Ключови фрази
Частна касационна жалба * Оспорване на бащинство * презумпция за бащинство * преклузивен срок

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 460
гр. София, 14.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 4161 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. А. против определение № 2214 от 16. 07. 2018г. по ч. гр. дело № 1646/2018г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, 9 състав, с което е потвърдено разпореждане № 113 от 19. 02. 2018г. по гр. дело № 50/2018г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е прекратено исковото производство на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения от касатора иск с правно основание чл. 62, ал.1 СК.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, касаторът - ищец релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „От значение ли е моментът на узнаване, че детето е записано като рождено дете на бащата или е от значение само фактът, че бащата е узнал за раждане на дете от бившата му съпруга с оглед предявяване на иск с правно основание чл. 62, ал.1 СК от бащата?“, по който навежда доводи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, без да излага конкретни обстоятелства за това.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е счел, че първоинстанционното производство по гр. дело № 50/2018г. на Кюстендилски окръжен съд е образувано по предявен от жалбоподателя иск за оспорване на произхода от баща на детето К. А. А.. Прието е, че видно от представените по делото доказателства, бракът между майката - ответница С. К. К. и ищеца А. Д. А. е прекратен с решение от 03.07.2006г.. К. А. А. е [дата на раждане] – преди изтичане на 300 дни от прекратяването на брака между съпрузите и по отношение на произхода на детето е приложима презумпцията по чл. 61, ал.1 СК, че негов баща е ищецът - бивш съпруг на майката. Последният е узнал за раждането през 2007г. съгласно собствените му твърденията, изложени в исковата молба и въззивната частна жалба, с оглед на което завеждането на настоящия иск през 2018г. /повече от 10 години от узнаването/, извън преклузивния 1-годишен срок по чл. 62, ал.1 СК, обуславя недопустимост на исковото производство. Изложени са и съображения, че твърденията в исковата молба за момента, в който ищецът е узнал, че е вписан като баща в акта за раждане на детето К. А. А., са неотносими към въпроса за срока за оспорване на бащинството по реда на чл. 62, ал.1 СК, който по отношение на бащата тече от момента на узнаване на раждането. С тези решаващи изводи е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за прекратяване на исковото производство като недопустимо.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу съдебни актове, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице горепосочените основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и поради това не удовлетворява общото основание за предварителна селекция на частните касационни жалби. Последното ще е налице при формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на частните касационни жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Формулираният от касатора въпрос по съществото си е довод за неправилност на атакувания съдебен акт и би могли да бъде разрешен само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Дори да беше налично горепосоченото общо основание за допускане на касационно обжалване, не е осъществено соченото от касатора допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Нормата на чл. 62, ал. 1 СК е ясна, пълна и непротиворечива и не се нуждае от тълкуване за постигане на точния й смисъл.
Според ТР № 2/05.02.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС презумпцията за бащинство може да бъде оспорена само по съдебен ред чрез предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл. 62 СК, като искът е личен, а срокът за предявяването му е преклузивен. По отношение на началния момент, от който тече срокът за оспорване по съдебен ред от бащата на презумпцията за бащинство, е постановено определение № 260 от 22. 12. 1977г. по гр. д. № 3626/1977г. на ІІ г.о. на ВС. Последното, макар да не е измежду визираната в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебна практика, въплъщава недвусмислено изразената в правната норма /чл. 62, ал. 1 СК от 2009г., чл. 33, ал. 1 СК от 1985г. /отм./ и чл. 32, ал. 1, изр. 2 СК от 1968г. /отм.// воля на законодателя, че едногодишният преклузивен срок за предявяване на иска за оспорване на бащинство от презумптивния баща започва да тече от узнаване на раждането, а не от узнаване, че роденото от бившата съпруга дете не е заченато от презумптивния баща. Очевидни тук са съображенията за стабилност на гражданския статус на роденото дете и невъзможността той да се променя след изтичане на предвидения в закона срок за оспорването му по исков ред. Според горецитираното определение на ВС пропускането на този едногодишен преклузивен срок, течащ от узнаване на факта на раждането на детето, погасява възможността да се извърши валидно пропуснатото действие – предявяването на иска, а ако такъв бъде предявен, той се явява процесуално недопустимо. Променените обществени условия не налагат осъвременяване или корективно тълкуване на създадената практика на ВС по поставения от касатора въпрос, която е актуална и към настоящия момент с оглед непромененото, вложено от законодателя съдържание на нормите на чл. 62, ал. 1 СК от 2009г., чл. 33, ал. 1 СК от 1985г. /отм./ и чл. 32, ал. 1, изр. 2 СК от 1968г. /отм./. Даденото разрешение от въззивния съд в атакуваното определение, че началният момент на едногодишния срок за предявяване на иска по чл. 62, ал. 1 СК започва да тече от узнаване на раждането на детето, като е ирелевантно обстоятелството запознат ли е ищецът с точното съдържание на акта на раждане на детето, респективно че последното е записано като заченато от него, а той не е знаел това, е изцяло съобразено с цитираната практика на ВС и със съдържанието на ясната и недвусмислена норма на чл. 62, ал.1 СК. Законът се интересува единствено кога презумптивният баща е узнал за раждането на детето и единствено с този факт свързва началото на течение на едногодишния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 62, ал. 1 СК.
Поради неосъществяване на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2214 от 16. 07. 2018г. по ч. гр. дело № 1646/2018г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.