4 Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 26 януари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1196 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения А. А. М. (А. А. М.) за възобновяване на нохд № 1760/07 г. по описа на Районния съд-гр.Добрич, като в него е посочено основанието за това, а именно „по време на процеса съм се намирал извън пределите на Република България и не съм могъл да си ползвам правото на лична защита”. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита, че искането е недопустимо, тъй като е подадено извън законоустановения срок, а отделно не намира да са налице основания за възобновяване на делото. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: Посоченото по-горе нохд № 1760/07 г. на ДРС е образувано по обвинителен акт внесен в съда ведно с досъдебно производство № 17/07 г. по описа на Първо РПУ-гр.Добрич. Данните от досъдебното производство сочат, че искателят е взел лично участие в редица процесуално следствени действия, а именно: при предявяване на обвинения, повдигнати с постановления за привличане в качеството на обвиняем - на 09.01.2007 г., 25.04.2007 г. и на 27.06.2007 г. (т.1, л.103; т.2, л.л.159 и 203); при разпити в качеството му на обвиняем, проведени на 09.01.2007 г., 26.01.2007 г., 25.04.2007 г. и на 27.06.2007 г. (т.1,л.104; т.2, л.л.127,160 и 204); а на 03.07.2007 г. разследването му е предявено (т.2, л.210). Всички посочени действия са проведени без участието на защитник. При липсата на предпоставките на чл.94 НПК – за задължително участие на защитник, водещият разследването се съобразил с волята на обвиняемия, ясно заявена – че не желае участието на адвокат. При първоначалното привличане в качеството на обвиняем, извършено на 09.01.2007 г., спрямо обв.М. била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 500 лева и той се задължил да внесе същата в 10-дневен срок и да не нарушава мярката за неотклонение, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. До приключване на досъдебното производство мярката не била променена. С постановление от 10.01.2007 г. (т.1,л.106) прокурор при Районна прокуратура-гр.Добрич забранил на обвиняемия М. да напуска пределите на РБ, освен с разрешението му. На 31.07.2007 г. ДРП внесла в ДРС обвинителния акт и досъдебното производство, като същият ден било образувано нохд № 1760/07 г. При съдебното разглеждане на делото искателят не бил установен на посочения от него адрес, а обявяването му за общодържавно издирване не довело до намирането му (л.л.18, 26, 35). На 28.11.2007 г. ДРС променил мярката за неотклонение на подсъдимия М. в „Задържане под стража” и отнел в полза на държавата внесената от него парична гаранция. На 07.02.2008 г. на основание чл.94, ал.1, т.6 НПК ДРС назначил служебен защитник за подсъдимия и при предпоставките на чл.269, ал.3, т.т.1, 2 и 3, б.”а” НПК (преди изменението със ЗИДНПК, публикуван в Др.бр.32 от 2010 г.) дал ход на делото, разгледал същото, постановил и обявил присъда № 2, с която осъдил подсъдимия М. на основание чл.195, ал.1, т.5, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.54 НК на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда била ангажирана наказателната отговорност и на Д. П.. На основание чл.45 ЗЗД двамата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на К. Г. А. сумата от 2 632 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, дължима ведно със законната лихва, а в останалата му част – до пълно предявения размер от 4 500 лева, искът на А. е отхвърлен. Посочената присъда, неоспорена от страните по делото, влязла в сила на 26.02.2008 г. На 08.10.2008 г. била издадена Европейска заповед за арест, под № 77, от ДРП, с цел изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено на искателя с коментираната присъда на ДРС. В ЕЗА не са били дадени гаранции за ново разглеждане на делото с лично участие на искателя, което е видно не само от съдържанието на ЕЗА, но и от съобразителната част на Постановление на ОС в Лодз, Полша, за което ще стане дума по-долу. През м.11.2012 г. искателят е установен и задържан в Полша, като с постановление от 26.11.2012 г. по преписка ХVІІІ Кор 54/12 Окръжният съд в Лодз VІІІ наказателно отделение постановил: 1) М. да се предаде на РБ и 2) да отложи изпълнението на т.1 на постановлението си до времето на завършване в Полша на наказателното производство, провеждано срещу М. по наказателно дело, провеждано в Полша от Районна прокуратура в Рава Мазовецка. На 10.07.2015 г. М. е предаден на българските власти, а на 17.07.2015 г. е постъпил в затвора [населено място] за изтърпяване на общо определено наказание по присъди по нохд № 1760/07 г. на ДРС и нохд № 1596/07 г. на ОС-Варна в размер на три години лишаване от свобода, с начало на изтърпяване на наказанието – 10.07.2015 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: 1. Искането основано на чл.423, ал.1 от НПК е допустимо. Молителя е задочно осъден, щом производството пред първостепенния съд е протекло по реда на чл.269 НПК и е подал искането си в срока, указан в чл.423, ал.1 НПК. ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения М. на постановената спрямо него задочна присъда, е датата на неговото предаване на българските власти по силата на ЕЗА с цел изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода с присъдата, която той атакува по реда на възобновяването. Както се посочи искателят е предаден в РБ на 10.07.2015 г., а искането му за възобновяване е постъпило на 04.08.2015 г., очевидно в шестмесечния срок по чл.423, ал.1 НПК, което и очертава процесуалната му допустимост. 2. Разгледано по същество искането е неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.423, ал.5 НПК, тъй като задочно осъденият М. не е предаден на РБ при предоставени гаранции за възобновяване на делото. Съгласно чл.423, ал.1 НПК, свързано с конкретния случай, искането на задочно осъдения за възобновяване на наказателно дело, поради неучастието му в наказателното производство, се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал.4 НПК не може да бъде изпълнена. От изложеното по-горе е видно, че след предявяване на обвинението в досъдебното производство, искателят не бил намерен на посочения от него адрес, нито пък бил установен в пределите на РБ и очевидно напуснал пределите на страната ни, поради което процедурата по чл.254, ал.4 НПК не е изпълнена. Отклоняването му от известния по делото адрес и напускането на страната без да бъде уведомен ръководно-решаващия орган изпълва съдържанието на укриване по смисъла на чл.423, ал.1 НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, обективираното такова на искателя е процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Както се посочи съдът по същество е предприел необходимите действия за установяване на местонахождението на М. и едва след констатации за тяхната безрезултатност, делото е било разгледано в негово отсъствие при стриктно спазване на изискванията на чл.269, ал.3 НПК, а правото му на защита е било гарантирано посредством участието на служебен защитник. При тези съображения настоящият състав на ВКС не може да възприеме положително тезата на осъдения, че съдът е нарушил гарантираното му от НПК и ЕКПЧ право на лично участие в наказателния процес. Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. М. (А. А. М.) за възобновяване на нохд № 1760/07 г. по описа на Районния съд-гр.Добрич. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: