4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 74 София, 19.04.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 736/2018 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена от Х. А. Г., чрез адв. Г. С., частна жалба против определение № 3065 от 29. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 3094/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27. 10. 2017г. на съдия по вписванията при Районен съд-Пловдив, постановено по преписка с вх. № 34543/27. 10. 2017 г., с което е отказано вписване на искова молба, по която е образувано гр.д. № 11466/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив, Х гр.с. Излагат се съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му. Поддържа се наличие на основани, по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от Х. А. Г. вписване на исковата молба, съставът на окръжния съд е приел, че в представените за вписване искова и уточняваща молби процесният имот не е описан съобразно изискванията на чл. 6, ал. 1, б.“в“ ПВ – спорната част от 165 кв.м. не е индивидуализирана с посочване на номер /ако е даден самостоятелен такъв/ или с описание на реалните части от имотите на ищците, от които е образуван /ако не е нанесен като самостоятелен имот/. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поставя въпрос, касаещ правомощията на съдията по вписвания при извършването на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ и задължението му да извърши вписване, ако исковата молба съответства на чл. 6 ПВ. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с приетото в ТР № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така твърдяното противоречие е налице и обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съгласно приетото в ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.6., проверката, която съдията по вписванията извършва по чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. При съответствие на акта с тези изисквания, следва да се извърши вписването му. В случая, съставът на окръжния съд е приел за законосъобразен отказът на съдията по вписванията да извърши вписване на исковата молба, поради несъответствието й с изискването на чл.6, б.“в“ ПВ. Изводът е направен при следните данни: искова молба, уточняваща молба и удостоверения за данъчни оценки, от които е видно, че спорният имот е индивидуализиран като част от път, с площ на тази част от 165 кв.м., находяща се между земеделски имот-нива от 1528 кв.м., IV категория, в [населено място], м. „Л.“ /“П. круша“/, с №099026 по КВС, собственост на ищцата Х. А. Г., и земеделски имот-нива от 1018 кв.м., IV категория, находяща се в [населено място], м. „Л.“, с идентификатор 099027 по КВС, собственост на ищцата В. А. Х.. В жалбата до окръжния съд е конкретизирано, че спорният участък от пътя не е нанесен като самостоятелен имот, но целият път, включващ и участъка, е нанесен с № 099466. От така даденото описание се изяснява, че границите на спорния участък от пътя от 165 кв.м. са следните: земеделски имот-нива № 099026, собственост на Х. Г., земеделски имот – нива № 099026, собственост на В. Х., и от две страни – останалата част от пътя с № 099466. Относно начина на образуване на описания участък от 165 кв.м. от пътя са изложени твърдения, че ищците са съсобственици на същия, на основание наследяване на А. Д., влязло в сила решение за възстановяване на собствеността на ПК – П. и скица към него, както и че участъкът от 165 кв.м. не е бил предмет на извършената делба и е останал в съсобственост /“обща“ собственост/,т.е. че площта от 165 кв.м. не е образувана от придадени части от имоти-индивидуална собственост на ищците. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 12 ПВ, за да се извърши вписване на искова молба, същата следва да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ, сред които и изискването за описание на имота с посочване на вид, местонахождение, номер, площ и граници /б.“в“ на цитираната норма/. В случая, съвкупната преценка на представените от молителя документи, налага извода за съответствие на исковата молба с изискванията за съдържание, включително и относно описанието на спорния имот. Същият е индивидуализиран по вид, местонахождение, граници и площ както следва: земеделски имот, находящ се в [населено място], м. „Л.“ /“П. круша“/, представляващ част от път, с площ на тази част от 165 кв.м., находяща се между земеделски имот-нива № 099026, IV категория, от 1528 кв.м., собственост на ищцата Х. А. Г., и земеделски имот -нива от 1018 кв.м., IV категория, собственост на ищцата В. А. Х., която част от 165 кв.м. не е нанесена като самостоятелен имот, но целият път е нанесен с № 099466, при граници на спорния терен от 165 кв. м.: нива № 099026 на Х. А. Г., нива № 099027 на В. А. Х., от останалите две страни – път с № 099466. Индивидуализирани са страните по делото, както и петитумът на иска по чл. 108 ЗС. Заявена е съсобственост върху спорната площ от 165 кв.м., възникнала по наследство и влязло в сила реституционно решение на поземлената комисия. Като незаконосъобразно, обжалваното определение и потвърденото с него определение на съдията по вписванията следва да бъдат отменени, с връщане на преписката на съдията по вписванията при РС – Пловдив за извършване на вписване на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 11466/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив, Х гр.с., с предмет предявен от В. А. Х. и Х. А. Г. против Община – П. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху земеделски имот, находящ се в [населено място], м. „Л.“ /“П. круша“/, представляващ част от път с № 099466, с площ на тази част от 165 кв.м., находяща се между земеделски имот-нива № 099026, IV категория, от 1528 кв.м., собственост на ищцата Х. А. Г., и земеделски имот -нива от 1018 кв.м., IV категория, собственост на ищцата В. А. Х., при граници на спорния терен от 165 кв. м.: нива № 099026 на Х. А. Г., нива № 099027 на В. А. Х., от останалите две страни – път с № 099466. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 3065 от 29. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 3094/2017 г. на Пловдивски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 3065 от 29. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 3094/2017 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него определение от 27. 10. 2017г. на съдия по вписванията при Районен съд-Пловдив, постановено по преписка с вх. № 34543/27. 10. 2017 г., с което е отказано вписване на искова молба, по която е образувано гр.д. № 11466/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив, Х гр.с. ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при РС – Пловдив за извършване на вписване на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 11466/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив, Х гр.с. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: