О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 659        София, 19,07,2010 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десета година в състав:                                               Председател: Никола Хитров                                                         Членове: Дария Проданова                                                                        Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 474      по описа  за 2010  год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „А”Е. срещу Определение № 139 от 11.02.2010 год. по ч.гр.д. № 146/2010 год. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 09.12.2009 год. по ч.гр.д. № 621/2009 год. на Айтоския районен съд. С това определение е била обезсилена на основание чл.415 ал.2 ГПК издадената по делото заповед за изпълнение на парично вземане на „А”Е. срещу „Б”ООД. За да обезсили заповедта, районният съд се е позовал на това, че макар и в срока по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 ГПК, предявеният от едноличното дружество установителен иск се основана на обстоятелства, различни от тези за които е издадена заповедта за изпълнение. Сезиран с въззивната жалба на „А”Е. , Бургаският окръжен съд е стигнал до същия извод. Частният жалбоподател сочи, че следва да бъде допуснато касационното обжалване, като представеното изложение е неясно, но при преценка на твърденията по него следва изводът, че се касае за основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – точното прилагане на закона и развитието на правото по отношение на въпроса, свързан с правомощията на съда за проверката какъв е предмета на спора по чл.422 ГПК Настоящият съдебен състав счита, че въпросът за преценката дали предявеният по реда на чл.422 ГПК иск е относно съществуването именно на вземането за което е издадена заповедта за изпълнение е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Искът по чл.422 ГПК е установителен и неговата обстоятелствена част следва да съответства на основанието на което е издадена заповедта за изпълнение, а петитумът – идентичен. Това е така поради обстоятелството, че при хипотезата на чл.417 т.9 ГПК е невъзможна идентичността между обстоятелствената част на ИМ и обстоятелствата по заявлението за издаване на заповед по менителничен ефект. Касае се за абстрактна сделка и това дали тя има обезпечителен характер по отношение на каузална такава е без значение за проверката по чл.418 ал.2 ГПК, изчерпваща се с реквизитите по чл.455 ТЗ, чл.535 ТЗ или законово въведените реквизити на други, приравнени към тях ценни книги. В настоящия случай, видно от съдържанието на представената по делото ИМ, в нейната обстоятелствена част „А”Е. изрично е въвел данните относно издаването на заповедта за изпълнение по записа на заповед. Въвеждането на обстоятелството, че чрез абстрактната сделка е обезпечено изпълнението на договор за аренда, че ответното дружество „Б”ООД е неизправна страна по него и пр. Не може да се тълкува в смисъл на разлика между вземането за което е издадена заповедта за изпълнение и вземането, установяване съществуването на което е предмет на иска. Че заявеният петитум относно размера на вземането е идентичен е безспорно. Поради изложените съображения, настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия, счита, че следва да бъдат касирани определенията на Бургаския окръжен и Айтоския районен съдилища, поради което   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ Определение № 139 от 11.02.2010 год. по ч.гр.д. № 146/2010 год. на Бургаския окръжен съд и определението от 09.12.2009 год. по ч.гр.д. № 621/2009 год. на Айтоския районен съд, вместо което и на основание чл.278 ал.2 ГПК постановява: ОСТАВЯ без уважение искането от 11.12.2009 год. на „Б”ООД за обезсилване на Заповед № 376/14.10.2009 год. на Айтоския районен съд , като неоснователно. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.