О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 116 София, 20 ноември 2018г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при становището на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като изслуша докладваното от съдия АТАНАСОВА ч.н.д. № 975/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба срещу разпореждане по в.н.о.х.д. №1137/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната на основание чл. 351, ал. 5, т. 2 от НПК касационната жалба на адв. П. Ч. от САК, защитник на подсъдимия А. Н. Г., срещу решение № 314 от 30.07.2018г. по в.н.о.х.д. № 1137/2017г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се изтъква, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат конкретни съображения за неправилност на изводът на съдията – докладчик за липсата на процесуална легитимация от страна на подателя й. Становището на прокурора при ВКП е, че жалбата е неоснователна, а атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, тъй като адв. Ч., макар и упълномощен от подсъдимия Г., не би могъл да бъде конституиран като защитник на последния, доколкото е бил представител на другия подсъдим по делото, чиито интереси противоречат на интересите на подсъдимия Г.. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: С разпореждане от 22.08.2018г. по в.н.о.х.д. № 1137/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, съдията - докладчик е върнал касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимия А. Г. - адв. П. Ч., срещу въззивно решение № 314/30.07.2018г., постановено по горното дело. С последното е била потвърдена присъда от 23.11.2016г. по нохд № 3727/2015г. по описа на Софийски градски съд, с която подсъдимият А. Н. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ НК и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ НК и по чл. 270 от НК. С въззивното решение първоинстанционната присъда е била потвърдена и в частта, с която другият подсъдим Л. А. Г. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Като основание за връщане на касационната жалба е посочено, че подсъдимите Г. и Г. са имали противоречиви интереси; същите са привлечени за престъпление по чл.354а от НК в съучастие като извършители по смисъла на чл. 20, ал 2 от НК; адв. Ч. е бил упълномощен защитник на другия подсъдим – Л. Г. и по отношение на него е налице основанието по чл. 91, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. За да приеме, че са налице противоречиви интереси между подсъдимите Г. и Г., съдията – докладчик се е аргументирал на първо място с това, че в хода на досъдебното производство обвиняемият Г. не е признал вината си и не е давал обяснения, докато обвиняемият Г. е признал вината си, дал е обяснения и е заявил желание за споразумение с прокуратурата. На второ място е посочил обстоятелството, че в хода на съдебното следствие пред Софийски градски съд подсъдимият Г. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, докато подсъдимият Г. се е признал за виновен и е дал подробни обяснения. Частната касационна жалба е допустима, а по същество е и основателна. Съгласно разпоредбата на чл.91, ал.3, т.1 от НПК не може да бъде защитник, който е бил или е защитник и на друг обвиняем/подсъдим и защитата на единия противоречи на защитата на другия. Въпросът кога е налице противоречие в интересите на няколко обвиняеми/подсъдими се решава с оглед конкретните обстоятелства по всеки отделен казус в светлината на принципните положения, възприети с ППВС №6/78, изм. с ППВС № 7/87г., последователно и еднозначно прилагани в практиката на Върховния касационен съд. Съобразно приетото в Постановление № 6/1978г. на Пленума на ВС, при решаване на въпроса дали е налице противоречие в интересите на обвиняемите, „следва да се изхожда от това, щото на всеки обвиняем да бъде предоставена пълна възможност за осъществяване правото му на защита. Интересите на обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им (признание от единия за съвместната им дейност и оспорване от другия, когато единият изобличава другия и др.), а така също и при противоречие, съществуващо и извлечено от самия характер на предявеното от всеки от тях обвинение.“ Следователно интересите на обвиняемите/подсъдимите са противоречиви, когато са налице различни процесуални позиции на привлечените към наказателна отговорност. Такива биха били, когато съпроцесниците към обвинението заемат различни активни позиции – например част от тях се признават за виновни и дават информация за участието си, а други – напротив отричат авторството си и дават информация, която обслужва тази теза. Противоречиви интереси са налице не само при наличие на признание за съвместната дейност от единия обвиняем и оспорване съществуването на такава дейност от другия, а и когато от обясненията им се установява различно участие в извършваната престъпна дейност, имащо значение за вината им и за размера на наказанието. Задължението за отвод на защитника при противоречиви интереси на обвиняемите/подсъдимите по едно и също дело възниква при едновременно наличие на две предпоставки – защитникът да е или да е бил защитник и на друг обвиняем/подсъдим по делото, както и обвиняемите/подсъдимите да имат противоречиви интереси. В настоящето производство, липсва второто условие, обуславящо забраната на чл. 91, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като обективно липса конфликт на интереси в защитните позиции на подсъдимите Г. и Г.. В досъдебното производство, Г. е бил привличан като обвиняем пет пъти, а Г. – три пъти /последно с постановления от 11.09.2015г./, като след всяко привличане е провеждан разпит на обвиняемите. Обвиняемият Г. е бил представляван от упълномощен защитник – адв. Г., а Г. - от адв. Ч., първоначално като служебен защитник, а впоследствие като упълномощен. При всички проведени разпити двамата обвиняеми са се възползвали от правото си да не дават обяснения. Поради това, на този етап от производството, няма как да бъдат възприети като противоречиви интересите им, поради идентичното им отношение към обвинението и факта, че и двамата не дават обяснения. Заявеното от подс.Г. признаване за виновен и желание да сключи споразумение/впоследствие отказ от приключване на делото по реда на глава двадесет и девета от НПК/, не е идентично на даване на обяснения и не може да бъде ценено като оказване на съдействие на държавното обвинение в ущърб на другия обвиняем. Признанието на вината не е равнозначно на даване на обяснения по смисъла на чл. 115 от НПК, поради което от този факт не могат да се правят изводи за противоречиви интереси с обвиняем/подсъдим, който също не дава обяснения, но и не признава свое виновно поведение. По нататък, в съдебната фаза на процеса, също не се констатират противоречия в процесуалните позиции на подсъдимите, които те са избрали. Вярно е това, че подсъдимият Г. е дал обяснения в хода на съдебното следствие пред Софийски градски съд, за разлика от подсъдимия Г., който е запазил правото си на мълчание. Това обстоятелство обаче, неправилно е прието като формална предпоставка за извод за наличие на противоречиви интереси между подсъдимите. В случая, релевантно е самото съдържанието на обяснението, а не факта не неговото депозиране. В съдебно заседание от 20.06.2016г. по нохд № 3727/2015г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Г. е признал личното си участие по повдигнатото обвинение, снемайки всякаква отговорност от другия подсъдим за наличие на съучастническата му дейност в държането на наркотичните вещества. Многократно в обясненията си подсъдимият Г. изнася данни за липсата на знание от страна на подсъдимия Г. за извършеното престъпление /“Казах на Т. да ме изчака. Аз сам се качих в квартирата…“; „Г. не знаеше за тази трева. Не се поинтересува за нея“; „Г. няма как да е знаел за тези неща.“; „Признавам пред съда, че съм държал тази марихуана.“/. Обстоятелството, че обясненията на Г. изключват участието на подсъдимия Г. в престъплението, не обуславя наличие на противоречие в интересите им Също така фактът, че те са обвинени за престъпление, извършено в съучастие, не обосновава a priori извод за противоречиви интереси. С оглед на горното, констатираната липса на втората предпоставка на чл.91, ал.3, т.1 от НПК, а именно, че по делото няма противоречие в интересите на подсъдимите Г. и Г., настоящият съд намира, че за адв. Ч. не съществува пречка да представлява и двамата подсъдими. Изготвената от последния касационна жалба е подадена от лице, което има това право, с оглед упълномощаването му от подсъдимия Г.. Това налага отмяна на разпореждане от 22.08.2018г. по в.н.о.х.д. № 1137/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната депозираната от адв. П. Ч. касационна жалба срещу присъда № 314 от 30.07.2018г. по посоченото въззивно производство и връщане на делото на същия съд за администрирането й. В случая е без значение факта дали приетите от въззивната инстанция противоречия в интересите на подсъдимите са основания за връщане на жалбата или за отвод на защитата. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ разпореждане от 22.08.2018г. по в.н.о.х.д. № 1137/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната депозираната от адв. П. Ч. касационна жалба срещу решение № 314 от 30.07.2018г., постановено по посоченото въззивно производство. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за администриране на касационната жалба на адв. П. Ч.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: