4 Р Е Ш Е Н И Е №16 гр. София,04.02.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1858 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Л. З., срещу решение № 1946 от 04.12.2012г. по гр.д. № 2210/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 60 000 лева до пълния претендиран размер от 80 000 лева по предявения от касатора иск по чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради липсата на принос на пострадалото лице за настъпване на ПТП, тъй като не се доказва наличие на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Според касатора, фактът, че е управлявал мотопеда без свидетелство за управление, не налага извода за допринасяне на вредите от настъпилото ПТП, тъй като няма причинна връзка между поведението му и конкретния механизъм на ПТП. Предвид изложените доводи, се иска отмяна на въззивното решение в частта, с която се намалява, поради наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на пострадалия, на определеното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като вместо това се постанови присъждане на определеното обезщетение в пълния размер, ведно с претендираната законна лихва и разноските за настоящата инстанция, за които се представя списък по чл.80 ГПК. Ответникът по жалбата, [фирма], не взема становище по нея. Ответникът по касацията, Л. Ф. К., трето лице- помагач на страната на ответника по исковете, не депозира отговор във връзка с жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди възлиза на 80 000 лева, намалено с 1/4, заради принос на пострадалия ищец за настъпване на увреждането, поради което за разликата над 60000 лева до пълния претендиран размер от 80 000 лева, искът е счетен за неоснователен. Според решаващия състав, управлението на МПС от пострадалия без свидетелство за управление е сериозно нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като това е дейност с повишена степен на обществена опасност и за извършването й е необходима съответна квалификация, придобита след обучение и положен изпит - чл.150 ЗДвП. Изводът за наличие на съпричиняване е изведен от това, че управлението на мотопед от пострадалия без свидетелство за управление на същия е противоправно деяние, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като лицето, което не е имало право да управлява мотопеда, не би пострадало, ако беше спазило законовата забрана. С определение № 809/ 30.10.2013г. по т.д. № 1858/ 2013г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, /решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Настоящият състав на ВКС възприема изцяло дадените разрешения в посочената задължителна практика и се присъединява към нея. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС. В настоящия случай, въззивният съд е извел наличието на съпричиняване на вредоностния резултат от пострадалото лице единствено от факта, че то при ПТП е управлявало мотопед без изискуемото за това свидетелство за управление. От събраните по делото доказателства за механизма на пътнотранспортното произшествие не се установява касаторът при инцидента реално да е допринесъл за настъпване на увреждането /получени тежки фрактури/, посредством извършеното от него конкретно управление на МПС. Обстоятелството, че пострадалото лице е управлявало мотопеда без свидетелство за управление сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови наличието на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като не се установява това да способства за настъпване на произшествието при обективно осъщественото от ищеца управление на МПС при конкретната пътна обстановка. Ето защо, приемайки за основателно възражението на застрахователя, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия на вредоностния резултат само въз основа на нарушението от страна на ищеца на чл.150 ЗДвП, решаващият състав е допуснал необоснованост на фактическите изводи за наличие на причинно следствена връзка между поведението на касатора и увреждането, довела до нарушение на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед изложеното, въззивното решение като неправилно в частта, в която е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде отменено. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.2 ГПК, следва да се постанови решение по същество, като на ищеца се присъдят още 20 000 лева- обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от пътнотранспорното произшествие, ведно със законната лихва за забава от 16.07.2008г. до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът трябва да заплати и реално направените от касатора разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева за настоящата инстанция. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът, [фирма], следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1600 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от иска. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 1946 от 04.12.2012г. по гр.д. № 2210/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 16.02.2012г. по гр.д. № 5685/ 2011г. на СГС, ГК, I-15 състав, в отхвърлителната му част, с която предявеният от К. Л. З. срещу [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 60 000 лева до пълния претендиран размер от 80 000 лева, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на К. Л. З., [населено място], [улица], общ. Столична, допълнително сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 16.07.2008г., ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от 16.07.2008г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на К. Л. З., [населено място], [улица], общ. Столична, разноски за касационното производство в размер на 1200 лева. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1600 лева. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Л. Ф. К., като трето лице - помагач на страната на ответника, [фирма]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.