Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3124 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от [населено място], общ.Лозница, представляван от адв.Ж. Ч., срещу решение № 2157 от 13.08.2018г. по в.гр.д. № 6005/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което, след отмяна на решение № 3322 от 15.05.2017г. по гр.д. № 19727/2014г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 9 състав, е отхвърлен предявеният от С. Д. К. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б „а” КЗ (отм.) за сумата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.08.2011г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че присъденото обезщетение не съответства на тежестта и вида на травматичното увреждане, изразяващо се в пълна загуба на зрението в резултат на процесното ПТП. Твърди, че при обсъждане на загубата на зрението, което е в причинна връзка с процесното ПТП, и предходните заболявания и на двете очи, въззивният съд не е обсъждал показанията на разпитания свидетел, от които се установява, че състоянието му коренно и безвъзвратно се е променило след 01.08.2011г. към пълна слепота и невъзможност за извършване на каквато и да е лична, професионална и социална дейност. Касаторът сочи, че въззивният съд не е съобразил, че уврежданията са невъзстановими и са свързани с лишаването му от възможността да задоволява естествени и човешки потребности. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Счита, че при определяне на справедлив размер въззивният съд изцяло се е съобразил с посоченото в ППВС № 4/1968г. и събраните по делото доказателства, както и с установената константната съдебна практика. Поддържа, че в доказателствата по делото се съдържат данни, че ищецът през 1999г. е пострадал при ПТП, вследствие на което прогресивно се е влошило зрението му, довело до практическа слепота на дясното око, но същото не е в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Твърди, че въззивният съд е разгледал в съвкупност всички събрани доказателства и е достигнал до обосновани изводи. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила.
Третото лице-помагач М. А. Б. не представя отговор на касационната жалба.
С определение № 514 от 26.07.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, по материалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди?”.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на СГС в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б „а” КЗ (отм.) над сумата 20 000 лева до 70 000 лева и е отхвърлил иска в тази част. За да постанови решението си, съдът е приел за доказани твърдените от ищеца увреди на здравето му, констатирани от съдебно – медицинската експертиза – множество разкъсно – контузни рани по лицето, разкъсно – контузни рани по клепачите на двете очи, кръвотечение от носа, фрактура на дясното рамо на долната челюст, фрактура на горната челюст вдясно, фрактура на твърдото небце, фрактура на носните кости, фрактура на външната стена на лявата орбита, изпълване с кръв на горночелюстните синуси и етмоидални клетки, фрактура на черепната основа и контузия на мозъка. Въз основа на събраните по делото доказателства е констатирал, че вследствие на ПТП, настъпило през 1999г., ищецът е получил прогресивно заболяване на двете очи, за което през 2010г. му е призната 97 % загуба на работоспособността без необходима в ежедневието чужда помощ, а след процесното ПТП е установена абсолютна слепота на лявото око и практическа слепота на дясното око, за което му е призната 100 % загуба на работоспособността и необходимостта от чужда помощ. В тази връзка е приел, че на обезщетение подлежат получените телесни увреждания и само тази загуба на зрението, която е в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, съизмерима с разликата между установената през 2011г. и през 2010г. загуба на работоспособността. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че справедливо обезщетение съобразно критерия на чл.52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди, включително и отсъствието на възможност да се възстанови зрението на двете очи, при отчитане на обществено – икономическите условия в страната към периода на деликта /2011г./, както и размера на застрахователните лимити, възлиза на 50 000 лева. Така определеното обезщетение е намалено с изплатеното от ответника обезщетение в размер на 30 000 лева.
Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК -решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Не са отчетени в пълна степен фактът, че ищецът е претърпял множество травми, както и необратимия характер на настъпилото увреждане на зрението и отражението му върху възможността на ищеца да води пълноценен и самостоятелен живот.
От приетите по делото заключения на съдебно-медицинските експертизи се установява, че при настъпилото на 01.08.2011г. ПТП на ищеца са били причинени следните телесни увреждания: множество разкъсно-контузни рани по лицето; разкъсно-контузни рани на клепачите на двете очи; кръвотечение от носа; фрактура на дясното рамо на долната челюст; фрактура на горната челюст вдясно; фрактура на твърдото небце; фрактура на носните кости; фрактура на външната стена на лявата орбита; изпълване с кръв на горночелюстни синуси и етмоидални клетки; фрактура на черепната основа; контузия на мозъка /с неуточнена степен/. Била е извършена хирургична обработка на разкъсно-контузните рани на клепачите на двете очи, както и оперативна обработка – репозиция и фиксация, на фрактурите на двете челюсти. Първоначално лечението на пострадалия е било проведено в Отделение за интензивно лечение – комплексно медикаментозно и инфузионно, а след стабилизиране на състоянието му лечението е продължено в Неврохирургично отделение. За периода 29.11. – 02.12.2011г. е проведено лечение на ищеца в МБАЛ „Света М.” – В. ЕАД, Клиника по лицево-челюстна хирургия. Лицево-челюстната травма с фрактура на горната и долната челюст е предизвикала трайно затруднение на говора и храненето за повече от 30 дни, а черепномозъчната травма според клиничното й протичане е с харакер на лекостепенна, но описаните мозъчни увреждания според вещото лице не могат да бъдат интерпретирани поради съдържащи се в медицинската документация за проведеното лечение неточности.
Според заключението на вещото лице офталмолог е налице слепота на двете очи на ищеца и силно намалена по размери лява очна ябълка, които са диагностицирани при хоспитализирането му след ПТП на 01.08.2011г. В експертните решения на ТЕЛК от 2010г. и от 2011г. е отбелязано наличието на болести на очната ябълка, но не е възможно да се определи от колко време преди решението на ТЕЛК от 2010г. и по какви причини е болестта на очните ябълки. Посочено е, че при травмата на 01.08.2011г. ищецът е получил контузно-разкъсни рани по клепачите на двете очи. При ищеца е налице състояние на абсолютна слепота на ляво око и практическа слепота на дясно око, като не е възможно възстановяване на зрението.
Според заключението на вещото лице офталмолог в ЕР на ТЕЛК № 1945 от 10.11.2010г. на ищеца е определена 97% трайна неработоспособност без чужда помощ с диагноза „Общо заболяване: Увреда на зрителния нерв и зрителните пътища. Атрофия комплета на очния нерв на дясно око и инкомплета на ляво око.”
В ЕР на ТЕЛК – Очни заболявания № 3317 от 12.12.2011г. на ищеца е определена 100% трайна неработоспособност с чужда помощ, пожизнено, за общо заболяване: „Болести на очната ябълка – Атрофия булби окули синистри. Атрофия комплета нерви оптици ет афакия оперативна окули декстри”.
От показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел М. В. се установява, че преди процесното ПТП ищецът е виждал и се е придвижвал самостоятелство по улицата, както и е ходил на работа. След настъпилото ПТП свидетелят е виждал ищеца 2-3 пъти, като във всички случаи е бил с придружител. От брата на ищеца свидетелят е научил, че като цяло ищецът не може да се обслужва сам.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал отклонение от възприетите в задължителната практика на ВКС критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, което е довело до занижаването му. Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищеца телесни увреждания, проведеното лечение, протеклия възстановителен период, необратимия характер на уврежданията на очите, възрастта на ищеца, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 100 000 лева. Независимо от обстоятелството, че още към момента на настъпване на процесното ПТП зрението на ищеца е било значително увредено, за което му е била определена 97% трайна неработоспособност без чужда помощ, като последица от претърпените при това произшествие увреждания на ищеца вече е била определена 100% трайна неработоспособност с чужда помощ, пожизнено, поради практически пълната му слепота. Това необратимо състояние на ищеца, който към момента на ПТП е бил на 35 години, е довело до качествена разлика по отношение на възможността му да работи и да води самостоятелен и пълноценен живот, в каквато насока са и гласните доказателства.
От определения от настоящия състав размер на обезщетението следва да бъде приспаднато изплатеното от ответника обезщетение в размер на 30 000 лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдена сумата 70 000 лева, т.е. искът следва да бъде уважен в пълен размер. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 21.11.2013г. до окончателното плащане, на основание чл.288, ал.7 КЗ /отм./.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която, след отмяна на първоистанционното решение, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б „а” КЗ (отм.) за разликата над 20 000 лева до 70 000 лева, вместо което ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на С. Д. К. още 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2013г. до окончателното плащане на сумата.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени в цялост направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за съдебно-медицински експертизи, или още 642,86 лева, освен присъдените с влязлата в сила част от първоинстанционното решение разноски. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 000 лева съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2157 от 13.08.2018г. по в.гр.д. № 6005/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което, след отмяна на решение № 3322 от 15.05.2017г. по гр.д. № 19727/2014г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 9 състав, е отхвърлен предявеният от С. Д. К. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б „а” КЗ (отм.) за сумата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.08.2011г., както и е отменено първоинстанционното решение в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да заплати на С. Д. К. разноски за разликата над 257,14 лева до 900 лева, а по сметка на ВКС – държавна такса над сумата 800 лева до 2800 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет.4 да заплати на С. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], област Р., съд. адрес: [населено място], [улица], адв. Ж. Ч. ,на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а” КЗ (отм.) сумата 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по гр.д. № 19727/2014г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 9 състав/ за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2013г. до окончателното плащане, както и сумата 642,86 лева /шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ - разноски за първоинстанционното производство /над присъдените с влязлата в сила част от решението по гр.д. № 19727/2014г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 9 състав/.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет.4 да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 2000 лева /две хиляди лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на М. А. Л. като трето лице-помагач.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|