Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт * косвени доказателства и косвено доказване * анализ на доказателствена съвкупност * кредитиране на свидетелски показания * изключване от доказателствената съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 201

София, 24 април 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети април 2012 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........П. МАРИНОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 553/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. Г. Б. срещу въззивно решение №227, постановено от Апелативен съд – гр.София на 19.12.2011 г. по ВНОХД № 401/2011 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 1, постановена от Врачанския окръжен съд на 31.01.2011 г. по НОХД № 198 по описа за 2010 г., подсъдимите К. А. М., Т. Б. А. и Г. Т. Г. са били признати за невиновни по обвинението за това на 10.07.2008 г. в гр.Враца ул. Л. Каравелов пред № 10 в съучастие като съизвършители, а подс. Г. и като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да са отнели чужда движима вещ – мъжко яке на стойност 108 лв. от владението на Г. И. Б. с намерение противозаконно да я присвоят, като употребили за това сила, с която причинили тежка телесна повреда на пострадалия, от която последвала смъртта му на 13.07.2008 г. , поради което и на осн. чл. 304 от НПК са били оправдани по обвинението за престъпление по чл. 199 ал.2 т.1 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2, а за Г. и във вр. чл. 63 ал.2 т.1 от НК.
С присъдата е бил отхвърлен предявеният от К. Б. граждански иск срещу тримата подсъдими за сумата от 250 хиляди лева, представляващ обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от деянието.
Касационната жалба, подадена от частния обвинител и граждански ищец Б. релевира касационния довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК с твърдение за това, че във въззивното решение не са обсъдени в пълнота всички съображения, съдържащи се в жалбата срещу първоинстанционната присъда, както и че не са обсъдени всички косвени доказателства в тяхната взаимна връзка, а именно: че само тримата подсъдими са били облечени в униформите и видени от св. Х., не са обсъдени показанията на свидетелите А., извънсъдебните признания, направени от подс. Г. пред св. М., обстоятелството, че якето на пострадалия се е намирало в ресторанта, предадено доброволно на полицията от подс. М. със съответното обяснение, заключението на съдебномедицинската експертиза за това, че на пострадалия е бил нанесен тежък побой, който неминуемо е причинен от няколко човека, както и са игнорирани показанията на полицейските служители , участвали в разкриването на престъплението, и в частност на св. К.. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационната инстанция повереникът на жалбоподателката Б. поддържа жалбата с изложените в нея съображения и искане.
Защитата на подс. Г. намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице касационните основания. Счита, че въззивният съд е проверил изцяло доказателствата и не е констатирал нито едно доказателство, което да установява авторството на престъплението.
Подс. К. М. не се явява пред ВКС, но е представил писмено становище, с което заявява, че не са налице сочените касационни основания в жалбата, тъй като предходните инстанции са събрали всички доказателства, анализирали са ги подробно и са направили верни правни изводи върху тях. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на ВКП изразява становище за основателност на жалбата, като счита, че са игнорирани части от показанията на свидетелите Х. и А., а други – като например на свидетелите - полицаи, са били превратно тълкувани Предлага на ВКС да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е основателна.

В рамките на пределите на касационната проверка ВКС констатира допуснати от въззивната инстанция особено съществени нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348 ал.3 т.1 от НПК.

За да оправдаят тримата подсъдими, и двете съдебни инстанции са приели, че авторството на престъплението не е установено по несъмнен и категоричен начин, така както се изисква от разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК. По същество въззивният съд е приел, че се касае до предположения, че това може да са тримата подсъдими, но предвид липсата на категоричност как е бил облечен подс. Г., който по това време е бил стажант в заведението, както и че св. Р. К. също е носел униформа, е налице съмнение кои са точно лицата, които са били възприети от св. Х. Х. като „барманите от „Триумф” да се разправят с пострадалия на ул. Л. К..
В настоящия наказателен процес съдебните инстанции по фактите са работили с изключително оскъден доказателствен материал, за което не могат да носят отговорност. Още първоинстанционният съд е констатирал факта на непрецизно воденото досъдебно производство, както и обстоятелството, че в нито един момент органите му не са успели да установят което и да е лица от „15-16-те младежи”, заобиколи пострадалия непосредствено след деянието и които по данни на св. А. са били свидетели на побоя. Очевидно е, че при тези обстоятелства съдебните инстанции са ограничени да направят фактическите си и правни изводи само върху косвени доказателства. Въпреки това, в този случаи те са длъжни да изследват задълбочено и прецизно доказателствените средства и да извършат такъв анализ на доказателствените източници, който да почива на тяхното действително съдържание, и едва когато се констатира, че от такъв съвкупен анализ не може да се стигне до един еднозначен извод за авторството на престъплението, едва тогава да упражнят правомощието си за постановяване на оправдателен съдебен акт. За да е възможно това, съдът следва да е извършил изключително точен анализ на всяко едно доказателствено средство, на всички съвкупно и във взаимна връзка, както и да констатира, че не е налице друг способ да се събере каквото и да е друго доказателство относно авторството като елемент от предмета на доказване.
По делото, приемайки, че авторството на тримата подсъдими не е установено, а само са налице предположения за това, въззивният съд не е изпълнил задачите си да извърши анализ на доказателствата, така както се изисква това от чл. 13 и чл.14 от НПК. Относно начина, по който са били облечени сервитьорите от заведение „Триумф” в инкриминираната вечер, са налице достатъчно на брой доказателствени източници- показанията на св. Р. К. /който е един от тях/, св. Х. Х. /барман от близкото кафе „Енерджи”/, св. П. А. /пред чийто дом е станал инцидента/ и св. И. К. /който като полицейски служител пръв е посетил заведението и разговарял с работещите в него/. От показанията на нито един свидетел не се установява въпросната вечер някой от сервитьорите /вкл. и подс. Г., който е бил стажант/, да е бил облечен по начин, различен от останалите. Изводът на съда, направен на стр.8 от решението, че не е установено Г. с какво облекло е бил, не е направен въз основа на задълбочен и верен анализ на доказателствата. Особено подробни показания в това отношение е дал св. Р. К. /л.292 гръб от първоинст. дело/. От тях се установява, че това, с което униформата на сервитьорите се различава от тази на стажантите в заведението, е била само престилката, която стажантите можело да слагат, ако пожелаят. Факти, относими към този елемент от предмета на доказване, се съдържат и в показанията на св. К. /л. 241от делото/. Така този свидетел е заявил: „...бяха облечени с червени ризи, елечета, мисля, че бяха тъмни, и черни панталони. Мисля, че бяха трима, впоследствие станаха четирима, тъй като лицето К. после беше извикан да дойде в районното...”. Доказателства в тази насока се съдържат и в показанията на св. А. М. /л.62/ - „аз му казах, че всички мои хора са с червени ризи”. От съвкупния анализ на тези доказателствени източници не би могло да се направи изводът, който е направил въззивният съд, че не е установено с какви дрехи е бил облечен подс. Г.. Изводът за недоказаност на вида на облеклото му, който би го отличил като един от „барманите на заведението”, не почива на доказателствата по делото. Той е резултат от неправилна оценъчна дейност на доказателствата от страна на въззивния съд, поради което той е допуснал съществено процесуално нарушение при направата му.
На следващо място, въззивният съд /л.10 от решението/ е изразил известни резерви към доказателствената стойност на показанията на св. Р. К., без изрично да заяви дали те са достоверни и дали ги кредитира или не. За да възприеме тази позиция, съдът е приел, че този свидетел „е участвал в инцидента”, поради което показанията му могат да се разглеждат като защитна позиция. По делото не само на страните, но и за настоящия съд, не става ясно вследствие на изложението на състава на въззивния съд въз основа на какви съображения е направен този фактически извод. Всяка констатация следва да бъде мотивирана, като се посочат доказателствените източници, въз основа на които се прави тя. Настоящата е голословна, тъй като нито обвинението, нито първоинстанционният съд са приемали в актовете си участие на свидетеля в инцидента. Очевидно съставът на САС е вложил съдържание в това понятие, което го е мотивирало да не кредитира показанията на този свидетел, но то не е подкрепено с доказателства по начин, че да може да бъде проверено от контролната инстанция. Това е пречка за обжалващата страна да разбере действителната воля на съда и съответно да защити интереса си, като представи аргументи срещу изводите на въззивния съд.
Не се констатира да е направен от доказателствата по делото вследствие на прецизен и точен анализ на доказателствените източници и изводът на въззивния съд за това, че „дори и да се приеме, че ударите върху пострадалия са нанесени от лица от персонала на заведението, ..., не може да се установи броя на участниците, а още по-малко самоличността на лицата”. Броят на участниците в инцидента с пострадалия е обстоятелство, което се съдържа в достатъчно доказателствени източници, които не се оспорват от никоя от страните в процеса, както и няма данни по делото съдът да е поставил под съмнение тяхната достоверност. Свид. Х. Х. /л.129 гръб/, пред съда, както и в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство /л.109/ е заявил, че е видял „четири лица /включително и този, когото бутаха/, като двама или трима от сервитьорите на ресторант „Триумф”, които разпознах по червените ризи, блъскат с ръце по тялото един мъж”. В показанията си св. П. А. /л.152/ е заявил, че след като е излязъл на улицата видял „трима в червено, в червени дрехи, които бързаха надолу към ДНА”. Въззивният съд не е изложил мотиви в съдебния си акт защо не кредитира тези показания. Не е съпоставил същите с показанията на св. К. /включително и в частта им относно обстоятелството, че тримата подсъдими за известно време не са били в заведението/ и с тези на св. А. М., че подс. Г. му е споделил, че „ако не бях отишъл аз, той щеше да ги бие”. По този начин не е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото в тяхната цялост и взаимна връзка. Логическата дейност на съда по анализа на доказателствата е разкъсана и не е обезпечена с надлежния доказателствен анализ. Някои доказателства са игнорирани, а други не се извеждат от източниците на доказателствата. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по оценка на доказателствата и мотивирането на фактическите и правни изводи на въззивния съд, поради което не би могло да се приеме, че е достигната обективната истина по делото.
По делото първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото протокола за оглед на местопрестъпление /л.6-7 от дос. производство/ . Същевременно е приел от фактическа страна, че „в края на парк ДНА и в началото на ул. Л. К. пострадалият бил настигнат от три лица, които го дърпали и побутвали”, както и че свидетел на тези действия станал св. Х. Х. /л.313 от делото/. Приел е впоследствие, че „малко по-късно пострадалият бил подгонен от няколко лица по ул. Л. К. в посока ул. Х. Б.,, където му бил нанесен побой, в резултат на който същият паднал на тротоара – пред дом №8...” /пак там/. С тези факти въззивният съд се е съгласил /л. 6 от решението/. Доколкото по делото единственото доказателствено средство за разстояния и местоположения на обекти – протокола за оглед, е изключено от доказателствената съвкупност, не става ясно къде се намира началото на улица Л. К. спрямо местоработата на подсъдимите, къде и на какво разстояние от там е мястото, на което св. Х. е видял „побутването”, за което твърди в показанията си, че било на около 30 метра от мястото, на което е бил, както и как това местоположение се съотнася с мястото, където е намерен падналия пострадал Б..Факти относно тези елементи от предмета на доказване, установяващи мястото на деянието като негово начало, развитие и край, които са от съществено значение за делото и в частност биха могли да представляват и обстоятелства, от които да се направят изводи относно авторството на престъплението, никоя от предходните инстанции не е установявала. По делото е налице съществена празнота, която при липсата на възможност за използване на писменото доказателствено средство протокол за оглед, е следвало да бъде запълнена чрез други достъпни за съдилищата доказателствени източници. Такива биха могли да бъдат показанията на свидетели-очевидци и най-вече на свидетеля Х., който обаче не е разпитван за тези обстоятелства. Преценката на останалите доказателствени източници, както и направата на фактически и правни изводи не би могла да бъде пълноценна, ако съдът не е използвал всички процесуални способи, за да установи всички обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Когато страните бездействат, съдът е длъжен да направи това по свой почин съгласно чл. 107 ал.2 от НПК. Като не е сторено по настоящето дело, не би могло да се направи законообоснован извод, че по делото са събрани всички възможни доказателства и въпреки това обвинението е останало недоказано.
Върховният касационен съд констатира при проверка на атакувания съдебен акт и наличието на друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на принципа на чл. 13 от НПК, изискващ от съда да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Съществена част от спора между страните по делото пред първата инстанция е бил относно механизма на причиняване на телесното увреждане, довело до смъртта на Г. Б.. Изслушани са три броя съдебномедицински експертизи, като и трите са приети и кредитирани от съдебните инстанции. В крайна сметка е прието, че съставомерното увреждане на Б. в тилната област на главата е резултат от директен удар в тази област най-вероятно в легнало положение на тялото му, като пострадалият е бил по лице на земята /л. 12 от въз. решение/. Този извод се съдържа в заключението на тройната съдебномедицинска експертиза /л. 122-128 от дос. производство/, както и дадените допълнителни уточнения на експертите в съдебно заседание пред първоинстанционния съд /л. 183-187/. В състава на тази експертиза е участвал и експертът д-р Р. А., който по делото е изготвил две други СМЕ – на труп / л. 58/ и по писмени данни /л.131/. По първата е дал и устни разяснения в съдебно заседание пред ОС – Враца /л. 130-131/. От тези две заключения на д-р А. се установява, че: „механизмът на уврежданията отговаря да са получени ... при нанасяне на удари с последващо падане върху твърда повърхност” /л.60 от дос. производство/, като този механизъм е потвърден от него и в съд. заседание на 23.09.2010г. /л.130 гръб от съд. протокол/. В същия смисъл е и отговорът на въпрос №4, даден от същия експерт в заключението му на л. 108 гръб от дос. производство. В него експертът е заявил, че „уврежданията тилно и на двата лакътя могат да бъдат получени при падане на плоскост”. В съдебно заседание не е дал допълнителни разяснения по това заключение. Тези изводи, съдържащи се в две експертни заключения, които съществено се различават от други изводи, направени в заключение, в изготвянето на което е участвал същия експерт, е следвало да намерят отражение в процесуалната дейност на предходните съдебни инстанции, които е следвало да извършат по-задълбочен разпит на в.л. А., за да установят настъпила ли е промяна в експертните му изводи, на какво се дължи тя, дали е резултат от това, че по тройната експертиза е работено с други методики, дали на това, че са използвани други материали или е еволюция в експертното му мнение. При съмнения относно правилността на някое от заключенията, съдът е следвало да се възползва от процесуалната възможност на чл. 153 от НПК. Въпросът, касаещ механизма на полученото травматологично увреждане на Б., което е в причинна връзка с настъпилата смърт, е елемент от главния факт по делото, включен в предмета на доказване, поради което следва да бъдат отстранени всички съмнения, неясноти и противоречия в доказателствените източници, включително и в експертните заключения. Вярно е, че експертното заключение не е задължително за съда, но той винаги трябва да мотивира несъгласието си с него по смисъла на чл. 154 ал.2 от НПК. В конкретния случай съдебните инстанции не са изключили което и да е заключение от доказателствената съвкупност, но очевидно е убягнало от вниманието им, че изводите в заключенията са противоречиви, като същевременно от фактическа страна е прието, че вследствие на „силни удари по тялото и в областта на главата, пострадалият паднал на земята по гръб” /л.6 от решението на САС/.
По делото е налице и непълнота на материалите, с които са работили експертите. Пострадалият е бил настанен в МБАЛ „Хр.Б.” Ад – Враца, където е бил подложен на изследвания и лечение. Преживял е два дни. От експертизата на труп се установява, че е изготвена и съхранена медицинска документация - ИЗ № 9199, съдържаща и резултат от извършена КТ № 1360 на главен мозък на Б.. Констатирано е било наличие на „кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка обилно”, както и под твърдата мозъчна обвивка двустранно теменно, като левия с образна характеристика на подостър”. Тези находки не са коментирани в никое от заключенията. Не е изяснено те имат ли отношение към смъртта на пострадалия, какви са тяхната давност и механизъм на получаване. Не е изискана медицинската документация от МБАЛ „Хр. Б.” – Враца. При изключително оскъдния доказателствен материал, предоставен на съда от органите на досъдебното производство, съдебните инстанции, имащи процесуална възможност да събират доказателства и по своя инициатива, е следвало да проявят необходимата активност да изяснят неизяснените обстоятелства по делото, включително и относно механизма на получаване на съставомерното увреждане от пострадалия. Този въпрос е относим не само към установяване на въпроса по чл. 102 от НПК за начина на извършване на деянието, но и към изясняване на достоверността на други доказателствени средства и възможността на същите да бъдат източник на доказателства, които да съставляват една верига от косвени такива, които да водят до еднозначен извод относно времето, мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство. В този смисъл с изключителна прецизност следва да се обсъждат заключенията на СМЕ, като е наложително съдът да прецени дали да не се възползва от експертните познания на повече експерти от различни специалности на медицината – съдебен лекар, специалист по КТ изследвания, неврохирург и др., на които да бъде представена и цялата медицинска документация за пострадалия.
При положение, че съдът е направил изводите си относно механизма и авторството на деянието само върху част от доказателствените източници, а други изобщо не е обсъждал задълбочено или е обсъждал превратно, въпреки че отговорът дали са достоверни и следва ли да насочват към същия или друг извод за авторството е бил решаващ за изхода на делото по въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, то изводите на съда за недоказаност на авторството на престъплението, са направени в нарушение на процесуалните правила, задължаващи съда да разкрие обективната истина по делото и да достигне до нея въпреки процесуалното бездействие на страните / чл. 13 и чл. 107 от НПК/. Поради това упрекът за липсата на задълбочен и цялостен анализ на доказателствата не е лишен от основание, а той е рефлектирал и върху доказателствено-оценъчната дейност на съда.
С оглед на изложените пропуски и противоречия в доказателствената съвкупност, които не са отстранени от страна на въззивния съд, се налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което ВКС приема, че в производството по делото въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 13 от НПК.
Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 3 вр. ал.3 т.1 от НПК. Те по естеството си са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от САС. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения като се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка, бъдат изяснени посочените обстоятелства чрез повторен разпит на свидетеля Х. Х., както и бъдат изяснени противоречията в СМЕ и бъде назначена повторна СМЕ след изискване на медицинската документация за пострадалия.
Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 227 от 19.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 401/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.