Р Е Ш Е Н И Е № 295 гр. София, 22 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 841/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. К. Н. Д. от гр. Б., чрез неговият защитник – адвокат С. К., против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 39/2012 г. Твърди се в жалбата, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и се иска отмяната му с оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 51/02.04.2012 г., Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 15/19.01.2012 г., постановена по нохд № 1030/2011 г., на Окръжен съд - Бургас, като е намалил определения изпитателен срок за който е било отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по чл. 66 НК, от пет на четири години. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в жалбата за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за неправилна преценка на събраните доказателства, а от там и за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е извършил престъплението. По своята същност тези възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Изводите за виновността на подс. Д., в осъществяване от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, така както е прието от въззивната инстанция, са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите О. и В., многобройните писмени доказателства, експертните заключения по съдебно-счетоводните експертизи. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства – видно от изложените мотиви. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е да се приеме за безспорно установено, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля като неоснователни направените от защитата на подсъдимата възражения за неговата невинност. Изложил е също така и съображения, на кои се дава вяра и на кои не и защо, и на кои се гради извода за виновност на подс. Д. – стр. 26 и 27 от мотивите. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаните пред въззивният съд. Същият в мотивите си задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни и задълбочени съображения, защо не ги възприема, включително и за твърдяните плащания в по – голям размер, а не сумите отразени в нотариалните актове, както и за показанията на св. Н. и Ж.. В тази връзка е законосъобразен извода, че със свидетелски показания не може да се оспорва отразената в тях продажна цена още повече, че в случая в договора между подсъдимия и [фирма] се посочва, че нотариалният акт е отчетния документ за дружеството, въз основа на който се определя и възнаграждението на изпълнителя. Фактът, че подс. Д. е привел обратно постъпилия му превод, което всъщност е начисленото му възнаграждение, няма отношение към задължението му да декларира пред НАП този негов доход, тъй като е имал неуредени сметки с дружеството и е върнал суми, които е бил изхарчил предварително. Поради това и законосъобразно е било прието, че е осъществен състава на престъплението, поради което правилно е бил осъден за това. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно потвърждаването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. К. Д., е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. Съдът е изпълнил в пълен обем задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, както и от експертните заключения, всички посочени по – горе. Чрез тях е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. Точни са изводите, че за инкриминирания период подсъдимият, като ЕТ е реализирал доходи в размер на 121 099.83 лв., които е следвало да декларира – чл. 41 ЗОДФЛ, след което те да се обложат по реда на чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ, което той не е сторил – писмо на Директора на НАП Бургас. Приемайки по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление, правилно е била осъден по този текст от НК. Поради това й не е допуснато твърдяното нарушение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 51/02.04.2012 г., постановено по внохд № 39/2012 г., на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: