О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 65 гр.София , 15 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно частно дело № 721/2014 г.,за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.44 ал.1 от НПК във връзка с повдигнат спор за подсъдност от Софийски градски съд. Постъпило е писмено становище от прокурор от ВКП, според което компетентният съд да разгледа постъпилото искане за изпълнение на решение за пробация, постановено от Окръжен съд-Амстердам, Кралство Нидерландия, по отношение на българския гражданин М. С. А., е Окръжен съд-Велико Търново. Според прокурора, това е така , тъй като М. А. има постоянен и настоящ адрес на територията на Р.България, на който живеят той и роднините му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: Пред ОС-Велико Търново е било образувано чнд №222/2016 г. по искане за признаване на съдебно решение за пробация от 02.12.2015 г., влязло в сила на 17.12.2015 г. на Окръжен съд Амстердам, Кралство Нидерландия по отношение на М. С. А.. С протоколно определение от 23.06.2016 г., Великотърновски окръжен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд, като е приел, че от приложените по делото писмени доказателства осъденото лице М. А. не живее в страната , поради което е налице хипотезата на чл.8 ал.2 от ЗПИПробНадз и компетентен се явява Софийски градски съд. След изпращането на делото в Софийски градски съд е било образувано нчд №3045/2016 г., по описа на съда, прекратено с разпореждане от 04.07.2016 г. на съдията-докладчик, който е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС между СГС и ОС-Велико Търново.В съобразителната част на разпореждането е посочено ,че адресът на осъденото лице на територията на Р.България е известен,като има данни ,че той по принцип живее там,а на този адрес живеят и негови близки и роднини.Освен това е прието ,че , съгласно писмо ,изходящо от кмета на с.П., където е постоянния и настоящ адрес на М. А., последният „в момента“ не е в България и предстои да се върне в страната през м.август 2016 г.,като никъде не е отбелязано ,че лицето временно или постоянно живее в чужбина. Според съдията-докладчик, всички тези обстоятелства обосновават извод за компетентност на ОС-Велико Търново да разгледа и се произнесе по делото. Запознавайки се с приложените по делото писмени документи ВКС констатира следното: От приложената справка от 06.06.2016 г. ,издадена от РУ-Горна Оряховица към ОД на МВР-Велико Търново е видно ,че М. С. А. има постоянен и настоящ адрес в с.П., общ.Г.О., [улица], като в писмения документ е посочено , че е извършена справка и в масивите на МВР-Граничен контрол , установила наличие на регистрация за напускане на Р.България с дата 27.06.2015 г. през ГКПП Аерогара- София и липса на данни за завръщане на А. в страната. В коментираната справка е отразено и че при проведени беседи със съседи е установено ,че лицето не се намира на постоянния си адрес. Горепосочената информация за напускане на пределите на Р.България и липсата на данни за последващото му завръщане ,се потвърждава и от справка от ОД на МВР-Велико Търново. Налице е и писмо от 06.06.2016 г. на кмета на с.П., община Г.О., от което е видно, че М. А. в момента е извън страната по данни на негови близки и роднини и се очаква да се завърне в България през м.август 2016 г. Анализирайки горепосочената информация,ВКС достигна до извод ,че независимо ,че осъденото лице М. С. А. има постоянен и настоящ адрес в с.П., [община], същият не пребивава там, а живее извън пределите на страната. За да направи този извод, съдът се съобрази с обстоятелството ,че той е напуснал Р.България преди една година и няма данни за неговото последващо завръщане. В този смисъл информацията ,предоставена от кмета на с.П. че лицето по сведение на неговите роднини „в момента“ е извън страната, не може да се интерпретира изолирано от данните за едногодишното му отсъствие от България. Тези данни са в унисон и със заявеното от съседите на А., според които той не се намира на постоянния си адрес. В подкрепа на извода ,че осъденият не живее в страната, е и Удостоверението ,издадено на 18.04.2016 г. от Окръжна прокуратура Норд-Холанд ,Кралство Нидерландия, в което е отразено, че А. има адрес в издаващата държава, а именно: Suringarstraat 54 1504 HN Zaandamqthe Netherlands . Отразеното в писмото на кмета на с.П., че се „очаква“ М. А. да се върне в България през м.август 2016 г. е едно бъдещо несигурно обстоятелство.Дори да се приеме,че осъденият действително ще се върне в България през месец август ,липсват данни за периода от време,в който той ще пребивава в страната. С оглед на горното, ВКС приема ,че е налице хипотезата на чл.8 ал.2 пр.2 от ЗПИПробНадз - осъденото лице не живее в страната, поради което компетентен да признае решението за пробация, постановено в Кралство Нидерландия, е Софийски градски съд. По изложените съображения,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА нчд №3045/2016 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане на същия съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Препис от определението да се изпрати на ОС-Велико Търново за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/