Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 48   София,   16  март  2010 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година и в състав:                                                               Председател: Иван М.Недев                                                                        Членове: Евелина Стоянова                                                                                          Николай Дърмонски   при секретар Аврора Караджова .......................... и с участието на прокурора Стефка Бумбалова .......... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ..............................  наказателно дело № 719/2009 год.             Производството е по Глава ХХХІІІ НПК – възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения С. И. Б. на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК за отмяна на влязлата в сила присъда № 10/17.ІІІ.2009г. по нохд 630/2008г. на РС-Велинград и потвърдилото я въззивно решение № 127 от 22.VІ.2009г. по внохд 355/2009г. на ОС-Пазарджик с доводи за всички касационни основания по чл.348 НПК (неправилно в молбата е посочено чл.357,ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК – и по отменения НПК текстът е чл.352 НПК). Съображенията са, че е ограничено правото на защита като не може да се установи датата на предявяване на разследването – на 3. Х. или на 3. ХІ.2008г., защото при извършената поправка в протокола е нарушено правилото по чл.130 НПК и няма негов подпис на корекцията; проведените очни ставки също несъответстват на изискванията по НПК; не е изяснено на кого са предадени парите на 20.VІІІ.2008г. и какво е станало известно на получилия ги; отказано е искането му да се установи кой е ползвал към момента на престъплението мобилния телефон с № 0* с който св. Е. П. е провела разговори от стационарния домашен телефон; не е проверено и обяснението му, че към момента на получаване на парите от Ю. той не е провеждал разговори; налице е вътрешно противоречие в мотивите за осъждането му, че деянието на помагача се осъществява при пряк умисъл, а съображенията са за евентуален. Иска съдебните актове да се отменят и делото върне за допълнително разследване, при което да се установят всички обстоятелства, които имат значение за отговорността му. Частният обвинител и граждански ищец не изразява отношение към искането за възобновяване на делото, а прокурорът е на становище искането да остане без уважение като неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Присъдата е в сила от 22.VІ.2009г., а искането е постъпило в първоинстанционния съд на 23. ХІ.2009г., т.е. в срока по чл.421 НПК, поради което е допустимо. С присъдата и потвърдилото я въззивно решение осъдения С. И. Б. е признат за виновен и осъден по чл.209,ал.1 във вр. с чл.20,ал.4 и чл.26 НК на 1(една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години за това, че в периода 16.VІІІ. – 20.VІІІ.2008г. във Велинград при продължавано престъпление и като помагач на неизвестен извършител измамили И. А. Ю. , Г. А. П. и Е. Р. П. от Велинград, като размера на причинената вреда възлиза на общо 4542,58лв.; осъден е да заплати на Ю. 1300 евро, обезщетение за имуществени вреди от престъплението. Искането е основателно. Решението е постановено при допуснати нарушения на основни принципи на наказателния процес – разкриване на обективната истина – чл.13 НПК, и по чл.14 НПК – вземане на решението по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Нарушенията са допуснати още на досъдебното производство, където и разпитите на свидетелите И. З. и Сп. Ю. са повърхностно проведени, а протоколите, съответно на л.59 и л.65 от досъдебното производство, непрецизно изготвени – впечатлява повтарящите се и в двата протокола изречения с правописните грешки в тях: „По късно колегата Ю. се зае с установяване на самоличността на колегата на Б. След това С. Б. с протокол за доброволнопредаване предаде сумата от 1200лв. При проведената оперативна беседа се установи, че С. Б. е знаел, че трябва да предаде парите в гр. Д. ги е укрил в с. В., като е преброил парите в плика и след като се уплашил след проведения телефонен разговор с мен е решил да ги укрие при неговия колега.”. Не са проверени обясненията на подсъдимия, сега осъден Сп. Б. , а това е възможно след събиране и проверка на посочените в искането доказателства за установяване кой е ползвал мобилния телефон, провеждал ли е разговор в дома на Ю. , какво е обяснил на получилия парите негов колега на гара Варвара, защо те са върнати във Велинград от друг. Допуснати са и останалите нарушения на процесуалните правила, посочени в искането. Те обаче са несъществени, но при новото разглеждане следва да се отстранят – поправката в протокола да се оформи по реда на чл.130 НПК, очните ставки, ако се наложат такива, да се проведат при спазване на правилата по чл.143 НПК. Съдът констатира грубо нарушение и в гражданската част – присъдени в полза на ищеца са 1300 евро, а искът е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес за 2548лв. С оглед стадия на процеса, в който са допуснати нарушенията, делото следва да върне за ново разглеждане на досъдебното производство. По тези съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 НПК съдът Р Е Ш И:   Отменя по реда на възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 10/17.ІІІ.2009г. по нохд 630/2008г. на РС-Велинград и връща делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: