поставянето под съмнение авторството на смъртоносната рана не се подкрепя от доказателствата по делото и не кореспондира на цялостната фактическа обстановка. Това е вярно, тъй като е установено, че подсъдимият е нанесъл удари с нож на две лица, но ударът с ножа по отношение на пострадалия М. Д. е бил със смъртоносна сила и насоченост в място по тялото, където се намират жизненоважни органи – в случая това са белият дроб и аортата.
Несъстоятелно е твърдението в жалбата на защитника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като доказателствата са ценени избирателно, вкл. и показанията на заинтересовани свидетели.
Съдилищата са анализирали всички доказателства. Взето е под внимание обстоятелството, че свидетелите - очевидци са брат и приятел на пострадалия. Евентуалната им заинтересованост не е пречка показанията да бъдат приети за достоверни, както са сторили инстанциите по фактите. Внимателно са обсъдени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. На доводите на защитата са дадени изчерпателни и аргументирани отговори. В настоящия случай напълно е възможно свидетелите целенасочено и съзнателно да са искали да опреснят спомените си в търсене на допълнителни подробности, поради което , в хода на разследването да са прибавяли нови данни към възстановените си спомени от случилото се. Това е напълно обяснимо и приемливо. Принципно правилно е възражението на защитата, че с течение на времето e закономерно спомените да избледняват, а не да се активират и обогатяват. Но съдът е използвал процесуалния институт за приобщаване показанията на свидетел по реда на чл. 281 , ал.1 , т.2, предл. второ , респ. по ал.5,вр- с ал.1,т.1 от НПК и е извършил аргументирана оценка защо е дал вяра на така приобщените и от досъдебното производство свидетелски показания като безпротиворечиви с тези, депозирани от същите свидетели в съдебната фаза. Не е укоримо, че свидетелите и то единствените очевидци, правят всичко възможно да разкрият истината във възможно най-широк обем. Техните показания не са ценени сами за себе си, а съвкупно с останалите доказателства и доказателствени средства, така, както изисква чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК. По-важното е, че показанията им взаимно се допълват и в основата си не си противоречат относно главните факти от предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Несъответствия има единствено по отношение на някои детайли, но настоящият състав се солидаризира с изводите на решаващите инстанции, че гласните доказателствени средства съдържат взаимно допълващи се, в логическа връзка и непротиворечиви фактически данни, изясняващи авторството и механизма на извършване деянието.
Правилно е приложен материалният закон. Законосъобразна е правната квалификация на инкриминираното деяние по чл. 119 , вр. с чл.115 от НК. Подсъдимият умишлено е умъртвил пострадалия, при превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Двамата братя-близнаци и техният приятел – свид.Б., са се опитали да влязат в стаята, в която живеят първите двама, т.е. в собственото си жилище , което е било съзнателно заключено от подсъдимия и им е бил прекъснат достъпът до него. Вярно е, че по делото е установено от фактическа страна, че трите лица са нахлули в стаята, повреждайки целостта на вратата и са нападнали подсъдимия с удари с ръце. Затова основателно е прието, че той е действал в условията на неизбежна отбрана, при наличие на противоправно започнало и непрекратено нападение от страна на пострадалия и другите двама участници. При тази фактология, разпоредбата на чл. 12, ал. 3 НК, изключваща обществената опасност и противоправността на деянието, е неприложима, тъй като нападение няма за намиращите се в жилището, когато лицето влиза в собственото си жилище, дори и в случая , когато преодолява със сила заключената преднамерено отвътре входна врата на жилището. Очевидно е обаче, че действията по отбраната са били несъразмерни и явно и значително превишават пределите на неизбежната отбрана; те са несъразмерни с характера и опасността на нападението. Независимо че трима са нападнали един, нападателите са били в нетрезво състояние, подсъдимият е бил значително по-силен физически и по-подготвен от тях, тренирал е бойни изкуства и още в началото на сблъсъка е взел явно превъзходство, т.е. отблъсвайки нападението, което не е имало характер на посегателство срещу неговия живот. Ето защо, смъртоносният удар, който подсъдимият е нанесъл с хладно оръжие – нож, по своята насоченост и сила въобще не съответства на характера и опасността на нападението и отбраната е надхвърлила обективно възникналата опасност за подсъдимия. Това изключва тезата за неизбежна отбрана като събитие, изключващо обществената опасност, когато на нападателя се причиняват вреди в рамките на необходимите предели по см. на чл. 12, ал. 1 от НК или за действие при превишаване пределите на неизбежна отбрана, изключващо наказуемостта, когато е извършено поради уплаха или смущение, по см. на чл.12, ал.4 от НК. Следва да се отбележи, че в нито един момент не е имало опасност нито за живота на подсъдимия, нито дори за телесната му неприкосновеност.

Тук би могло да се разсъждава - може ли да има злоупотреба с правото на неизбежна отбрана? Налице ли е нападение тогава, когато лицето се противопоставя на самоуправно действие на друго лице, както е в случая? Подсъдимият самоволно и противоправно е ограничил достъпа на пострадалия и неговия брат до тяхното жилище и затова последните са имали правото да влязат в стаята, включително и разбивайки вратата и отстранявайки самоуправството. След като имат това право, възможно ли е едновременно с това да има и противоправно нападение ? Очевидно в случая отговорът е, че трябва да се прилагат институтите на правото, които изключват обществената опасност и противоправността, но само ако методът, начинът на защитаваните ценности не надхвърля характера и степента на застрашаването или увреждането им. Правилно е прието, че е налице прекомерност и надвишаване на отбраната от страна на подсъдимия срещу противоправното нападение, тъй като защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Нападнатият е могъл да отблъсне нападението с действия, насочени към телесната неприкосновеност, но не и с такива срещу живота на нападателя. Извършеното е умишлено лишаване от живот на пострадалия – нападателя, при формата на вината – пряк умисъл. Подсъдимият целенасочено, съзнателно, със значителна сила и интензивност на увреждането е нанесъл удар в тялото на пострадалия със средство - нож, годно да причини смърт и на място по тялото на жертвата, където се намират жизнено важни органи – белият дроб и аортата .
Неоснователно е искането в жалбата за намаляване наказанието на подсъдимия. Съдилищата са оценили всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съобразени с индивидуализиращите отговорността критерии в чл. 54 от НК. Законът е приложен правилно и справедливо като наказанието е отмерено основателно при отегчаващи отговорността обстоятелства. Напълно уместно е взето под внимание цялостното поведение на подсъдимия, неговите самоуправни действия и високата му степен на агресия, която се е проявила и спрямо свид.М. Д.. Споделят се като правилни и разсъжденията на съда, че обликът на подсъдимия като млад човек, със статус на студент не може да смекчи съществено отражателните характеристики на деянието и проекцията на обществената опасност на дееца, разгледана в начина и интензитета на извършване конкретното деяние.
Ето защо, последващо намаляване на наказанието, определено на подсъдимия от предходните инстанции няма да съответства както на закона, така и на целите по чл. 36 от НК.

По жалбата на частните обвинители и граждански ищци:

Не може да се възприеме също и изцяло за вярна тезата, че младата възраст и чистото съдебно минало не са смекчаващи отговорността обстоятелства. Точно обратното, в съдебната практика тези фактически данни са се наложили трайно и неотменно именно като смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието в размер на 4 години лишаване от свобода е постановено при значим превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и е близо до максимума. Предвид наличието и на смекчаващи обстоятелства, незаконосъобразно ще е налагането на поисканото от частното обвинение максимално предвидено в санкционната част на състава на престъплението по чл. 119 от НК наказание, тъй като тази смекчаващи отговорността обстоятелства обективно съществуват и правилно са отчетени.
Поради горното жалбата на частните обвинители с която се спори върху справедливостта на наказанието като явно занижено, се явява неоснователна.
При тези изводи и двете касационни жалби следва да бъдат оставени без уважение, поради липса на посочените в тях касационни основания.
Воден от тези мотиви, и съгласно чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. намери , че не са допуснати касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания въззивен съдебен акт и

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410 от 02.12.2015 год., постановено по внохд № 645/15 год. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: