5 Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 05.10.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 538 по описа за 2011г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Г. М. Г. от [населено място], област Плевенска и В. М. И. от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Н. Д. срещу решение от 23.11.2010г. по гр. дело № 4965/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, с което след отмяна на решение от 10.12.2009г. по гр. дело № 36317/2009г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав са отхвърлени предявените от Г. М. Г. и В. М. И. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ за заплащане на по 12 500 лв. обезщетение на всеки един от ищците за причинените им неимуществени вреди от смъртта на М. И. Г., настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на 28.03.2004г., ведно с лихви и разноски, и ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер 950 лв. ` Касаторите правят оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон /чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, чл. 81 ЗЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД/ и необоснованост. Поддържат становище, че изводът на въззивната инстанция, че причинените на ищците неимуществени вреди от станалото ПТП са вече репарирани и същите са окончателно обезщетени по силата на решение по гр. дело № 9/2005г. на Плевенски окръжен съд, е незаконосъобразен и необоснован. Касаторите молят въззивният съдебен акт да бъде отменен, предявените искове да бъдат уважени и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че предявените искове са недопустими, евентуално неоснователни, тъй като същите претенции са били предявени от ищците срещу делинквента М. И. М. след приключване на наказателното производство, исковете са били уважени до размер на 12 500 лв. за всеки от ищците и са издадени изпълнителни листове. Поради влязлото в сила решение срещу делинквента правото на ищците да претендират обезщетение за сочените от тях неимуществени вреди е преклудирано. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за основателно възражението на ответното застрахователно дружество, че ищците са осъществили правото си да получат обезщетение за причинените им вреди от прекия причинител чрез предявяване на искове срещу прекия причинител, които са уважени с влязло в сила решение № 207/11.08.2005г. по гр. дело № 9/2005г. на Плевенски окръжен съд, въз основа на което е издаден на 21.04.2006г. изпълнителен лист. Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и на прекия причинител не е солидарна и увредените лица не могат да искат обезщетение за вредите едновременно от застрахователя и от делинквента, както и поради това, че исковете срещу тях могат да бъдат предявени само в субективно пасивно евентуално съединение като ищецът следва да посочи предпочитания ответник, решаващият съдебен състав е направил извод, че след като увредените лица са предпочели да предявят исковете си срещу прекия причинител и същите са уважени, то ищците са обезщетени за причинените вреди и застрахователят не им дължи плащане на същото обезщетение. С определение № 114 от 22.02.2012г. по т. дело № 538/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните правни въпроси: 1/ допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител; 2/ има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ обстоятелството, че присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/ не е платено. По релевантните за спора правни въпроси съществуваше противоречива съдебна практика, която е уеднаквена с Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012г. по тълкувателно дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК. Съгласно посоченото Тълкувателно решение при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Упражняването на деликтното право от увредения и уважаването на иска по чл. 45 ЗЗД не погасяват прякото му право срещу застрахователя и обратно. Ако съдът уважи иска по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента решението няма сила на пресъдено нещо за застрахователя на гражданската му отговорност, което съответства на определените в чл. 298 и следващите от ГПК обективни и субективни нейни предели и му е непротивопоставимо, освен ако последният е бил привлечен като подпомагаща страна в процеса. Реалното обезщетяване от застрахования делинквент на вредите, понесени от пострадалия, чрез плащане на присъденото обезщетение, има за своя правна последица неговото погасяване. Погасяването на обезщетението чрез плащане от делинквента обуславя неоснователност на предявената срещу застрахователя пряка искова претенция, но не и недопустимост на иска. Преценката следва да бъде извършена в хода на делото и ако се установи, че делинквентът е платил присъденото обезщетение, то прекият иск срещу застрахователя следва да бъде отхвърлен. При така дадените отговори на релевантните за настоящия спор правни въпроси се налага изводът, че въззивното решение е неправилно. Въззивният съд неправилно е приел, че след като увредените лица са предпочели да предявят исковете си срещу прекия причинител и същите са уважени по отношение на делинквента с влязло в сила решение, то ищците са обезщетени за причинените вреди и застрахователят не им дължи плащане на същото обезщетение. По делото не са представени доказателства за извършено плащане на присъденото с решение № 207 от 11.10.2005г. по гр. дело № 9/2005г. на Плевенски окръжен съд обезщетение, поради което не може да се направи извод, че се е погасило задължението на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищците вреди в резултат на процесното ПТП, предизвикано от М. И. М.. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия спорът може да се реши по същество в касационната инстанция. По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото право на ищците по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента: 1/ на 28.03.2004г. в [населено място] при управление на лек автомобил „Москвич“ с ДК № ЕН 01-74 Т, собственост на С. Л. М. третото лице помагач М. И. М. в пияно състояние е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил ПТП и смъртта на М. И. Г., съпруг на Г. Г. и баща на В. И.; 2/ по време на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на собственика на лек автомобил Москвич е застрахована при ответното дружество, видно от комбинирана застрахователна полица № 140-0-002-177/30.12.2003г.; 3/ виновният водач е бил упълномощен да управлява съответното МПС, като упълномощаването е изразено с конклудентни действия, поради което се налага изводът, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от посочения застрахователен договор съгласно чл. 5 от действащата към момента на процесното ПТП Наредба № 4/24.09.2003г. за задължителното застрлаховане /отм./; 4/ на ищците са причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния наследодател. Възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице е неоснователно. [фирма] с предишно наименование [фирма] е участвало като трето лице – помагач в производството по иска срещу прекия причинител с правно основание чл. 45 ЗЗД по гр. дело № 9/2005г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, поради което е обвързано с мотивите на влезлия в сила съдебен акт. С посоченото решение не е установено съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на починалото лице. Съоразно предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва изводът, че съдържанието и размерът на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД. Доколкото причинените на ищците неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния наследодател М. И. Г. /съпруг на Г. Г. и баща на В. И./, настъпила при процесното пътнотранспортно произшествие, са съизмерими с паричен еквивалент, то предявените искове за присъждане на обезщетение по 12 500 лв. на всеки от ищците са основателни. Ответното застрахователно дружество трябва да заплати на всеки от ищците посочената сума заедно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 28.03.2004г. до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски за всички съдебни производства в размер 30 лв. – платена държавна такса за допускане на касационно облжалване. Уговореното между ищците и адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер 1 400 лв. не се присъжда, тъй като не са представени доказателства, че е платено, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, респективно чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът трябва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 000 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 23.11.2010г. по гр. дело № 4965/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ на Г. М. Г. от [населено място], област Плевенска, [улица] В. М. И. от [населено място],[жк][жилищен адрес]0 по 12 500 лв. на всеки един от тях /по дванадесет хиляди и петстотин лева/ - обезщетение на всеки един от ищците за причинените им неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.03.2004г. по вина на М. И. М. с лек автомобил „Москвич“ с ДК № ЕН 01-74 Т, за който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ комбинирана застрахователна полица № 140-0-002-177/30.12.2003 г., в резултат на което ПТП е починал М. И. Г., заедно със законната рлихва върху главниците, считано от 28.03.2004г. до окончателното им плащане, както и сумата 30 лв. /тридесет лева/ - разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер 1 000 лв. /хиляда лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.