Р Е Ш Е Н И Е № 85 [населено място], 13.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 8 по описа за 2012 год., взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С влязлото в сила решение от 26.03.2008 год. по гр. д. № 107/2007 год. решение Каварненският районен съд отхвърлил предявения от Г. И. Г. от [населено място] срещу О., [населено място] и при участието на [община] иск за признаване правото на наследниците на Т. Н. Г. на възстановяване на собствеността върху земеделска земя в землището на [населено място] – нива от 75 дка, представляващо парцел * в кв. 21 по плана на селото. В постъпилата от ищеца Г. Г. молба за отмяна на горното решение се поддържа наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – представени са писмени доказателства, за които молителят твърди да са новооткрити и от съществено значение за делото, с които не е могъл да се снабди своевременно. В молбата излага и съображения по същество на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Ответниците по молбата не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на молителя въз основа на данните по делото, намира следното: Първоинстанционният съд в постановеното решение, влязло в сила, е отхвърлил иска поради това, че ищецът не е установил да е носител на реституционни права по отношение на спорния имот, а не поради недоказаност на факта, че наследодателят е бил собственик на претендирания земеделски имот. Напротив, прието е въз основа на представения протокол от 25.08.1941 год. на К. по окончателното настаняване и заменяне на имотите на преселниците от С. Д. в [населено място], сега [населено място], че наследодателят е получил в собственост описания в исковата молба земеделски имот – нива от 75 дка, п.* в кв. 21. Представеният към молбата протокол от 7.07.41 год. на същата комисия е в подкрепа на това обстоятелство, установено и с представената и при разглеждане на делото декларация от 26.10.1940 год. Те обаче не са от съществено значение за делото, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като мотивите на първоинстанционния съд касаят допустимостта на предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че след смъртта на общия наследодател през 1945 год., обобществяването на земята е осъществено в лицето на неговите наследници, част от които са подали заявления за възстановяване на собствеността и същите са уважени до общ размер на 62.500 дка. Представено е и удостоверение от О.-К., както и решение по преписка № 4617/92 год. по заявлението за признаване право на възстановяване на имот от 75 дка на наследниците на общия наследодател Т. Н. Г., по което е постановен отказ за възстановяване с мотива, че за 62.5 дка същият е признат по преписки на част от наследниците му. Поради това и съдът е изложил съображения за недопустимост на предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ поради липса на предвидената в закона процесуална предпоставка за предявяването му, като приел, че за невъзстановената разлика от 12.500 дка не са ангажирани доказателства, макар и данните по делото да са за заявяването им за възстановяване на името на общия наследодател. Поради това и представените с молбата за отмяна писмени доказателства, дори и да са били приобщени към доказателствата по делото, не биха обусловили различен от направения във влязлото в сила решение извод. Те не са от съществено значение за делото поради липсата на относимост към обуславящия въпрос за допустимостта на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ при данните по делото за подадено заявление за възстановяване на собствеността върху процесния имот на името на общия наследодател, произнасянето по което е обуславяло друг ред на защита на претендираното от молителя право. Произнасянето на съда с отхвърлянето на иска, вместо прекратяване на производството по него като недопустимо, не може да се отстрани по реда на извънинстанционното производство по отмяна, тъй като този способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият случай не е такъв, поради което и подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Поради горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. И. Г. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 10 от 26.03.2008 год. по гр. д. № 107/2007 год. по описа на Каварненския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: