Р Е Ш Е Н И Е
№368/2011
Гр.С., 27.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар ЗОЯ ЯКИМОВА
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 310/2011 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 832 от 16.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 11.08.2010 г. по гр.д.№ 11476/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, с което е оставено в сила решението от 30.05.2009 г. по гр.д.№ 1795/2007 г. на Софийския районен съд, 34-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите К. Г. Ш. и П. Г. П. срещу В. Д. Г. и А. Д. Г. установителен иск за собственост на имот пл. № * в кв. *-*, м.ж.к. „Г. г.”, [населено място], с площ по документ за собственост * кв.м., въз основа на който имот е образуван УПИ * с площ от * кв.м., при граници на УПИ: улица, УПИ *, УПИ * и УПИ * паркинг.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на решенията: № 820 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/2009 г., № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г., всичките на І г.о.
Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че праводателят на ищците /касатори/ по договора за дарение, сключен с нотариален акт № *, т.*, нот.дело № * от * г.- Г. П. В., не е бил собственик на процесния земеделски имот, тъй като решение № 4404 от 07.02.1994 г. на ПК „В.” е нищожно като постановено от некомпетентен орган. Прието е, че решението е постановено от комисия, в която броят на членовете е бил четирима, т.е. четен брой, което противоречи на чл.60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм./ относно изискванията за компетентност на административния орган.
Градският съд е намерил за основателно и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност за периода1991-2001 г. Прието е, че съгласно чл.10, ал. 13, изр.второ от ЗСПЗЗ, ответниците не са могли да се позовават на давностно владение до влизане на реституционния закон в сила, но след това няма правна пречка и ограничение процесният имот да бъде придобит на оригинерно основание.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното решение противоречи на материалния закон.
В обжалваното решение е застъпено становището, че когато решението на поземлената комисия е подписано от председател, секретар и четен брой членове, същото е нищожно като противоречащо на императивната норма на чл.60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм./, регламентираща компетентността на органа- издател. Посочено е, че съставът на комисията, обуславящ компетентността на административния орган се различава от изискването за форма, като отделен елемент, обуславящ действителността на административния акт, закрепен в нормата на чл.15, ал. 2 З. /отм./, поради което нарушението на чл.60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм./ прави решението недействително, като постановено от некомпетентен орган.
Колебанията в съдебната практика относно последиците на решението на поземлената комисия, подписано от състав, различен от предвидения в чл.60, ал. 4 /отм./ ППЗСПЗЗ бяха преодоляни с поредица решения на Върховния касационен съд, постановени в производства по чл.290-293 ГПК, в които последователно се приема, че когато е формирано мнозинство, решението на административния орган е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой на членовете на комисията /срвн. решения № 820 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/2009 г., № 759 от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 1859/2009 г. на І г.о. и др./ Съгласно т.2 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г по тълк.гр.д.№ 1/2009 г. на О. на ВКС, решенията по чл.290 ГПК се обхващат от задължителната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която практика следва да бъде приложена и по настоящото дело.
В случая, на наследниците на Г. М. П. с решение № 4404 от 07.02.1994 г. на ПК-В. е възстановено правото на собственост върху * кв.м. в реални граници, както следва: пл. № *-* кв.м., пл.№ *-* кв.м. и пл. № *-* кв.м. Имотът е в регулация в м.”Г. г.”, кад.лист № * по плана от 1956 г. П. на ищците /касатори/ Г. П. В. е наследник по закон на Г. М. П. и е притежавал * идеални части. По силата на договор за доброволна делба от 25.10.1996 г. Г. П. В. е получил в дял празно дворно място с площ * кв.м. в [населено място], имот пл.№ * от кв.* по плана на м.”Г. г.” и празно дворно място с площ * кв.м. в [населено място], същата местност, представляващо имот пл. № * от кв.*. Последният имот, послужил за основа на УПИ * с площ * кв.м., при граници: улица, УПИ *, УПИ * и УПИ ХХ-паркинг, е дарен на ищците /касатори/ с нотарилен акт № *, т.*, нот.дело № * от * г.
Правото на собственост върху процесния имот е възстановено с решение № 4404 от 07.02.1994 г. на ПК”В.” /л.8 от делото в СРС/ в титулната част на което е бил посочен четен брой /четирима/ членове на комисията, а от завереното копие от същото решение /л.51 от делото в СРС/ е видно, че е подписано от председател, секретар и трима члена, което означава, че административният акт по реституцията не е бил постановен в противоречие с изискванията на чл.60, ал. 4 /отм./ ППЗСПЗЗ. Несъответствието на състава на комисията, както е отразен в титулната част на решението с разпоредбата на чл.60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /отм./ относно изискването за нечетен брой членове, не води до липса на валидно формирана воля, предвид посочената задължителна практика по чл.290 ГПК, а като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението в противоречие с материалния закон.
В частта, с която е прието, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност за времето от 1991 г. до 2001 г., въззивното решение е постановено в противоречие с чл.10, ал. 13 ЗСПЗЗ и чл.5, ал. 2 ЗВСОНИ. По приложението на тези разпоредби са постановени решения по чл.290-чл. 293 ГПК от състави на Върховния касационен съд, в които се приема, че владението, установено след 22.11.1997 г. би могло да доведе до придобиване на собствеността върху земеделския имот по давност, само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици /т.е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/. С чл.10, ал. 13 ЗСПЗЗ /нова-ДВ,бр. 98 от 28.10.1997 г./ се отнема вещнопрехвърлителния ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи в полза на трети лица, извършени от селскостопански организации с изключение на случаите по чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ, в които правата на приобретателите се запазват, ако е построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж въз основа на отстъпено право на строеж е започнал към 01.03.1991 г. В чл.10, ал. 13 ЗСПЗЗ е предвидено, че приобретателите на такива имоти не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Отделно от това, съгласно чл.5, ал. 2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 г./, и то при положение, че реституционното производство, образувано по заявление за възстановяване на собствеността е приключило окончателно /срвн. постановените в този смисъл по реда на чл.290-293 ГПК решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г. на ВКС, І г.о./. Настоящият състав на ІІ г.о. на ВКС споделя даденото с цитираните решения разрешение и доколкото въззивният съд е възприел становище, което противоречи на задължителната практика по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 ГПК, е постановил решение в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразно е прието, че за ответниците е изтекла придобивна давност за периода от 1991 г. /влизане в сила на ЗСПЗЗ/ до 2001 г. В случая, в полза на ответниците би могла да започне да тече придобивна давност най-рано на 22.11.1997 г. /влизане в сила на чл.5, ал. 2 ЗВСОНИ/ и за да придобият собствеността би трябвало да тече десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ЗС, т.е. към 22.11.2007 г. След като настоящият иск за собственост е предявен на 30.01.2007 г. очевидно е, че дотогава не би могла да изтече изискуемата се от закона десетгодишна придобивна давност. Отделно от това, сам въззивният съд е приел, че владението на ответниците е продължило до 2001 г., след което имотът бил разграден, в него бил поставен фургон и имало строителни отпадъци.
Предвид на изложеното, след като праводателите на ответниците не са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на договора за продажба от 20.03.1965 г., сключен с ТКЗС „Г. К.”-Горна баня, предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */ * г., същите не са могли да прехвърлят на ответниците право на собственост с договора за дарение от 24.10.1980 г. /л.5 от делото пред СРС/. Ответниците не са придобили собствеността и по давност за времето след 22.11.1997 г. В същото време, решението на ПК”В.” № 4404 от 07.02.1994 г. за възстановяване на собствеността е породило конститутивно действие, а праводателят на ищците /касатори/ валидно се е разпоредил в тяхна полза с процесния имот с договора за дарение № *, т.*, рег. № *, нот.дело № */* г. Описанието на процесния имот, вкл. с изброяване на границите му в представените по делото нотариални актове, както и заключението на депозираната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза /л.л. 81-82 от делото в СРС/, установяват наличието на идентичност на имот пл. № * по нотариален акт № *, т. *, нот.дело № */* г. с част от имотите, описани в нотариални актове № *, т.*, рег. № *, нот.дело № */* г. и № *, т.*, рег. № *, нот.дело № * от * г.
В обобщение, налице е основание по чл.281, т.3, предл.първо ГПК за отмяна на обжалваното решение, и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да се постнови друго по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен, . С оглед изхода на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците /сега касатори/ направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 1987.92 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2, предл.първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението от 11.08.2010 г. по гр.д.№ 11476/2009 г. на Софийския градски съд, ІІ-в състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на К. Г. Ш. с ЕГН [ЕГН] и П. Г. П. с ЕГН [ЕГН], срещу В. Д. Г. и А. Д. Г., и двете с адрес: [населено място], [улица], ет.5, ап.13, че К. Г. Ш. и П. Г. П. са собственици на недвижим имот с пл. № * в кв.* в местността[жк]по плана на [населено място], с площ по документ за собственост * кв.м., въз основа на който имот е образуван УПИ * с площ от * кв.м., при граници на УПИ: улица, УПИ *, УПИ * и УПИ *-паркинг.
Осъжда В. Д. Г. и А. Д. Г., с посочен адрес, да заплатят на К. Г. Ш. и П. Г. П. сумата 1987.92 /хиляда деветстотин осемдесет и седем + 0.92/ лева разноски по делото за трите инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |