Р Е Ш Е Н И Е № 188 София 06.06. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети май двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при участие на секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1508/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 585/2.07.2009 г. по гр. д. № 566/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд, І гр. с-в № 476/7.04.2010 г., постановено по гр. д. № 2924/2009 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Й. Н. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] искове с правно чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата 76 500.00 лв.-обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от извършено престъпление против данъчната система, сумата 67 401.86 лв.-обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за периода 14.12.2002 г. – 13.07.2009 г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /9.11.2009 г./ до окончателното изплащане на сумата. Ответникът по касация Й. Н. М. не е изразил становище. С определение № 69/26.01.2011 г. по гр. д. № 1508/2010 г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед неговата процесуална допустимост, за да се прецени налице ли е правен интерес от предявения главен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД при наличие на изпълнително основание за касатора – Държавата да събере принудително свои вземания от невнесен данък добавена стойност, съответно дължима лихва по реда на чл. 110, ал. 2 Д./отм./, сега чл. 127, ал. 2 ДОПК, а именно влязъл в сила данъчен ревизионен акт /ДРА/. Във връзка с допустимостта на касационното обжалване е съобразено ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, с което е разяснено, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. За да се произнесе по жалбата Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила присъда № 410/22.12.2006 г. по н.о.х.д. № 2767/2006 г. на Пловдивския окръжен съд ответникът е признат за виновен в това, че през периода - м. 11-14.12.2002 г. в [населено място], при условие на продължавана престъпна дейност, в качеството на управител на [фирма], [населено място] е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери-76500.00 лв., като през м. ноември 2002 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на [фирма], в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит от [фирма], [населено място] за данъчния период от 1.11.2002 г. до 30.11.2002 г.; посочил е като осъществена сделка по фактура № 1637/27.11.2002 г. с начислен по нея ДДС в размер на 76500 лв., а на 14.12.2002 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в подадена с вх. № 8804/14.12.2002 г. пред ДП „Юг” при ТД на НАП-П. справка-декларация, която се изисква по ЗДДС-посочил е неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по фактура № 1637/27.11.2002 г. с начислен по нея ДДС, в размер на 76500 лв., издадена от [фирма], [населено място], поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 6, предл. 1 НК му е наложено съответно наказание. В резултат на извършената данъчна ревизия на [фирма] за проверявания период 2002 г.-2003 г. е издаден ДРА № 739/27.10.2004 г., с който са определени данъчни задължения на дружеството за довнасяне на сума в общ размер 2 006 687.64 лв. и лихва за просрочие- 412 990.23 лв. Д. орган е констатирал, че фактура № 1637/27.11.2002 г. от [фирма], [населено място] на стойност 459 000.00 лв. и ДДС 76 500.00 лв. не е издавана от [фирма], а е отразена в дневника за покупки на дружеството, поради което по същата не е признат данъчен кредит в размер на 76 500.00 лв. С уведомление № Д/РД-22-2049/12.11.2004 г. на ТДД-П. е уведомена Районна прокуратура-П., че при извършването на данъчна ревизия на [фирма], възложена с АВДР № 409/24.06.2004 г. и № 739/16.08.2004 г. са констатирани обстоятелства, които могат да се счетат за извършено деяние, разследването на което е от компетентност на Прокуратурата, а именно: дружеството не извършва реална дейност, няма декларирани налични обекти, не разполага с активи, няма назначени работници, закупената и продадена стока е с почти равни обороти, налагащи извод, че се касае до префактуриране на стоки и участие във верига за източване на данъчен кредит. Установено е, че публичните задължения на данъчно задължения обект [фирма] не са внесени в бюджета. При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд. Окръжният съд е приел за установено, че ответникът в качеството на управител на [фирма]-П. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери /ДДС в размер на 76 500 лв./, за което с влязла в сила присъда от 22.12.2006 г. по н.о.х.д. № 2767/06 г. му е наложено наказание, както и че в резултат на извършеното престъпление против данъчната система е възникнала щета за бюджета в размер на невнесения ДДС в размер на 76 500.00 лв. Независимо от това съдът е счел, че няма безспорни доказателства настъпилите за ищеца имуществени вреди да са в причинна връзка с посочените действия и бездействия на ответника и искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел за основателно и възражението на ответника, че претенцията по чл. 45 ЗЗД е погасена по давност. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд счита, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, както и потвърденото с него първоинстанционно решение. Установените с влязлата в сила присъда № 410/22.12.2006 г., постановена от Пловдивски окръжен съд по н.о.х.д. № 2767/2006 г., данъчни задължения на ответника за невнесен данък добавена стойност в особено големи размери - 76 500.00 лв., установяване и плащане на които е избегнал, като е потвърдил неистина в подадена с вх. № 8804/14.12.2002 г. от името на [фирма], [населено място] справка-декларация по ДДС пред ДП „Юг” при ТД на НАП-гр. П. по размер и период съответстват на установените такива със съставен при извършената данъчна ревизия на [фирма] данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 739/27.10.2004 г., с който са определени данъчни задължения на дружеството за довнасяне и лихви за просрочие, който ДРА е влязъл в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 2 Д. /отм./, сега чл. 127, ал. 2 ДОПК влезлият в сила ДРА съставлява изпълнително основание за събиране вземания на държавата от невнесен данък по реда на този кодекс. При положение, че ищецът е разполагал с влязло в сила изпълнително основание за събиране на вземанията си срещу ответника не е налице правен интерес от предявяването и воденето по общия исков ред на осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД с предмет същите вземания за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Липсата на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка обуславя процесуална недопустимост на предявените искове, както и на постановените съдебни решения. Затова и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК вр. чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, както и потвърденото решение следва да бъдат обезсилени, а производството по делото следва да бъде прекратено /Р. № 356/20.10.2010 г. по гр. д. № 1712/2009 г. на ВКС, Трето г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК/. Въззивното решение в частта на присъдените в полза на ответника разноски за въззивното производство следва да бъде оставено в сила, тъй като ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото-чл. 78, ал. 4 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Пловдивски апелативен съд № 585/2.07.2009 г., постановено по гр. д. № 566/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение № 476/7.04.2010 г., постановено по гр. д. № 2924/2009 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, І гр. състав, както и посоченото потвърдено решение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в частта за разноските. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: