1 Р Е Ш Е Н И Е № 591 [населено място], 03 януари 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ При участието на секретаря Лилия Гаврилова. и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 608/2010 година. Образувано е по касационни жалби на подс. И. Ц. П., той и касатор в настоящето производство, и повереника на гражданските ищци О. Т. П.., лично и като законен представител на малолетната Й. Д. П.., против въззивно решение № 164/30.06.2010 г., постановено по в.н.о.х.д. № 155/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. С касационната жалба, поддържана от подс. П. пред настоящият състав се прави довод за отменителните основания по чл.348, ал.1, т.т. 2 и 3 НПК. Мотивира се становище, че касаторът не е извършил престъплението, за което е осъден, тъй като не е причинил съставомерното увреждане на пострадалия П. От повереника гр.ищца и частен обвинител в срока по чл.351, ал.3 НПК е постъпило писмено възражение с което се обосновава неоснователност на жалбата на касатора. Счита, че не са допуснали поддържаните с жалбата нарушения. В жалбата подадена от повереника се претендира нарушение на чл.52 ЗЗД, като се обосновава тезата, че при отмерване на обезвредата е нарушени принципа за справедливост. В. отстраните мотивира искане за неоснователност на жалбата на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбите са неоснователни, тъй като авторството на деянието по отношение на подсъдимия е доказано по несъмнен начин, допуснатите нарушения на закона са отстранени от въззивната инстанция, поради което предлага решението да остане в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадените касационни жалби, провери въззивното решение с оглед поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347-348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда №10 от 22.02.2010г. постановена по н.о.х.д. № 825/2010 г. Русенски окръжен съд е признал подс.И. Ц. П. за виновен в това, че: - на 08.05.2009г. в [населено място], по непредпазливост причинил смъртта на Д. Й. Пухлев, вследствие на умишлено нанесена на 02.05.2009г. в [населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, в резултат черепно – мозъчна травма, довела до оток на мозъка и малко мозъчно вклиняване, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда подсъдимия П. е осъден да заплати, на О. Т. П.. лично и в качеството й на законен представител на малолетната си дъщеря Й. Д. П.. съответно сумите от 50 000 (петдесет хиляди) лева и от 80 000 (осемдесет хиляди) лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09 май 2009 г. и 300 (триста) лева - деловодни разноски за адвокатски хонорар. С решението, предмет на касационната проверка Великотърновският апелативен съд е изменил първоинстанционният съдебен акт, като преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК в такова по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК, намалил размера на определеното наказание от три години на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил така определеното наказание за срок от четири години. Със обжалваното решение съдът намалил присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: - на [населено място] П.., лично на 40000 лева и като майка и законен представител на малолетната Й. П.. на 60000 лева. В останалата част присъдата била потвърдена. По касационната жалба на подс. И. Ц. П. Основния довод на защитата е мотивиран със съображения за допуснати нарушения на правилата за оценка на доказателствения материал. Претендира се неспазване на чл.107, ал.2, 3 и 5 вр. чл.13 НПК при анализа на доказателствената съвкупност. Твърди се, че съдът е извратил съдържанието на доказателствата, направил погрешни изводи, относно достоверността на доказателствените източници. Претендираните нарушения били предшествувани от извършено от разследващ орган манипулиране на доказателствени източници, формално и безотговорно отношение на съдията участвал в извършване на процесуални действия с основание по чл.223 НПК. При условията на алтернативност се прави искане за намаляване по вид и размер на определеното наказание и намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Така мотивирани доводите за отменителното основание по чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НПК са поддържани и пред контролираните инстанции, където след внимателен анализ са получили мотивирани откази да бъдат възприети за основателни. Решението на въззивния състав да се потвърди осъдителната присъда по отношение на касатора, като извършител на инкриминираното деяние е постановено при пълно съобразяване с изискванията на чл.чл.313 и 314 НПК, поради което настоящият състав приема, че не следва за пореден път да отговаря на възражения, които са получили изчерпателен отговор с въззивното решение. Именно по повод поддържаната от защитата версия, че пострадалият се подхлъзнал и при падане върху стълбището пред дискотека „Момо” е получил телесните увреждания, довели до настъпване на смъртта му въззивната инстанция е мотивирала пространно и убедително отказа, да бъде приета за правдоподобна. Решаващите мотиви на въззивният състав в тази част, изготвени по реда на чл.339, ал.2 НПК са обосновани и законосъобразни. Съдът не е допуснал нарушение, като по отношение авторството на касаторът е възприел установените от първоинстанционния състав фактически положения. Това е така защото с присъдата, в изпълнение на процесуалното си задължение по чл.305, ал.3 НПК, извършвайки съвкупна оценка на наличните доказателствени източници съдът е мотивирал взетото решение да приеме за достоверни групата гласни доказателствени източници, вкл. установеното от свидетелите Н.Маринов, Б.Борисов, К.Йовчева, Г.Томов установили обстоятелства, за нанесен от касаторът на юмручен удар в областта на лицето на пострадалият и последвалото падане на пострадалия върху стълбището. При положение, че установеното от посочената група гласни доказателствени източници, относно механизма на увреждането, е потвърдено и от заключението на назначената по делото СМЕ става ясно, че доводът за допуснати нарушения на чл.107 вр. чл.13 НПК е лишен от фактическо и правно основание. В подкрепа на извода за явната му несъстоятелност е извършения анализ и обосноваване на взетото решение да се отхвърлят, по отношение на достоверност, гласните доказателствени източници на които се позовава защитата, за да поддържа тезата за неучастие на касаторът в събаряне на пострадалия на стълбището. При положение, че първостепенния съд е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл.305, ал.3 НПК, при съблюдаване и на останалите процесуални правила за оценка на доказателствената съвкупност е недопустимо в настоящето производство да се прави искане за пререшаване на въпросът за достоверността на доказателствените източници. Не водят до друг извод голословните твърдения за манипулиране на доказателствения материал от разследващ орган или формално изпълнение на задълженията от страна на съдията, участвал при проведените на основание чл.223 НПК разпити на свидетели, наблюдавали лично и непосредствено протичането на конфликта между касаторът и пострадалият. При това положение, макар в настоящето производство отново да се претендира неучастие в извършване на деянието, което е отхвърлено, като неправдоподобно, настоящият състав счита, че не се налага за трети пореден път да се обсъжда и анализира, поддържаното възражение за недоказаност на обвинението по отношение авторството на деянието, защото е лишено и от доказателствена основа годна да постави най-малко под съмнение, решаващите изводи по отношение на касаторът, като извършител на увреждането на пострадалия Пухлев. Щом като, изводите на контролираните инстанции по отношение авторството на касаторът са в пълно съответствие с наличната доказателствена съвкупност, настоящият състав приема, че обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл.303, ал.2 НПК, поради което основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК не са налице. Допуснатото от окръжния съд нарушение на закона е отстранено от въззивния състав. При правилно установените фактически положения, е направен законосъобразния извод, че касаторът е причинил умишлено лека телесна повреда. Съдът законосъобразно е приел, че последвалото усложнение, в резултат на черепно мозъчната травма, довело до смъртта на пострадалия не се обхващат от умисъла на касаторът, чието представно съдържание е било ограничено до причиняване на увреждане, което по съдържание покрива признаците посочени в чл.130, ал.1 НК. По насоченост и обхват умисълът несъмнено е пряк. Задълбочения правен анализ в тази част, включително и на константната съдебна практика, сред която основно място заема Р - № 8/20.03.1990 г. по н. д. № 85/1989 г., ОСНК, не се нуждаят от допълване или коригиране. Съображения на въззивния състав по приложение на закона са убедителни и ясни, поради което настоящият състав приема, че основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК не е налице. С извършената преквалификация по по-леко наказуемия състав на чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК законът е приложен правилно. Определеното наказание не е явно несправедливо. При отмерване на наказанието по вид и размер са съобразени наличните смекчаващи, включително тези, свързани с личността на касаторът, на които се позовава защитата, както и отегчаващите обстоятелства. Основните обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанието, са оценени в съответствие с действителната им тежест и значение. Затова правилно е определено съотношението между тях и по размер наказанието е определено при превес на смекчаващите обстоятелства. При положение, че в конкретното му протичане и съдържание извършеното представлява един типичен случай на битов конфликт, предизвикан от касатора след употреба на алкохол и при изявената от него упоритост за финализиране на конфликта, завършил с настъпване на съставомерните последици, настоящият състав споделя разбирането на въззивната инстанция, по отношение размерът на определеното наказание. Настоящият състав, като съобрази, че наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите обстоятелства с отлагане на изпълнението му при условията на чл. 66 НК, не установи фактическо или правно основание, за да направи извода , че така определеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т. т.1-2 НПК. По касационната жалба на гражданските ищци. Жалбата против въззивното решение в частта с която е изменена присъдата е неоснователна. Поддържаният с жалбата довод за занижен размер на присъденото обезщетение, респ. нарушение на чл. 52 ЗЗД не се оправдава от фактическа и правна страна. Предявеният иск е доказан по основание. В резултат на извършеното от касатора престъпление по чл. 124, ал.1, пр.3 НК на гр.ищци са причинени значителни по тежест и продължителност болки и страдания, които според изискването за справедливост по чл.51 ЗЗД са репарирани в справедлив размер. Като се има предвид и наличието на установен фактически състав за принос на увредения за настъпване на съставомерния резултат, включително обстоятелството, че грижите за семейството не са били приоритетна цел в неговото поведение като баща и съпруг, настоящият състав приема, че изискването за справедлив размер при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е било нарушено ,поради което решението в тази част също следва да остане в сила. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази отсъствието на претендираните с касационните жалби нарушения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила решение №164/30.06.2010г., постановено по в.н.о.х.д. № 155/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.