Р Е Ш Е Н И Е № 50049 гр. София, 17.08.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1015 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. срещу решение №10 от 04.01.2022 г. по в.гр.д.№2057/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №262543 от 19.04.2021 г. по гр.д.№9925/2018 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от М. Г. М. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. §22 от КЗ над сумата от 90 000 лв. до размера от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.09.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 04.09.2016 г. до окончателното й заплащане и е разпределена отговорността за разноските. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалата, както и релевантните обстоятелства, които обуславят размера на търпените неимуществени вреди. Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №50139 от 15.03.2023 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорът между страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Намерил е за установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с настъпилото на 04.09.2016 г. ПТП, ищцата е претърпяла следните телесни увреждания: 1) фрактура на горния край на лявата раменна кост, полифрагментозно; 2) фрактура на горния край на левия голям пищял, вътреставно и 3) фрактура на горния край на лявата лъчева кост. Установил е след анализ на заключенията на СМЕ, че е налице значително засягане на функцията на левия горен и десния долен крайник поради ангажиране на съответните стави, формирани от счупените кости, като фрактурата на горния край на лявата раменна става е била наместена открито при фиксация с плака и винтове - след проведена оперативна манипулация. Посочил е, че след първоначално изписване на пациента седмица по-късно е установена фрактура на външната част на горния край на големия пищял /тибия/ - лечението отново е било оперативно, като е извършено открито наместване на фрактурата, остеопластика и фиксация с плака и винтове, но след около 6 месеца обаче ищцата отново е била приета в болничното заведение, тъй като е установено, че е счупен горният край на лакътната кост на лявата става - извършено е хирургическо лечение с открита репозиция и фиксация на счупването с телени серклажи и Кришнерови игли по метода на Вебер, както и отстраняване на плака от предишната оперативна интервенция на лявата раменна става. Съобразно решение на ТЕЛК от 14.06.2018 г. е установил, че е констатирана и посттравматична гонартроза - с оплакване от болки и ограничени движения в дясното коляно, като е възможно отвеждането на ръката до 20°, при невъзможност за вътрешна и външна ротация, с ограничени движения в ляв лакът в благоприятно положение с 60° сгъване при флексионна контрактура от 20°, а дясната колянна става е с ограничени движения, като сгъването е до 60° при флексионна контрактура от 15°, поради което е определена е 62% трайна намалена работоспособност. Приел е, че към 08.07.2020 г., когато е извършен личен преглед на ищцата от вещото лице, пострадалата се оплаква от болки в лявото рамо, левия лакът и дясното коляно - спонтанно и при натоварване; оплаква се и от ограничение на движенията на тези стави, които създават значителни затруднения в извършване на битовите дейности - простиране, миене на лице, обличане, събличане, вдигане на тежести и пр. /пациентката не работи, а се занимава само с домакинство/; походката й е леко накуцваща, макар и да не ползва помощни средства; лявата раменна става е с оперативни белези, ограничение на движенията за сметка на абдукция /повдигане на ръката нагоре/ до 70° при норма от 180° , сгъване до 50° при норма от 150° и липса на външна ротация в рамото; при лявата лакътна става се наблюдават оперативни белези, сгъване до 100° при норма 150° и непълно сгъване до 30°; наличие на порочно положение на ставата във флексия /невъзможност за пълно изправяне/; при дясната колянна става е констатиран умерен оток; оперативни белези; ограничение на движенията за сметка на сгъването до 80° при норма 140°; след извършена рентгенография на лявата раменна става е установено състояние след лошо зараснала фрактура на раменната кост; остеонекроза на главата на раменната кост; дегенеративни изменения на лява раменна става; наличие на остатъчни остеосинтезни средства; при рентгенографията на лявата лакътна става - наличие на остеосинтезни средства; дегенеративни изменения на ставата с наличие на шипове. Кредитирал е показанията на свидетелката Ц. В., майка на пострадалата, според които в един сравнително продължителен период от време /около 6 месеца/ след изписването от болничното заведение ищцата е била на легло - „Не може да спи, отчайва се, за всичко аз я обслужвах”, а след една година е започнала рехабилитация в дома й - с рехабилитатор, като и към настоящия момент се оплаква от болки в коляното и ръката, а заради ограниченията на движенията в ръката не може да осъществява битови дейности. При така изяснените правнорелевантни факти и като е взел предвид: 1. че заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият и емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания, 2. обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2016 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, 3. травматични увреждания получени вследствие на ПТП, 4. сравнително младата възраст на ищцата - 32 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, 5. дългия възстановителен период - около 8 месеца и 6. трайните усложнения, които обективно влошават качеството на живот и създават изключително неудобство в бита на пострадалата, е достигнал до извод, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 90 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана практика на ВКС /обобщена в ППВС №4/68 г. и доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената практика. Правилно въззивният състав е възприел съвкупността и вида на претърпените от ищцата увреждания и характера им, но не е отчел и съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от тези увреждания, които пострадалата търпи и ще търпи до края на живота си. Установено е по делото, с оглед основното и допълнителното заключение на СМЕ и отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание, че е много вероятно, предвид посттравматичната гонартроза и натоварването на коленната става, увреждането на хрущяла на коляното да се усложни във времето, като макар и по-бавно, същото усложнение се очаква и по отношение на раменната става. Уврежданията на 32 годишната към момента на ПТП ищца, са довели до сериозни ограничения в обема на движенията на засегнатите й стави /при лява раменна става ограничение на движенията за сметка на абдукция - повдигане на ръката нагоре, до 70° при норма от 180°, сгъване до 50° при норма от 150° и липса на външна ротация в рамото; при лява лакътна става сгъване до 100° при норма 150°, непълно сгъване до 30° и наличие на порочно положение на ставата във флексия - невъзможност за пълно изправяне; при дясна колянна става ограничение на движенията за сметка на сгъването до 80° при норма 140°/, като е налице вероятност за леко подобряване на състоянието, но като цяло то ще остане с тази характеристика и пълно възстановяване не се очаква. В този смисъл по делото е установено наличие на трайни и необратими увреждания, резултат от ПТП, които обективно влошават качеството на живот на ищцата и създават, и ще продължат да създават изключително неудобство в бита на пострадалата. Ето защо и отчитайки останалите установени по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените вреди, съобразен и със социално-икономическите условия в страната в годината на увреждането, е в размер на 120 000 лв., поради което въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 90 000 лв. до 120 000 лв. се явява неправилно и в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищцата се присъди допълнително обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 04.09.2016 г. до окончателното плащане. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, отменяща първоинстанционното решение в частта, с която ЗК „Лев инс” АД е осъдено да заплати сумата над 4028.40 лв. до присъдения размер от 5228,40 лв. - държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото, сумата от 693.44 лв. до присъдения размер от 900 лв. - съдебни разноски, сумата от 3193.04 лв. до присъдения размер от 3591.42 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатното процесуално представителство, както и в частта, с която въззивният съд е осъдил ищцата да заплати на ЗК „Лев инс” АД сумата от по 200 лв. /общо 400 лв./ - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС и САС и сумата от 300 лв. - заплатена държавна такса за въззивното обжалване. ЗК „Лев инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 206.56 лв. разноски пред СГС, по сметка на СГС, държавна такса в размер на още 1200 лв., по сметка на САС, държавна такса в размер на 600 лв. и по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 600 лв., а на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокат Галина П. Ч., сумата от 398.38 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред СГС. Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА и пред ВКС, но такова, независимо от изхода на спора, както и на допълнително възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред САС не се следва, доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила за сума в размер на 75 000 лв., поради което към момента на въззивното производство, а и понастоящем, ищцата не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №10 от 04.01.2022 г. по в.гр.д.№2057/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която след частична отмяна на решение №262543 от 19.04.2021 г. по гр.д.№9925/2018 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от М. Г. М. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. §22 от КЗ над сумата от 90 000 лв. до размера от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.09.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 04.09.2016 г. до окончателното й заплащане, в частта му, с която е отменено решение №262543 от 19.04.2021 г. по гр.д.№9925/2018 г. на СГС в частта, с която ЗК „Лев инс” АД е осъдено да заплати сумата над 4028.40 лв. до присъдения размер от 5228.40 лв. - държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото, сумата от 693.44 лв. до присъдения размер от 900 лв. - съдебни разноски, сумата от 3193.04 лв. до присъдения размер от 3591.42 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатното процесуално представителство, както и в частта му, с която въззивният съд е осъдил ищцата да заплати на ЗК „Лев инс” АД сумата от по 200 лв. /общо 400 лв./ - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС и САС и сумата от 300 лв. - заплатена държавна такса за въззивното обжалване, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Г. М. ЕГН [ЕГН] допълнително сума от 30 000 лв. /разлика между присъдената сума от 90 000 лв. до сумата от 120 000 лв./, застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.09.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 04.09.2016 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 206.56 лв., разноски пред СГС. ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на още 1200 лв., по сметка на САС, държавна такса в размер на 600 лв. и по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 600 лв. ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Галина П. Ч. от САК, сумата от още 398.38 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред СГС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.