Р Е Ш Е Н И Е № 63 град София, 22.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 3155/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалба на подс. Н. В. Т. от гр.Ет. п., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 854/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати процесуални нарушения, като се иска неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура, поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 413/04.11.2011 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, е потвърдил присъда № 5/01.02.2011 г., по нохд № 583/2010 г., на Окръжен съд гр. София, наказателно отделение, 3-ти състав, с която подс. Н. В. Т. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 2, б. „б” и ал. 3, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 2, ал. 2 НК осъден на „пробация” за срок от една година, с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни пробационни срещи с пробационен служител не по малко от два пъти седмично, оправдан по първоначалното обвинение, по чл. 278, ал. 6, пр. 2 НК, отнет в полза на държавата предмета на престъплението и присъдени разноските по делото. По касационната жалба: Посочените касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Според установените по несъмнен начин и възприети от двете съдебни инстанции фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, подсъдимият Н. Т. и св. Л. Г. били наети за размерване и разкопаване на терена по организирани от Н. Д. археологически разкопки в м. „С.”, в землището на село Е., обл. Пловдив. Три дни след започването им са били заварени от служители на полицията, които преустановили дейността им, тъй като се установило, че нямат необходимото разрешение за осъществяване на такива разкопки. Било извършено претърсване и изземване от жилището в което живеел подс. Т. със семейството си. Именно там били открити и иззети три броя гривни, които според експертното заключение представляват археологически обекти и културни ценности без съответната идентификация. При така установената безспорна фактическа обстановка и от предходната съдебна инстанция, деянието е правилно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Точен е извода, че подс. Т. е осъществил състава на посоченото престъпление. Той се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите: В., Г., Д., И., Х. и Т., експертните заключения и приложените писмени доказателства, включително протокола за претърсване и изземване с фотоалбум. Установените данни от тях, правилно оценени от двете съдебни инстанции при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава на това престъпление. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични и с поддържаните пред въззивният съд. Същият подробно се е занимал с тях в мотивите си и е изложил убедителни и логични съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо не ги възприема. По своята същност тези възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събирането, проверката и оценката им, е спазен регламентирания процесуален ред. Изводите за виновността на подс. Т. са подкрепени изцяло от посочените по – горе доказателства. Следователно вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно приети фактическо положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. В мотивите си е изложил съображения какви обстоятелства счита за установени и какви са правните изводи от тях. Правилно са били кредитирани показанията на св. В., Г. и Н., които дават сведения за времето и мястото на извършване на разкопките и участието на подс. Т. в тях. От особено значение са и показанията на св. И. и Х. – поемни лица при извършване на претърсването и намирането на инкриминираните вещи. Същите установяват, че това следствено действие е започнало в присъствие на съпругата на подсъдимия, който дошъл половин час по – късно и правилно протокола е бил ценен като годно доказателствено средство – л. 5 - 6 от мотивите. Обсъдени са били и обясненията на подс. Т., на които обосновано не е била дадена вяра. Съставът на Върховният касационен съд изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, относно постановяването на осъдителната присъда. Счета, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В параметрите на установените фактически положения, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Т. е осъществила състава на посоченото престъпление. Затова няма никакво основание, за уважаване на искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването му. Не са направени конкретни възражения по довода за допуснати съществено процесуални нарушения. От съдържанието в касационната жалба може да се направи извод за твърдяно неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивния съд и нарушения по чл. 313 и 314 НПК. Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците посочени в чл. 348 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Т., е анализирана подробно доказателствената съвкупност в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че е осъществил състава на това престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им час, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Отказът да бъдат безусловно кредитирани обясненията на подс. Т., също не представлява нарушение на този закон. Версията на касатора е била обсъдена обстойно в мотивите и с основание отхвърлена като опровергана от другите събрани доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. За това, тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване следва да се оценяват на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. Ето защо касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 413/04.11.2011 г., постановено по внохд № 854/2011 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: