Ключови фрази
Частна касационна жалба * несъстоятелност * вписване на искова молба * ипотека * прогласяване нищожност на сделка в производство по несъстоятелност


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 810

София, 10.12.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №566 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от постоянния синдик Д. С. К. на [фирма], в несъстоятелност, с вх.№ 7582 от 25.07.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез куриерски услуги на 23.07.2012 г., срещу определение №1430/07.07.2012г. по гр.д.№1454/2012 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено разпореждане от 20.01.2012 г. по т.д.№1260/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, 8 състав, с което е върната исковата молба на синдика с правно основание чл.646, ал.2,т.3,ТЗ за установяване нищожността по отношение кредиторите на несъстоятелността на учредената от длъжника след началната дата на неплатежоспособността ипотека. Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд за нередовност на исковата молба, както и за нужните действия за отстраняването й. Приел е, че исковата молба по чл.646, ал.2,т.3 ТЗ подлежи на вписване, на основание чл.620, ал.5 ТЗ ищецът е освободен от внасяне на държавна такса само по заведените от него съдебни дела за попълване масата на несъстоятелността, но не и от таксата за вписване на исковата молба в А. по вписване, както и че имотите, предмет на ипотеката, следва да бъдат конкретизирани. Поради неизпълнение на тези указания, въззивният съд е приел за правилно постановеното от градския съд на основание чл.129, ал.3 ГПК връщане на исковата молба.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл.129 и чл.236, ал.2 ГПК, както следва да се квалифицира подържаната липсата на мотиви. Формулира следния правен въпрос: „Исковата молба, обективираща иск с правно основание чл.646, ал.2,т.3 ТЗ за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредена от длъжника ипотека през „подозрителния период”, подлежи ли на вписване и дали това е процесуална предпоставка за даване ход на делото?”, като подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците не вземат становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационен контрол само по първата част на въпроса, а именно в частта дали исковата молба по чл.646, ал.2,т.3 ТЗ подлежи на вписване. Целият поставен въпрос е обусловил конкретните правни изводи на съда, но по втората му част- дали вписването на исковата молба представлява процесуална предпоставка за даване ход на делото, ВКС се произнесъл с ТР 3-2010-ОСГК. По въпроса дали исковата молба по чл.646, ал.2,т.3 ТЗ подлежи на вписване е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като Правилникът за вписване не съдържа изрични разпоредби за вписването й.
Нормите на чл.11 във вр. с чл.4 от Правилник за вписванията/П./., уреждащи подлежащите на вписване актове и искови молби, не съдържат изчерпателното им изброяване. След изричното изброяване в чл.11, букви ”а” и „б” от П.. на конкретните искови молби, подлежащи на вписване, в чл.11 б.”в” от П.. се посочва вписването на искови молби за постановяване на други решения по чл.4, букви.”з” и „и” от П.. А съобразно нормата на чл.4”и” от П.., се вписват и всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Задължението за вписване на ипотеката се съдържа в чл.169, ал.2 ЗЗД, който определя реда на ипотеката чрез реда на вписването й. Вписването на договорната ипотеката е уредено изрично в чл.15 от П.., а на законната ипотека- в чл.16 от П..
След като актът подлежи на вписване, то следва, че и исковата молба по чл.646, ал.2,т.3 ТЗ, подлежи на вписване. Това задължение за вписване се извежда и от нормата на чл.11, б.”а” от П.., съгласно която подлежат на вписване исковите молби, с които се иска признаване нищожността/чл.26 ЗЗД/ на актове, подлежащи на вписване по чл.4 П.. Тази норма препраща към исковете за установяване общата хипотеза на нищожност на актовете по чл.26 ЗЗД, включваща и сключването на договори в противоречие на закона. Нормата на чл.646, ал.2,т.3 ТЗ, под страх от нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността, съдържа забрана за разпореждане от страна на длъжника с имущество от масата на насъстоятелността в подозрителния период, каквото представлява и учредяването на ипотека. Следователно сключеният между банката-кредитор и длъжника договор за ипотека е в противоречие с тази законова забрана, поради което и исковата молба за прогласяване нищожността му спрямо кредиторите на несъстоятелността се обхваща от хипотезата за нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД. Още повече, че чрез препратката към чл.4 б.”и” П.., уреждаща задължението за вписване на договорната и законна ипотека, следва, че и исковите молби по чл.646, ал.2,т.3 ТЗ, с които се цели прогласяване нищожността на сключената ипотека, ще подлежи на вписване. Или на поставения от касатора правен въпрос следва да се отговори: „исковата молба, обективираща иск с правно основание чл.646, ал.2,т.3 ТЗ за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредена от длъжника ипотека през „подозрителния период” подлежи на вписване. Софийският апелативен съд в обжалваното определение е стигнал до същите правни изводи, поради което обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.
По втората част от въпроса дали вписването представлява процесуална предпоставка за даване ход на делото, не е налице подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото на това питане е даден отговор с ТР3-2010-ОСГК. Съобразно него неизпълнението на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на исковата молба по процесуални последици следва да се приравни с тези за неизпълнение на указанията за отстраняване на констатиран порок/недостатък/ по чл.127 ГПК и чл.128 ГПК. Неизпълнението на тези указания е основание за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 ГПК. На основание чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателното решение е задължително за съдилищата, както правилно е отбелязал в мотивите си Софийският апелативен съд. Даденото с него разрешение е съобразено от Софийския апелативен съд в обжалваното определение.
Навежданите правни доводи за недължимост на внасяне на държавна такса за вписване, не следва да се обсъждат, тъй като по тях не са поставени правни въпроси, които да представляват основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1430/07.07.2012г. по гр.д.№1454/2012 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1430/07.07.2012г. по гр.д.№1454/2012 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: