3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.196 София, 13.04. 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1523/2020 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. В. с ЕГН [ЕГН], представляван от своята майка Н. В. Д., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 123 от 28.04.2020 г. по в.т.д. № 321/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 160 от 12.07.2019 г. по т.д. № 107/2018 г. на Окръжен съд – Габрово в обжалваната част – за отхвърляне на предявения срещу Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 24.07.2017 г. за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че при определяне на размера на неимуществените вреди, които са безспорно установени, въззивният съд е допуснал нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Според касатора, съдът не е преценил в пълнота доказателствата по делото и е допуснал грешки при формиране на фактическите изводи. В жалбата се сочи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.498 КЗ относно началната дата, от която се дължи обезщетение за забава. В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като обуславящи въпроси се сочат: Реализирано ли е ПТП, на пострадалия от което се дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахователното дружество, размерът на тези вреди и доказателствените средства за установяване на последните. Като значим за изхода на делото е посочен и въпроса – относно критерия за определяне на справедливо обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД, с позоваване на ППВС № 4/1968 г. и на: решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС и решение по т.д. № 507/2015 г. на ВКС. Формулирано е и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението, като противоречащо на основани принципи на правото относно деликта, както и на закона, събраните доказателства и на съдебната практика на ВКС. В постъпил по делото писмен отговор от ЗАД „Армеец“, чрез процесуален пълномощник, се твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на оплакванията в жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – Велико Търново, след преценка на писмените доказателства по делото и заключението на автотехническата експертиза, е приел, че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на водача на товарния микробус, който при паркиране в [населено място], [улица], е предприел маневра на заден ход, без да се увери, че няма препятствие зад автомобила и няма да увреди никого. В резултат на тази маневра, малолетното дете е било притиснато от задната лява гума на микробуса, като са му причинени следните увреждания, установени и от СМЕ: травма в областта на корема и таза, изразяваща се в охлузвания на коремната стена под пъпа, двете слабинни области и основата на пениса, и счупване на пубисната кост в дясно, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за период от 2 – 2.5 месеца. Въззивният състав е преценил показанията на св. Й. и св.Д. във връзка с обема на неимуществените вреди, негативните последици в психологичен план, проявими и понастоящем. Извел е извод, че за справедливото обезщетяване на ищеца, с оглед: вида, интензитета, продължителността на търпяните болки и страдания, които вече са отзвучали, възрастта на пострадалия, който не е допринесъл за вредоносния резултат, както и обществено-икономическите условия в страната, вкл. и нивата на застрахователно покритие, е достатъчна сумата от 5 000 лева, в какъвто смисъл е и опреденото от първата инстанция обезщетение. Началната дата, от която се дължи законна лихва върху обезщетението, е определена съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ – от 07.11.2018 г., след изтичане на тримесечния срок от заявяване на застрахователната претенция. За разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв., искът е счетен за неоснователен. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по материалноправен въпрос - относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на решението по този въпрос със задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г. В жалбата липсват изрично посочени въпроси, относими към допустимите доказателствени средства за установяване на вида и обема на претендираните вреди, и към механизма на ПТП. К. съд не би могъл сам да извежда въпроси в тази насока, а и те не биха били обуславящи за изхода на делото, с оглед на обхвата на въззивното производство и наличието на влязло в сила първоинстанционно осъдително решение за сумата от 5 000 лв. Искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност е основано на доводи, които могат да се преценяват едва в производството по чл.290, ал.2 ГПК. За разглеждане на касационната жалба по същество не се дължи ДТ, т.к. касационният жалбоподател е освободен от заплащане на ДТ и разноски по делото. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 123 от 28.04.2020 г. по в.т.д. № 321/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: