2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 272 гр.София, 07.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4312 по описа за 2021 г., приема следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Иваново против решение № 86 от 27.04.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 168 по описа за 2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260419 от 17.11.2020 г. по гр. д. № 1076 по описа за 2020 г. на Русенския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Община Иваново срещу Г. П. Д., С. Г. Д. и П. Г. Д. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 15.09.1998 г. на недвижим имот пл. № 79, находящ се в местност „Пристанище“, масив 1, в землището на [населено място], Област Р., поради невъзможен предмет и противоречие със закона, отхвърлен е предявеният от Община Иваново срещу Г. П. Д., С. Г. Д. и П. Г. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор № .............. по КККР на селищно образувание Пристанище, [населено място], община Иваново, с площ от 166 кв. м., с административен адрес: [населено място], [улица], както и предявеният от Община Иваново срещу „Меркур БГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху процесния имот. Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси: 1. По въпроса за съществуването на предмета на договора за покупко-продажба. Според касатора е налице противоречие между обжалваното решение и решение № 64 от 08.03.2012 г. по гр. д. № 820/2011 г. на III ГО на ВКС. 2. Относно индивидуализацията на процесния имот въззивният съд е допуснал противоречие с Тълкувателно решение № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС. 3. Как следва да бъде ценен в съдебното производство план за земеразделяне, който е обнародван, влязъл в сила, не е оспорен и представлява стабилен административен акт? При положение че същият се ползва с доказателствена сила както по отношение на гражданите и институциите, така и по отношение на съда, следва ли да е задължителен за съда относно удостоверените с него обстоятелства? Следва ли съдът да прави изводи относно правото на собственост и предназначението на имота въз основа на мотиви, противоречащи на удостовереното, както в плана за земеразделяне, така и в разписния лист, неразделна част от него? 4. Нищожен ли е договорът за продажба на недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, когато индивидуализацията на имота е описана произволно, тъй като към момента на сделката липсва регулационен план, приет, одобрен и приложен по реда на действащия тогава устройствен закон, предмет на който е така описаният имот? 5. Ако се приеме, че общината се е разпоредила с чужд имот, следва ли същата да спази императивните разпоредби на ЗОС и наредбата на общинския съвет, определящи начина на продажба на общински имоти? Неспазването на императивните норми на ЗОС и наредбата на общинския съвет води ли до нищожност на договора, макар общината да се разпорежда с чужд имот? Ответниците по касационната жалба Г. П. Д., П. Г. Д. и С. Г. Д. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорват касационната жалба и по същество. „Меркур БГ“ ЕООД не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното: Община Иваново се е позовала в исковата молба на правото си на собственост на недвижим имот с идентификатор 56397.79 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.о. Пристанище, [населено място], одобрени със заповед № РД18-10/23.05.2014 г. с площ от 166 кв.м. , с трайно предназначение за ниско застрояване, като за имота е съставен акт за частна държавна собственост № 1781 от 15.03.2019 г. През 2018 г. общината е била информирана по служебен ред, че 150/160 идеални части от имота били продадени на „Меркур БГ“ ЕООД от Г. Д., П. Д. и С. Д.. Продавачите са се легитимирали като собственици с договор за покупко-продажба от 15.09.1998 г., сключен с общината. Данни за такъв договор липсват, но дори да има, той е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като към момента на сключването му имотът не съществувал. Имотът е бил образуван едва с одобряване на кадастралната карта през 2014 г., а общината е негов собственик основание чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ. Договорът за покупко-продажба е нищожен и поради противоречие със закона, тъй като не е била спазена процедурата за продажба на общински имот частна собственост. След като първите ответници не са станали собственици на имота, такъв не би могъл да стане и последващият приобретател „Меркур БГ“ ЕООД, на когото собствеността била прехвърлена с нотариален акт от 06.07.2018 г. Ето защо общината е поискала от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.09.1998 г., сключен между Г. П. Д. и Община Иваново, да бъде признато по отношение на ответниците, че общината е собственик на имота и „Меркур БГ“ ЕООД да бъде осъдено да предаде неговото владение. В отговора на исковата молба ответниците Г. П. Д., П. Г. Д. и С. Г. Д. на първо място са оспорили правото на собственост на общината. На второ място са се позовали на договор за покупко-продажба от 15.09.1998 г., с който техният наследодател е закупил имота и са застъпили становището, че този договор е действителен. Освен това са повдигнали възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. В срока за отговор на исковата молба ответникът „Меркур БГ“ ЕООД не е взел становище по предявените искове. Русенският районен съд е приел, че в процесния договор за покупко-продажба имотът, макар и несъществуващ към този момент като самостоятелен обект на собственост, е индивидуализиран като площ, местонахождение, граници и дори с номер, съвпадащ с обособения впоследствие и съществуващ такъв към настоящия момент. Поради това договорът не би могъл да се приеме за нищожен поради невъзможен предмет. В случая, за да се приеме, че е налице противоречие на договора с конкретната императивна правна норма, следва първо да се установи, че имотът, предмет на атакуваната прехвърлителна сделка, към момента на нейното сключване, е бил частна общинска собственост. Процесният имот няма качеството на земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Той е включен в урбанизираната територия на [населено място], община Иваново, в селищно образувание "Пристанището". С кадастралната карта от 2014 г. за него е предвидено трайно ползване - ниско застрояване. Имотът не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са заявени претенции по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, няма данни да е предоставян за ползване по ПМС. Поради това и при липса на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и следователно да е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи извод, че попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Съставеният на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1 т. 2, чл. 3, ал. 3 ЗОС, чл. 25 ЗСПЗЗЗ АЧОС № 1781/15.03.2019 г. не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещнопрехвърлително действие. Предвид липсата на доказателства, че Община Иваново е собственик на процесния имот, неоснователни се явяват исковете за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба поради противоречие с императивна норма, както и за установяване по отношение на ответниците, че е общината е собственик на процесния имот и за осъждане на "Меркур БГ" ЕООД да предаде владението на имота. В решението си Русенският окръжен съд е констатирал, че макар и несъществуващ към момента на сключване на сделката като самостоятелен обект на собственост, имотът е индивидуализиран като площ, местонахождение, граници и номер и е идентичен с обособения в последствие и съществуващ към настоящия момент имот. Поради това и съгласно ТР № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Този съд е възприел и съображенията на първоинстанционния съд относно недоказаността на правото на собственост на общината и действителността на сделката поради неприложимостта на изискванията на чл.35 от ЗОС към имот, за който правото на общинска собственост не е доказано. От съдържанието на обжалваното решение не се констатира липса на мотиви, повърхностно и избирателно обсъждане на събраните по делото доказателства, нарушения на принципа на състезателното начало в гражданското съдопроизводство или отказ да се разреши спорът по същество. Ето защо въз основа на тези твърдения на касатора, които според него водят до очевидна неправилност, не може да се допусне касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд. Разрешенията, дадени от Русенския окръжен съд на първите два въпроса на касатора не са в противоречие с решение № 64 от 08.03.2012 г. по гр. д. № 820/2011 г. на III ГО на ВКС и ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, а съответстват на тази практика. Невъзможността имотът, предмет на сделката, да бъде обособен като самостоятелен обект към момента на сключването и съобразно действащия устройствен закон, не води до нищожност, ако в последващ момент е възможно да възникне като такъв самостоятелен обект. Именно такъв е и настоящият случай. Планът за земеразделяне, издаден на основание чл.49, ал.1 от ЗКИР представлява кадастрална карта и кадастрални регистри, които имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува, доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по голям от този на акта за собственост. В този смисъл са мотивите на т.4 на ТР 8/2014 г. от 23.2.2016 г. по тълк. д. № 8 по описа за 2014 г. на ОСГК на ВКС, както и новата редакция на чл.2, ал.5 от ЗКИР/изм. и доп. в ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г./ с които въззивният съд е съобразил решението си. Ето защо и по третия въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Същият извод следва и за четвъртия въпрос на касатора, по който въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. В мотивите на т.2 на цитираното по-горе тълкувателно решение е посочено, че за разграничаването и съответно за индивидуализацията на един поземлен имот е достатъчно един юридически акт да посочва границите така, че те да могат да бъдат определени, както е в случая. Петият въпрос на касатора не е бил обсъждан и разрешаван от въззивния съд, а освен това не са налице и предпоставките по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 27.04.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 168 по описа за 2021 г. на Русенския окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: