4 5 Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 7 септември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря…….....Аврора Караджова….........……и в присъствието на прокурора…................Антони ЛАКОВ…......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 491 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационни жалби на адв. К. М. – защитник на подсъдимия С. Д. М. и адв. Х. Б. – повереник на частните обвинители и граждански ищци Ц., М. и Г. Н. срещу решение № 13 от 20.01.2015г., постановено по внохд № 869/14г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 4 състав. В жалбата на защитника на подсъдимия се релевира касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, въпреки, че по същество се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Изтъква се, че решението на въззивния съд и присъдата са постановени при неспазване на правилата, като вътрешното убеждение почива на косвени доказателства. Решението се оспорва и в гражданската част, като се твърди, че претенциите не били доказани по размер. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. М. със същите аргументи. Настоява се за отмяна на решението и изменение на присъдата в гражданско - осъдителната част. Жалбата на частните обвинители защитникът счита, че следва да се остави без уважение. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се настоява за отмяна на присъдата в частта относно наказанието и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наложеното наказание и постановяване на ефективното му изпълнение. Излагат се и конкретни аргументи в подкрепа на направеното искане. Твърди се, че обезщетението по гражданските искове е занижено, като не са отчетени в достатъчна степен вредите за гражданските ищци от смъртта на техния наследодател и неправилно е прието съпричиняването на резултата от страна на пострадалия. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Б. по същите съображения. Прокурорът от ВКП намира и двете жалби за неоснователни, като дава становище, че въззивното решение следва да се остави в сила. Подсъдимият С. М., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 82 от 28.03.2014г., постановена по нохд № 3494/13г., на Софийски градски съд - НО, 32-ри състав, подсъдимият С. Д. М. бил признат за виновен в това, че на 29.03.2006г., в [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф-4” с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. Н., като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК му било наложено наказание от три години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият М. бил осъден да заплати в полза на всеки от гражданските ищци - Ц. Л. Н., М. М. Н. и Г. М. Н. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на по 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като до пълния заявен размер от по 100 000 лева всяка от исковите претенции била отхвърлена. В тежест на подсъдимия било възложено да заплати направените по делото разноски, както и ДТ върху уважената част от гражданските искове. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. По жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци било образувано внохд № 869/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 състав. С решение № 13 от 20.01.2015г., апелативният съд изменил присъдата, като увеличил размера на присъдените обезщетения по гражданските искове с по 30 000 лв. за всеки от гражданските ищци, а в останалата част потвърдил присъдата. В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери касационните жалби за неоснователни. По жалбата на подсъдимия С. М. Макар в жалбата да се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона, по същество се навеждат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните актове на двете инстанционни съдилища. По отношение на присъдата твърдението е декларативно и неподкрепено с конкретни съображения, поради което не може да му бъде даден отговор. Като упрек към въззивния съд се изтъква, че изводите относно фактите, които съдът е направил след собствен анализ, почиват само върху косвени доказателства и показанията на св. В. С.. Касационният съд не споделя така изложените съображения. В мотивите на решението всички събрани доказателства са били подложени на внимателен анализ, като преценката на тяхната съвкупност е довела до направените от апелативния съд изводи. По делото е безспорно установено, че лекият автомобил, ударил пострадалия, е бил именно фолксвагенът, собственост на св. Д. Й.. Този извод се изгражда върху намерените на местопроизшествието предна регистрационна табела на автомобила, хромирана емблема на „Фолксваген” и черна пластмасова основа за нея, както и върху извършения оглед на същия автомобил - намерен само със задна регистрационна табела и с деформации по предния капак и тавана, които отговарят да са били получени при удара с тялото на пешеходеца. Изследването на дрехите на пострадалия, по които са останали следи от отриване с боя тип металик, съответства на боята на лекия автомобил „Фолксваген”. Изводът относно това, че подсъдимият е управлявал автомобила в момента на произшествието, се базира на показанията на свидетелите Д. Й., М. С., В. С., Й. Гьошарков; на извършения оглед на автомобила, който не установил следи от интервенция по кабелите на таблото, обосноваващ извод, че колата е била приведена в движение с ключ (като ключът и резервните ключове са се намирали у М.); укриването на подсъдимия непосредствено след деянието и създаването на организация за заличаване на следите от връзката на подсъдимия с транспортната злополука. Така събраните доказателства основателно са били поставени в основата на осъдителната присъда и са възпроизведени в решението на въззивния съд, тъй като макар и косвени, те сочат на единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на престъплението. В този смисъл се налага извод, че процесуалната дейност на инстанционните съдилища по събирането и оценката на доказателствения материал не страда от пороци, за каквито се твърди в жалбата. Твърдението, че обезщетението по гражданския иск не е доказано по размер не може да бъде споделено. Гражданските искове са предявени за причинени от престъплението неимуществени вреди, обезщетението за които съобразно чл.52 от ЗЗД се определя по справедливост. По делото е установено, че семейството на пострадалия е било сплотено и между членовете му са съществували отношения на обич и привързаност. Загубата на пострадалия, който е починал в трудоспособна възраст, е лишило неговата съпруга и деца от материална и морална опора. По тези съображения размерът на присъденото обезщетение, увеличен с въззивното решение, не би могъл да се приеме за несправедлив. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци При определянето на наказанието на подсъдимия са били взети предвид обстоятелствата от значение за реализиране на наказателната му отговорност, като е констатирано наличието на значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Следва да се отбележи, че относно опожаряването на автомобила не са били събрани несъмнени доказателства, че това е било сторено от М., поради което и не би могло това обстоятелство да се приеме като отегчаващо отговорността му. Укриването след произшествието е факт, отчетен от съдилищата като отегчаващо обстоятелство. В жалбата на частните обвинители не се навеждат съображения, сочещи на необходимост от утежняване на наказателно правното положение на подсъдимия, които да са били пренебрегнати от съдилищата. В този смисъл липсва основание за увеличаване на наложеното наказание. Преценката на инстанционните съдилища, че липсва необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието се споделя от настоящата инстанция. Изтеклият значителен период от време между осъществяване на престъплението и налагането на наказание за него, през което време С. М. не е имал други криминални прояви, обуславят извод, че за поправянето и превъзпитаването му не се налага реалното изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода”. С решението на въззивния съд размерът на присъдените в полза на всеки от гражданските ищци обезщетения е бил увеличен двойно в сравнение с уважените от първоинстанционния съд. За приноса на пострадалия за настъпването на резултата в мотивите на решението са изложени съображения, които и касационният съд споделя, а именно пресичането на платното на нерегламентирано място и употребеният от него алкохол, довел до ограничаване съобразителността и вниманието и забавяне на реакциите, което му е попречило да се предпази своевременно от застрашаващата го опасност. Неоснователен е упрекът към съда, че не взел предвид показанията на св. Г. Н. относно това, че на това място пресичали пешеходци и че баща му не бил повлиян в значителна степен от алкохола. Местата за пресичане на пешеходци се определят от ЗДП, а не от обичайната практика на хората, живущи в дадено населено място. Степента на алкохолно повлияване е определена по експертен път, като вещите лица са дали заключение за поведенческите характеристики, съответни на употребеното количество алкохол. С оглед изложеното липсва основание за ревизиране на решението в гражданската му част. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 20.01.2015г., постановено по внохд № 869/14г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 4 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: