Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 26 май 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1902/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. В. И. за възобновяване на н.о.х.д. №14926/2009г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановената по него присъда от 05.04.2013г., която е потвърдена с решение № 424 от 17.04.2014 г. по в.н.о.х.д. № 5277/2013 г. на Софийски градски съд. В искането на осъдения се прави оплакванe за допуснато нарушение на материалния закон, което е основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се доводи във връзка с незаконосъобразния извод на първоинстанционния съд относно виновността на С. В. И. за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, тъй като не са събрани доказателства и не са направени констатации, че подсъдимият е знаел, че набеденият в извършване на престъпление М. К. е невинен. Поддържат се доводи, че от субективна страна, депозирайки жалбата си, С. В. И. е бил убеден в своята правота и движещ мотив в съзнанието му не е бил личното му отмъщение, а желанието да реализира конституционното си право на жалба в ситуация, в която законните му права на гражданин на Република България са били накърнени. С подадения сигнал до СРП от 14.12.2007 г. е предоставил информация за неправомерни действия от страна на М. К.. В допълнение се посочва, че съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) допълнителна предпоставка за съставомерността на деянието „набедяване” е специална цел. Доказано е по време на съдебното следствие, че срещу М. К. не е възбудено наказателно преследване, което следва да е водещият мотив на дееца. В съдебното заседание пред касационния съд осъденият С. В. И. моли да се възобнови делото и да се върне за ново разглеждане, тъй като са налице съществени нарушения на закона, които са посочени в искането за възобновяване. Представителят на ВКП дава заключение, че искането за възобновяване следва да се остави без уважение, тъй като съдът е изследвал всички релевантни факти, които се отнасят до извършеното деяние. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Съдебното производство е образувано по н.о.х.д. № 14926/2009г. по описа на Софийски районен съд. С присъда от 05.04.2013 г. по същото дело подсъдимият С. В. И. е признат за виновен в това, че на 14.12.2007г. в [населено място], пред надлежен орган на власт-прокурор при Софийска районна прокуратура е набедил М. К. в извършване на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК-представил пред СГС по гр.дело № 3106/07г. на І-во ГО, 7 състав, документ с невярно съдържание-разписка, подписана от И., като е знаел, че К. е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и на обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред сградата на кметството по местоживеене на подсъдимия. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди, държавната такса и деловодните разноски. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано в.н.о.х.д. №5277/2013 г. по описа на Софийски градски съд, по което с решение № 424 от 17.04.2014 г. първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Разгледано по същество искането е неоснователно. Твърденията за несъставомерност на деянието по чл.286, ал. 1 от НК от субективна страна, са неоснователни. Това престъпление може да бъде извършено при форма на вината умисъл. За да бъде осъществен посоченият състав при форма на вината пряк умисъл, е необходимо деецът да съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки пред надлежния орган точно обратното. Субективната страна отразява определено психическо състояние на дееца, изразяващо неговото отношение към общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните последици. Независимо от това преценката за вината и нейната форма се извежда въз основа на оценката на обективно установените факти, касаещи поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието, които в случая следва да обусловят извод за това какво е съзнанието на дееца – дали той съзнава неистиността на съобщаваната информация или неистиността на представените доказателства. Деянието ще бъде несъставомерно от субективна страна, ако на плоскостта на оценката на съзнанието на дееца се установи, че той смята за вярна съобщената информация или за истински представените доказателства. За да бъде направена горната оценка е необходимо да бъде изследвана цялата хронологията от действия, от която е видно, че във връзка с възникнали облигационни отношения между подс. С. И. и М. К., последният упълномощил служителката си св. Р. С. – Ш. да върне на подсъдимия сумата от 230 000 евро. На четири пъти тя му я предала, като за всяко изпълнение С. И. се разписвал в нарочен тефтер, в който били отбелязани основанието за плащане, датата, на която е получена и размера на сумата. След предаването й поради предприети от подсъдимия действия по принудително изпълнение за същото вземане, М. К. предявил отрицателен установителен иск относно съществуването му, към който представил като писмено доказателство разписките от нарочния тефтер (4-ри разписки инкорпирирани в една страница). По повод на тях подс. И. подал жалба до прокуратурата. В нея придал различен смисъл на действителното правно положение, като заявил, че представените разписки са с невярно съдържание. Също така посочил, че той не ги е писал и подписвал. При това положение правилно решаващите съдилища са приели, че с подаването на жалба до СРП подсъдимият С. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението набедяване по чл.286, ал.1 от НК. В случая, както е отбелязано на страница 6 от въззивното решение, се касае за конкретно изложени факти, за които съобщаващият изначално знае, че са неверни. Т.е. началната му представа, че К. е невинен категорично води до извода относно пряк умисъл за набеждаване в престъпление. Поради изложеното неоснователно се възразява, че водещ мотив в съзнанието на И. е било желанието му да реализира конституционното си право на жалба в ситуация, в която законните му права на гражданин на Република България са били накърнени. Правото на жалба не е абсолютно, а може да бъде упражнявано доколкото не уврежда правата и законните интереси на други граждани, както и обществените отношения свързани с правилното функциониране на правосъдието. Твърдението, че съгласно трайната практика на ВКС допълнителна предпоставка от субективна страна за съставомерността на деянието „набедяване” е необходима специална цел, преследвана от дееца е голословно. То не почива нито практиката на съда, нито на закона. Без значение за съставомерността му от субективна страна е и дали водещият мотив на дееца е бил да бъде възбудено наказателно преследване срещу наклеветения. Това обстоятелство би могло да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието, а в случай, че последният бъде привлечен към наказателна отговорност е основание за прилагане на квалифицирания състав по чл. 286, ал. 2 от НК. При гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу С. И., поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. В. И. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 5277/13г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: