Р Е Ш Е Н И Е   № 116   София, 25.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и десета година,  в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                                      ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Росица Ковачева т. дело № 287/ 2010  година Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 5 и т. 6 ГПК, образувано по молба на З. Я. П. - от гр. В. за отмяна на влязло в сила Решение № 599 от 5.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1677/ 2003 г. на Добрички районен съд. Молителка поддържа, че по повод получена на 2. ХІІ.2009 г. покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело, узнала за воденото гр.д. № 1677/ 2003 г. в Добрички районен съд, по което е била призована чрез Държавен вестник и за постановеното Решение № 599/ 5.VІІ.2004 г., което не е било обжалвано от назначения й служебен защитник. Затова подава молбата за отмяна в 3-месечния срок по чл. 305 т. 5 ГПК, който тече от момента на узнаването - датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Молителката излага, че със сина си Д. П. е продала през 2000 г. имота в гр. Д., ул. ”Л” №10, вх.”Г”, ет.2, ап. 3, но е живяла в имота до 2003 г., докогато не е платила сметките за телефон, предмет на делото, за което задължение не е била уведомявана ежемесечно, поради което няма вина за просрочване на плащането. Молителката пояснява, че е запазила собствеността върху гаража, който синът й посещава ежедневно, като ползва пощенската кутия, в която не й е оставена призовка за образуваното дело и че не е променила постоянния си адрес, който е в гр. Д., ул. ”Л” №10, вх.”Г”, ет.2, ап. 3, за което представя Писмо от Община гр. Д. до СИС от 28. ХІІ.2005 г. и копие от личната си карта. Молителката сочи, че съгласно Удостоверение № 049927/ 21. ХІІ.2009 г., издадено от Община В., е имала настоящ адрес в гр. В., ж.к.”М” бл.126, вх.5, ап.107, и понастоящем - ул.”А“ № 28а, ап.3. Развива съображения, че не е имало основание да бъде призована чрез Държавен вестник, тъй като не е удостоверено по делото, чрез справка в съответната адресна служба, че постоянният й адрес е неизвестен, освен това, в призовката за 8. ХІІ.2003 г. (л.20) новият собственик е посочил телефонен номер на сина на молителката в гр. В., който телефон е именно в жилището й в гр. В., ж.к.”М” бл.126, вх.5, ап.107, на който телефонен номер не е потърсена от служител на съда във връзка с образуваното дело. По съображения, че съдът не е изпълнил задължението да гарантира правото й на защита, като направи справка за постоянния й адрес, както и за настоящия й адрес в съответната служба на Общината в гр. Д., както и като влезе във връзка с нея по телефона, молителката счита, че е нередовно призована чрез Държавен вестник, и неправилно й е назначен служебен защитник по чл. 16 ал. 5 ГПК, в който смисъл е посочената от нея съдебна практика, още повече, че назначеният служебен защитник изобщо не я е защитил надлежно. Иска да се уважи молбата за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна “БТК” Е. - гр. С. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на молителката във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С Решение № 599 от 5.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1677/ 2003 г. на Добрички районен съд по изложените съображения З. Я. П. - от гр. Д. е осъдена да заплати на “БТК” Е. - гр. С..03 лв. - неплатена цена за предоставени телефонни услуги за м. ХІІ.2002 г. и м.І.2003 г., със законната лихва от 9. Х.2003 г., 20.45 лв. -обезщетение за забавено плащане за периода 26.І.2003 г. - 31.VІІІ.2003 г. и 130 лв. - разноски по делото, като искът за обезщетение за забавено плащане е отхвърлен за разликата до предявения размер 20.87 лв. Призовката до ответницата по делото - сега молителка - за съдебно заседание на 2. ХІІ.2003 г., е била върната невръчена, със забележка, че “повече от 2 месеца не живее на адреса, тъй като е продала апартамента”, поради което съдът е оставил исковата молба без движение и е задължил ищеца да посочи адрес за призоваване на ответницата, както и да представи удостоверение от адресна служба за постоянния адрес на ответницата, в изпълнение на което ищецът е представил Удостоверение от 2. ХІІ.2003 г., издадено от Община Д., че е регистриран в гр. Д. постоянен адрес на молителката ул.”Л” № 10 вх.”г”, ет.2, ап. 3. Изпратената за съдебно заседание на 3.ІІ.2004 г. призовка до ответницата на този постоянен адрес, отново е върната невръчена, с отбелязване, че “лицето е продало апартамента преди 3 месеца и не е известен новият му адрес”, въз основа на което съдът е приложил чл. 51 ал. 1 ГПК (отм.), призовал е ответницата чрез публикация в Държавен вестник и на основание чл. 50 ал. 2 ГПК (отм.) й е назначил представител. Молбата за отмяна е допустима, като подадена в срок. Молбата е постъпила след 1.ІІІ.2008 г. и по аргумент за противното от §2 ал. 12 от ПЗР на ГПК (Д.в.бр.59/2007 г.), следва да се разгледа по реда на ГПК. Съгласно чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок, считано от деня на узнаване на решението, а в случая молителката поддържа, че е узнала за решението по повод връчена й на 2. ХІІ.2009 г. покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, копие от която представя, и по делото не е установено молителката да е узнала за решението преди твърдяната дата. Молбата за отмяна е подадена на 9.ІІ.2010 г., в 3-месечния срок, считано от 2. ХІІ.2009 г. Молбата за преглед е неоснователна. С оглед изложените данни по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл. 50 ал. 1 ГПК (отм.) и е постановил призоваването на ответницата да се извърши чрез публикация в “Държавен вестник” и след като призовката е публикувана в Д.в. бр. 29/9.ІV.2004 г., стр.53, е назначил адв. В гр. Д. за представител на ответницата, с чието участие е разгледал делото. Неоснователен е доводът на молителката, че е могла да бъде намерена на постоянния си адрес в гр. Д., който не е променила, въпреки че е продала имота, по изложените съображения за връзката на сина й с имота, както и доводът, че съдът е могъл, като се обади по телефона на сина на молителката, посочен в призовката, да осъществи връзка с нея и да я уведоми за делото.становено по с представеното Удостоверение за постоянен адрес, издадено от Община Д., че постоянният адрес на молителката е този в гр. Д. ул.”Л” 10 вх.”г”, ет.2, ап. 3, молителката има задължение, като е променила постоянния си адрес, премествайки се в гр. В., да регистрира промяната, като новия си адрес в гр. В. посочи като постоянен или като настоящ. Без да стори това, призоваването й съдът извършва на регистрирания постоянен адрес, който съгласно посоченото Удостоверение за постоянен адрес № 123456/ 2. ХІ.2003 г., е в гр. Д. ул.”Л” №10, вх.”г”, ет.3, ап.3 и при връщане на невръчена на този адрес призовка със забележка, че молителката е напуснала адреса, призоваването се извършва чрез публикация в Държавен вестник, съгласно чл. 50 ал. 1 ГПК (отм.). Съдът няма задължение да установява връзка по телефона с роднини на молителката, друг би бил въпроса, ако новият собственик на имота беше посочил новия адрес на молителката, на който съдът трябваше да извърши призоваване. По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК е неоснователна. Молителката не доказа да е налице и соченото основание по чл. 303 ал. 1 т. 6 ГПК следствие нарушаване на съответните правила молителката да не е била валидно призовавана от лице по чл. 29 ал. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Я. П. - от гр. В. за отмяна на влязло в сила Решение № 599 от 5.VІІ.2004 г. по гр.д. № 1677/ 2003 г. на Добрички районен съд на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 и т. 6 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: