5 Р Е Ш Е Н И Е № 115 С., 11.11.2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2542 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г. срещу решение № 1352 от 14.11.2012 по в.т.д. № 1264/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 55 от 05.07.2012г. по гр.д. № 1102/2011г. на СтОС, Г. К. Г. е осъден да заплати на ЗК [фирма] сумата 25 100 лева, представляваща част от сумата 220 992,68 лева – изплатено от застрахователя на Р. Б. Д. и Ж. А. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Звезда Ж. А. при ПТП на 14.11.2008г. в района на главен път ІІ-57, както и 1454 лева деловодни разноски. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС в тълкуването на понятието „пияно състояние”, за което са дадени задължителни указания в Постановление № 1 от 17.10.1983г. на Пленума на ВС. По съображения, изложени в жалбата, моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение за отхвърляне на иска, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] представя писмен отговор по чл.287 ГПК, с който оспорва жалбата. Поддържа, че обжалваното решение е съобразено със закона, с обстоятелството, че със споразумението, одобрено по наказателното дело, деликвентът – касатор е признал, че е извършил деянието в „пияно състояние”, както и със събраните по делото доказателства. С определение № 270 от 12.05.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по релевантните за изхода на делото правни въпроси относно обхвата на задължителната сила на присъдата /съответно - одобреното от наказателния съд споразумение; обвързан ли е гражданският съд с дадената от наказателния съд квалификация и допустимо ли е в гражданското производство да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за автопроизшествието водач, какъвто не е бил приет от наказателния съд – в случая управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на чл.343, ал.3 /предишна ал.2, ДВ, бр.92/2002г./ НК. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Производството е образувано по частичен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ за сумата 25 100 лева, представляваща част от 220 992,68 лева, изплатени от ищеца ЗК [фирма] като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетения на трети увредени лица за претърпени от тях неимуществени вреди. Искът се основава на твърдението, че обезщетените вреди са виновно противоправно причинени от ответника Г. К. Г., който е управлявал лек автомобил в пияно състояние. В първоинстанционното производство е прието като доказателство споразумение, одобрено по нохд № 353/2009г. на Старозагорски ОС, с което Г. К. Г. се признава за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б. „б” предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на 14.11.2008г. на главен път ІІ – 57, на км.9 в посока запад-изток в землището на обл. Стара З. при управление на л.а „Опел К.” с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 ЗДвП „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, но същият не е сторил това – не е наблюдавал пътя пред себе си, и по непредпазливост причинил смъртта на Звезда Ж. А. и К. Г. Г.. За да отмени първоинстанционното решение и да осъди Г. К. Г. да заплати на основание чл.274, ал.1 КЗ на ЗК [фирма] сумата 25 100 лева, представляваща част от сумата 220 992,68 лева – изплатено от застрахователя на Р. Б. Д. и Ж. А. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Звезда Ж. А. при ПТП на 14.11.2008г. в района на главен път ІІ-57, Пловдивски апелативен съд, като е обсъдил съдържанието на одобреното в наказателното производство споразумение, е приел, че деецът не се е признал за виновен в причиняване на ПТП в „пияно състояние”, но е счел, че въз основа на кредитираното от него заключение на съдебно-медицинската експертиза следва да се направи извод, че при настъпване на ПТП ответникът Г. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите 0,5% , а именно около 0.80% , което представлява „пияно състояние”. С оглед на това въззивният съд е приел, че са установени предпоставките на чл.274, ал.1, предл.1 КЗ. При тези фактически обстоятелства по поставения процесуалноправен въпрос съставът на ВКС приема следното: Според постоянната съдебна практика, влязлата в сила присъда е задължителна съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последиците от деянието, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е постановено по реда на чл.290 ГПК по аналогичен казус решение № 150 от 22.11.2011г. по т.д. № 1147/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., представляващо задължителна съдебна практика за долустоящите съдебни инстанции съгласно т.2 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, и обжалваното решение е постановено в отклонение от тази практика. В решението си ВКС приема, че предвид обхвата на задължителната сила на присъдата /споразумението/ за гражданския съд, в гражданското производство не може да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за произшествието водач – в случая управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на чл.343, ал.2 НК /в редакция преди изменението със ЗИДНК – ДВ, бр.92/2002г./, след като в хода на наказателното производство е допуснато изменение на обвинението и прекратяване на производството по първоначалното обвинение – за извършване на деянието в пияно състояние. Настоящият състав споделя дадения в цитираното съдебно решение отговор на поставения процесуалноправен въпрос. По същество на касационната жалба: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно. С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос и предвид събраните по делото доказателства се явява незаконосъобразен изводът на апелативния съд, че са осъществени предпоставките на чл.274, ал.1, т.1, предл.1 КЗ за ангажиране на отговорността на касатора – ответник по предявения иск. В производството по делото е безспорно установено наличието на част от предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” деликвент – сключен валиден застрахователен договор, осъществен от застрахованото лице деликт и извършени плащания от страна на застрахователя на обезщетения за неимуществени вреди на увредените трети лица. Спорният въпрос, разгледан от въззивния съд, е дали при настъпване на пътно-транспортното произшествие деликвентът е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. При произнасянето си по този въпрос въззивният съд не е съобразил задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение, с което касаторът се е признал за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б. „б” предл.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 НК, както и обстоятелството, че с този акт е признат от наказателния съд квалифициращ признак на деянието „настъпила смърт на едно или повече лица”, но не и извършване на деянието в „пияно състояние”. Този извод следва както от съдържанието на самото споразумение, така и от съдържанието на обвинителния акт, намиращ се в кориците на приложеното по делото наказателно производство, в който не се излага като факт, обосноваващ обвинението, наличието на концентрация на алкохол в кръвта на водача над допустимата норма. Поради това се явява неоснователен поддържаният от застрахователя довод, че деликвентът се е признал за виновен за извършено престъпление в „пияно състояние”. Деянието, за което деликвентът се е признал за виновен, е квалифицирано по чл.343, ал.4 вр. ал.3 /без да е уточнена конкретна хипотеза от изброените в тази алинея/ НК и следователно квалифициращият признак е настъпила смърт на едно или повече лица /каквато е хипотезата на ал.4/, а не извършване на деянието в „пияно състояние”. Предвид обхвата на задължителната сила на споразумението гражданският съд не би могъл да се произнася по въпроса, дали при извършване на деянието виновният водач е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата норма. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1 КЗ за ангажиране на регресната отговорност на застрахования водач и предявеният частичен иск следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на общо 8 632 лева, от които 7 900 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждание за трите инстанции, 200 лева – разноски за съдебни експертизи, направени в първоинстанционното производство и 532 лева – държавна такса, заплатена в касационното производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1352 от 14.11.2012 по в.т.д. № 1264/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 55 от 05.07.2012г. по гр.д. № 1102/2011г. на СтОС, Г. К. Г. е осъден да заплати на ЗК [фирма] сумата 25 100 лева, представляваща част от сумата 220 992,68 лева – изплатено от застрахователя на Р. Б. Д. и Ж. А. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Звезда Ж. А. при ПТП на 14.11.2008г. в района на главен път ІІ-57, както и 1454 лева деловодни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „К. село”, [улица] против Г. К. Г. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] частичен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ за сумата 25 100 лева, представляваща част от общо дължими 220 992,68 лева. ОСЪЖДА Застрахователна компания [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „К. село”, [улица] да заплати на Г. К. Г. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 8 632 лева /осем хиляди шестстотин тридесет и два лева/ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: