Р Е Ш Е Н И Е № 39 Гр.София, 21.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1368/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423 НПК. С присъда №7/09.02.16 г.,постановена от РС-Козлодуй /КзРС/ по Н.О.Х.Д. 40/15 г., П. М. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.325,ал.4 вр.ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Тази присъда е потвърдена с решение № 32/05.04.16 г.,постановено по В.Н.О.Х.Д. 88/16 г.по описа на ОС-Враца /ВрОС/. На 07.12.16 г.е постъпило искане от осъдения, озаглавено жалба, в което се претендира наличие на предпоставките за задочно осъждане. Освен това К. се оплаква от завишеност на наложеното му наказание. Иска делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция с цел сключване на споразумение или да бъде намалено наложеното му наказание. В съдебно заседание пред ВКС той лично поддържа искането за възобновяване. Такова е становището и на назначения му пред тази инстанция защитник, що се касае до реда по чл.423 НПК. Обосновава се неправилно разглеждане на делото в отсъствие на дееца, без да бъдат упражнени всички възможности за неговото призоваване. Освен това се настоява, че на К. не е била разяснена същността на предприетата на досъдебното производство мярка за неотклонение Подписка, поради което той не може да бъде упрекнат за нейното неспазване. Представителят на ВКП намира, че наказателното производство не следва да бъде възобновявано на основание чл.423 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъдата по процесното производство е влязла в сила в деня на постановяване на решението на втората инстанция-05.04.16 г. Съгласно изисканите от прокуратурата и приложени към делото писмени материали, на 28.04.16 г.РП-Козлодуй е изготвила европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена на основание влязлата в сила присъда. В нея е отбелязано, че лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. То обаче е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес,в резултат на който е постановено решението, по начин, безспорно доказващ, че е било уведомено за него, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви. Допълнителната изписана информация в тази връзка е, че разпореждането на съда,препис от обвинителния акт и призовката са били връчени на М. С. със задължение да бъдат предадени на П. К. и липсва отбелязване, че задължението не може да бъде изпълнено поради определени обстоятелства. Осъденият е установен във ФРГ. На 05.07.16 г.Върховният областен съд в Щутгарт, провинция Баден-Вюртемберг, е издал заповед за арест с цел екстрадиция. Преследваният по ЕЗА не се е съгласил на опростена екстрадиция и не се е отказал от спазване принципа на особеността. С решение от 23.08.16 г. екстрадицията е обявена от посочения съд за допустима без уговорки. На 01.12.16 г.К. е приведен от оторизираните органи в България. На 02.12.16 г.е постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието,наложено по процесното дело, съгласно уведомление от МП, ГДИН, затвор Враца, от 04.01.17 г. С оглед казаното се извежда заключение, че първият момент, в който по доказателствен път може да се установи,че осъденият е разбрал за постановената срещу него осъдителна присъда, е 05.07.16 г.,когато е бил задържан от германските власти. Същевременно обаче той е можел да реализира правата си по активиране на процедура по възобновяване от деня, в който е приведен в пенитенциарно заведение в границите на РБ-02.12.16 г., защото тогава в пълнота се е запознал с характеристиките на влезлия в сила съдебен акт срещу му. И тъй като сезиращият настоящата инстанция процесуален документ е подаден на 07.12.16 г., при всички случаи следва да се приеме, че е спазен предвиденият в процесуалния закон шестмесечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда, в който осъденият може да инициира процедура за възобновяване-чл.421,ал.3,изр.2 НПК. В този смисъл искането е допустимо. Преди разглеждане по същество на процедурата обаче, ВКС се счита задължен да обърне внимание на следния въпрос. Както вече бе казано, видно от представените от прокуратурата доказателства предвид задочното осъждане на К., той е екстрадиран от ФРГ по ЕЗА във връзка с изпълнение на наказание лишаване от свобода по постановената от РС-Козлодуй присъда. Очевидно е,че уговорки по екстрадицията не са правени и е възприето изложеното от прокурора в ЕЗА относно причините за неявяване на лицето в съдебно заседание по делото, когато е бил постановен съдебният акт, на основа на който се иска неговата екстрадиция. След като лицето е предадено за изтърпяване на наказание в рамките на тази изпълнена процедура, както е в настоящия случай, при поискано от него преразглеждане по реда, предвиден в националния закон- НПК, се изследва цялостното познание за воденото срещу му наказателно производство. Ето защо ВКС не е обвързан с разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК за непременно възобновяване на делото при предоставени гаранции, без да се преценява дали искателят е знаел за съдебното производство срещу него или не. Такива гаранции в конкретния случай не са и дадени. Отделен е въпросът как това би могло и да бъде направено при спазване на постановките на решение от 26.02.13 г., постановено от СЕС по дело С-399/11 г.- Stefano Melloni срещу Ministerio Fiscal. По съществото на процедурата се констатира следното: Досъдебното производство е започнало на основание чл.212,ал.2 НПК на 08.03.14 г. Вследствие на проведеното разследване е констатирано,че П. К. следва да бъде привлечен в качеството му на обвиняем, но не е бил намерен и е бил обявен за издирване /л.72 от ДП/. В тази връзка с постановление от 12.12.14 г.прокурор от РП-Козлодуй е спрял наказателното производство /л.86 и сл.от ДП/. То е било възобновено на 29.12.14 г.с постановление,приложено на л.91 и сл.от ДП., тъй като осъденият е бил установен на територията на РБ. На 06.01.15 г.на дееца е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.325,ал.4 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК и му е взета мярка за неотклонение Подписка. Това е направено лично за К. и в присъствие на назначения му служебен защитник. Разяснени са всички процесуални права, деецът е отказал да дава обяснения /видно от протокол за разпит от същия ден/ и не е държал да му бъдат предявени материалите по досъдебното производство. Предоставеният от самия деец адрес, на който живее и може да бъде намерен, е [населено място], обл.В., [улица]. На 11.02.115 г. делото е постъпило в РС-Козлодуй въз основа на изготвен обвинителен акт срещу К. по вмененото му на ДП обвинение. На л.8 от първостепенното съдебно производство е приложено разпореждане на съдията-докладчик, от което е видно, че съгласно разпоредбата на чл.254,ал.4 НПК на подсъдимия е указано,че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. На л.39 от Н.О.Х.Д.40/15 г.по описа на КзРС е приложена призовка за К., връчена на 20.02.15 г.на адреса, предоставен лично от него, на баща му М. С., със задължение за предаване. Освен че тази призовка е указвала подсъдимият да се яви в това му качество в съдебно заседание на 20.04.15 г.от 10.00 ч., към същата са били приложени преписи от обвинителен акт и от разпореждането за насрочване с предупреждение за възможността делото да се разгледа в отсъствие на дееца. В съдебно заседание на 20.04.15 г.подсъдимият, редовно призован, не се е явил и предвид липсата на уважителни причини за това, първата инстанция е изменила взетата спрямо него мярка за неотклонение Подписка в Парична гаранция в размер на 50 лв. Оттук насетне той винаги е бил нередовно призован за съдебно заседание пред първоинстанционния съд. В тази връзка заслужава да бъдат отразени само няколко допълнителни неща. На л.73 от първоинстанционното съдебно дело е приложена върната в цялост призовка, съгласно която на 28.05.15 г.в присъствието на свидетел, майката на подсъдимия А. А. е заявила,че нищо не знае за адресата, който не живее на този адрес повече от два месеца. В съдебно заседание на 08.06.15 г.подсъдимият е обявен за местно-общодържавно издирване. Установено е,че данните за последното му излизане извън пределите на РБ са от 27.06.14 г., с връщане на 24.12.14 г. Установено е,че същият не се намира в никой от затворите или арестите на страната /л.168 и сл.от делото/. На л.171 от първостепенното производство е приложено съобщение от МВР, ОДМВР-Враца, РУ-Козлодуй, съгласно което Интерпол-Висбаден е поискал проверка за българския гражданин П. М. К. по повод данни за негова съпричастност към грабеж в [населено място], извършен в заведението, чието мазе К. обитавал /л.171/. В съдебно заседание на 22.12.15 г. ,намирайки наличието на предпоставките по чл.269,ал.3,т.1 и 4 НПК, районният съд е дал ход на делото,като интересите на подсъдимия са били охранявани от назначен служебен защитник. На 09.02.16 г.е постановена първоинстанционната присъда. Пред второстепенния съд деецът е призоваван чрез своя служебен защитник. Видно от самото решение на въззивната инстанция, е прието,че законосъобразно разглеждането на делото пред КзРС е протекло в отсъствие на подсъдимия. Поначало задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза. Сред изискванията за покриване на минимален стандарт по чл.6,т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи най-важно е личното присъствие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Именно поради тази причина като компенсаторен механизъм, обуславящ персоналното присъствие на обвиняемия, респективно подсъдимия, с ефективно упражняване на целия каталог процесуални права, съществува институтът на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Възобновяването обаче не е задължително, а се подчинява на прогласени във всяко местно законодателство условия, преценявани в контекста на практиката на Европейския съд за правата на човека. Процесуалното поведение на обвиняемото лице- дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него, винаги е предпоставка, която трябва да бъде обмисляна при прилагане регламента за възобновяване. Затова е нужно да се проследява цялата верига от действия или бездействие на привлеченото към наказателна отговорност лице в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за започнало срещу му дело. Казаното в принципен план, пренесено на плоскостта на конкретното производство, установява, че осъденият е имал познание за воденото срещу му наказателно производство и е пожелал да се отклони от разглеждане на делото. Той сам е отказал да му бъде предявено досъдебното производство и скоро след привличането му в качеството на обвиняем се е укрил. В този случай е безразлично дали е имал мярка за неотклонение Подписка /чието съдържание, ако не е разбирал, каквито твърдения се лансират пред този съд, е следвало да изясни лично или чрез служебния си защитник/, която не е изпълнил, или въобще не му е била определена мярка за неотклонение. К. е бил призоваван от дадения от него самия адрес. Баща му е приел призовката за насроченото първо съдебно заседание по делото пред КзРС, наред с препис от обвинителния акт и предупреждение,че производството може да протече отсъствено за дееца. Той не е отразил никакви забележки за невъзможност да връчи уведомлението на подсъдимия, поради което действително първоначално съдът правилно е счел, че деецът е редовно призован по смисъла на чл.180,ал.2, изр.1 НПК. Сетне е станало очевидно, че не може да бъде открит в пределите на страната, променяйки адреса си, без да уведоми съда за това. Имало е и общи данни, че се намира в Германия, без достатъчна конкретика за адрес на призоваване там. В такъв смисъл са разкрити и условията на чл.269,ал.3,т.4 НПК. Затова ВКС не може да сподели отправения упрек на защитника на осъдения пред настоящата инстанция, че не е следвало делото да се разгледа по същество в негово отсъствие. Претендираните действия на съдилищата, които не били направили всичко възможно да открият подсъдимия, както и не му били разяснили,че е задължен да присъства при разглеждане на делото и какви са последиците при неспазване на това задължение, надхвърлят всякакви изисквания към тези решаващи органи и не намират опора в процесуалния закон. Законосъобразно в крайна сметка е прието не само че К. се е поставил сам в положение за извод, че не желае да участва в разглеждане на съдебното дело срещу него, но и преднамерено се е укрил от него. При това положение не се дължи възобновяване на наказателното производство по реда на чл.423,ал.1 НПК. Както вече бе заявено, в искането се споменава и довод за явна несправедливост на наложеното наказание поради неговото завишаване. Това е основание за възобновяване по реда на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.3 НПК. Тъй като иде реч за акт на районен съд, потвърден от окръжен съд, произнасяне по чл.422,ал.1,т.5 НПК е допустимо да бъде инициирано пред АС, в случая АС-София /САС/, в съответствие с нормата на чл.424, ал.1 НПК. Ето защо настоящата инстанция следва да изпрати делото на този съд с оглед преценка допустимо ли е искането на посоченото основание: предвид момента на влизане в сила на процесната присъда, узнаването от страна на осъденото лице за нея; и възможността ефективно да е в състояние да претендира за произнасяне по този ред. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането за възобновяване на Н.О.Х.Д.40/15 г.по описа на РС-Козлодуй; В.Н.О.Х.Д.88/16 г.по описа на ОС-Враца, по реда на чл.423 НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ИЗПРАЩА делото на АС-София за преценка на обстоятелствата, относими към допустимост на разглеждане на производство по настоящото дело по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/