Р Е Ш Е Н И Е № 25 София, 02.02.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2541/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по молба на Б. Д. Б. за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 24.06.2013 г. по гр.д. № 15101/2012 г. от Софийски градски съд, ГО II „а“ въззивен състав. Молителят обосновава молбата за отмяна с новооткрити обстоятелства и доказателства, които му станали известни след справка в архива на СРС въз основа на негово заявление от 08.09.2016 г. След справка, от наличните данни по делото установил, че нередовностите на въззивната жалба, подадена от насрещната страна А. Г. А., били отстранени след изтичане на определения срок. Според молителя администраращият съд неправилно е приложил закона – призовкарят не е следвало да посещава три пъти адреса на А., след като още първия път не го е намерил, а е трябвало да върне съобщението в съда за констатиране редовно връчване при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК; съдът не е трябвало да разпорежда връчване на съобщението чрез процесуалният представител – адв. Ф.. Последвалото изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса не може да се вземе предвид. Насрещната страна А. Г. А., чрез адв. Д. Ф., е отговорил, че молбата е неоснователна – не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а и съдът е приложил точно закона при връчването на съобщението до А., който в срок е отстранил нередовностите на въззивната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, подадена е от легитимна страна, в срок, срещу влязло в сила съдебно решение. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда две хипотези – откриване на ново доказателство или ново обстоятелство, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при постановяване на решението, или с които тя, при проявена грижа, не е могла да се снабди, съответно да посочи своевременно. В първата хипотеза е постановено решение, без да е изяснена фактическата обстановка именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи твърдяно, релевантното за спора обстоятелство – поддържано от страната, но недоказано от нея поради обективна невъзможност. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид документа, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новооткритият документ, също така, следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факта/фактите, твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за документа или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Новите обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Това значи, че ако решаващият съд би ползвал представените с молбата за отмяна писмени документи или посочени нови обстоятелства, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Разглежданият случай не е такъв. Документите, съдържащи информация за връчване на съобщението до А. и неговото изпълнение да внесе държавна такса по въззивна жалба, се намират по делото, т.е. не са нови. Обстоятелствата, отразени в тях, въз основа на които, съдът е постановил своите разпореждания във връзка с връчването и последвалото администриране на въззивната жалба, също нито са нови, нито новооткрити. Страната на практика изразява съображения относно правилността на съдебните актове, при наличните по делото данни, което обаче няма как да се проверява в производството по чл. 303 и сл. ГПК. Страната, също така, е имала възможност, при проявена грижа, да се запознае с материалите по делото, включително след изпращане на досието във въззивна инстанция и да направи възраженията, касаещи допустимост на въззивното производство до постановяване на въззивното решение (относно възраженията за недопустимост няма преклузивни срокове, съдът сам и служебно следи за наличието на процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск/жалба). Всички други съображения по делото, свързани с фактическите и правни изводи на въззивни съд нямат отношение към производството за отмяна и е недопустимо да бъдат обсъждани. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и, като такава, следва да бъде оставена без уважение. Молителят следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – 250 лв. заплатен адвокатски хонорар. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Д. Б. за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 24.06.2013 г. по гр.д. № 15101/2012 г. от Софийски градски съд, ГО II „а“ въззивен състав. ОСЪЖДА Б. Д. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] [жилищен адрес] да заплати на А. Г. А., [населено място], ж.к „К. п. II“, [жилищен адрес] сумата в размер на 250 лв., сторени по делото съдебноделоводниразноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: