О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 246 Гр.София, 27.06.2022г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като изслуша докладваното от съдия Петкова ч.гр.д.№ 2054/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Велико Б. К., чрез адв. Я. М., срещу определение № 4248/12.05.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 4131/22г. от състав на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението на СРС, 61 състав от 07.03.2022г. по гр.д.№ 51398/2021г. за връщане на исковата молба на К. и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че даването на правна квалификация на правата и претенциите на страните е правомощие на съда и в случая то не е било упражнено. Като основание за касационно обжалване сочи, че с атакуваното определение въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС (решение № 177/11.07.2012г. на ВКС, ІV ГО) следния процесуалноправен въпрос: „Обвързан ли е съда с правната квалификация на исковата претенция, дадена от ищеца?“ Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - за неоснователно, по следните съображения: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивната инстанция е съобразила, че в исковата молба са изложени твърдения за наличие на трудово правоотношение между страните, изявлението за прекратяване на което, направено от ищеца, било опорочено. При тези твърдения, въпреки многократно дадената възможност на ищеца, той настоявал на първоначално отправеното до съда искане да бъде унищожено постигнатото между страните споразумение за прекратяване на трудовия договор поради опорочената му воля за това и да бъде прогласена нищожността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя. Като е квалифицирал предявените искове, съгласно заявеното от ищеца, по чл. 26, ал.1 ЗЗД , чл.28 ЗЗД и чл.29 ЗЗД, съдът е приел, че за предявяването им липсва правен интерес, тъй като в случая съществува специален ред за защита по чл. 344 , ал.1 т.1 КТ, който изключва общия ред. Или решаващият извод на въззивната инстанция да счете исковите претенции за недопустими е липсата на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването им – правен интерес. Поставеният от касатора правен въпрос няма претендираното от жалбоподателя значение за допускане до касационно обжалване. По същия е създадена трайна и непротиворечива практика на ВКС, включително с цитираното в жалбата решение на ІV ГО, както и решения на ВКС № 45/ 20.04.2010 г. по т.д.№ 516/ 2009 г., ІІ т.о., № 539/ 13.12.2011 г. по гр.д.№ 1844/ 2010 г., ІV г.о., № 71/ 23.02.2012 г. по гр.д.№ 594/ 2011 г., ІV г.о. и др., съгласно която съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на предявения иск, а определянето й е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В атакуваното определение тази практика е изцяло съобразена, тъй като правната квалификация е определена от съда въз основа на твърденията на ищеца за фактите и заявения петитум. Ищецът е настоявал на последния, въпреки указанията на съда по чл. 129 ГПК, с които е бил насочен да формулира допустимо за фактическите си твърдения искане. Съдът не може да замести изявленията и исканията на страните, упражнявайки правомощието си да ги квалифицира. По тази причина, предвид липсата на заявено от ищеца искане за защита по реда на чл. 344 , ал.1 т.1 КТ, съдът, в правилно приложение на процесуалния закон, е квалифицирал исковите претенции по чл. 26 ЗЗД, чл.28 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД. Изводът, че те са недопустими е формирал решаващата воля на въззивния съд за приложението на чл. 130 ГПК и прекратяване на исковото производство, а поставеният от касатора правен въпрос не е относим към мотивиралото този извод – липса на правен интерес. В заключение, не е налице общото основание на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4248/12.05.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 4131/22г. от състав на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: