Р Е Ш Е Н И Е № 20 Гр. София, 24.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 871/2018 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Ф. Р. И. и Н. А. И. от с. Крушевец, общ. Созопол, чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 2310 от 09.11.2017 г. по в. гр. д. № 3105/2017 г. по описа на АС – София, ГО, VІІ състав, в частта, с която е потвърдено решение № 7420 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 980/2016 г. по описа на СГС, І-15 състав за отхвърляне на исковете на касаторите против ЗК ЛЕВ ИНС АД гр. София с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 50 000 лв. до 170 000 лв. от претендираните 240 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на всяко от двете им деца – Д. и С., настъпила при ПТП на 11.11.2011 г. Касаторите поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, подробно изложени, въз основа на които молят същото да бъде отменено и предявените искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да бъдат уважени, чрез допълнително присъждане на още 120 000 лв. на родител за загубено дете, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.01.2012 г. /три години преди завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане, с присъждане на разноските на всички инстанции. Основните оплаквания са за неправилно приложение на закона и необоснованост при изграждане на изводите на съда при определяне размера на обезщетенията. Твърди се, че в резултат на нарушаване на принципа на справедливостта, съгласно чл.52 ЗЗД, и неотчитане на всички релевантни обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетенията за конкретно претърпяните неимуществени вреди, същите са значително занижени. С жалбата се оспорва и приетото от съда съпричиняване на вредите, като се твърди, че при правилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД и съобразяване на практиката на ВКС възражението, че пострадалите са допринесли за настъпването на вредоносния резултат би следвало да бъде отхвърлено като неоснователно. В проведеното публично съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване. Ответникът по касация ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че едновременната загуба на двете деца на касаторите не обуславя извод за увеличаване на дължимите обезщетения, които са определени от въззивния съд в съответствие със закона, поради което моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на ответника И. Й. Г. не заявява становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, въз основа на доводите на страните и данните по делото, преценени по реда на чл.290 и сл. ГПК, намира следното: Допускането на касационно обжалване е постановено на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос за приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и основните критерии за определяне на обезщетение за неимуществени вреди при деликт. В обжалваното решение съставът на въззивния съд е посочил, че „справедливостта” по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание, само при конкретен подход към случая, чрез съобразяване на всички правнозначими факти и обстоятелства, обосноваване на връзката между конкретно установените увреждания и съответния справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Приел е, че при неимуществени вреди, причинени по повод настъпила смърт на родител или дете при ПТП от особено голямо значение се явява и съдебната практика при сходни случаи, т.к. справедливостта по смисъла, вложен в чл. 52 ЗЗД, се проявява в най-чист вид при еднаквото третиране на сходни случаи. Воден от това, съдът е намерил за релевантни: датата на застрахователното събитие – 11.11.2011 г., действащите към този момент лимити на отговорност на застрахователите по КЗ /отм./, възрастта на починалите към този момент, икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2011 г.; съдебната практика, както и ангажираните гласни доказателствата за болките и страданията на ищците - че отношенията в семейството били прекрасни, но след злополуката родителите рухнали, майката се състарила, една година по-късно все още питала – „Защо моите деца, защо и двете?”, здравето на бащата рязко се влошило, а през 2013 г. са осиновили дете, което им помагало да се възстановят донякъде. Съдът се е позовал и на решение № 117/29.07.2016 г. по т.д. № 3806/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, според което за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за настъпила смърт при ПТП на пълнолетно дете през 2011 г. е определена сумата от 150 000 лв., при установени по делото близки отношения между родител и дете, подобни на тези по настоящето дело. Въззивният съд е приел за основателен и доказан фактът, че починалите са пътували без поставени предпазни колани. Въз основа на заключението по КСМАТЕ, неоспорено от страните, е намерил за установено, че при приетия механизъм на ПТП и вида и интензитета на получените телесни увреждания, пострадалите не са били с поставени обезопасителни колани и телата им са се движели свободно в купето. Предвид механизма на ПТП, а именно скоростта на движение и преобръщането на автомобила, той е приел, че ако починалите биха били с предпазни колани, те обезателно са щели да получат също тежки травматични увреждания в областта на гърдите, корема, а вероятно и черепно-мозъчни, но категорично интензитетът на ударите върху телата и главите им е щял да бъде намален, с възможност животът им да бъде съхранен. При конкретните данни по делото /5 човека са пътували само на задната седалка от общо 10 лица в автомобила/ съдът е счел, че съгласието на пострадалите да пътуват при тези условия представлява поемане на риск от пътуване при очевидна невъзможност за спазване на закона, който риск се е реализирал, довеждайки до настъпването на вредите, които биха могли да бъдат избегнати, ако пострадалите са пътували с поставени обезопасителни колани. По тези съображения, определеното от градския съд съпричиняване в размер на 20 % е прието за адекватен принос за настъпването на вредите. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на решението, становището на настоящият съдебен състав произтича от следното: Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, както е посочил и въззивният съд, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата конюнктура, която рефлектира върху обществено-оправданата оценка на понятието за справедливост при определяне паричния еквивалент на вредите и пр. Те следва да бъдат анализирани в съвкупност, с посочване на значението им за съдържанието на увреждането. Когато релевантните за определяне на обезщетението факти са изброени, но не е мотивиран оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или последните са неправилно преценени, принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. В отговорите на правния въпрос, дадени по реда на чл.290 ГПК, с основание не се сочи като примерен критерий размерът на присъдени по други случаи обезщетения. С оглед изложеното, решението на въззивния съд е частично неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Решаващият съдебен състав не се е съобразил в пълна степен с указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г., макар да се е ръководил от тях. Той не е отчел всички релевантни за спора факти и съответното им значение за съдържанието на увреждането, като само формално се е позовал на критериите, изброени в посоченото ППВС, освен това е отдал решаващо значение на казуална практика, без да съобрази липсата на идентичност на разрешаваните случаи. В резултат на това, присъдените обезщетения се явяват занижени и несправедливи. В конкретната хипотеза не може да се игнорира обстоятелството, останало неоценено при постановяване на обжалваното решение, че при произшествието са загинали и двете деца на касаторите, съответно на 22 и 25 г., които са били единствените жертви от общо десетте лица, пътували в самокатастрофиралия лек автомобил. Това е утежнило състоянието на родителите, като страданията им са надхвърлили значително обичайните скръб и мъка, които един родител изпитва от загубата на детето си, видно от преценените в пълнота показания на разпитаните по делото свидетели за продължителността и тежестта на причинените неимуществени вреди. Предвид горното, при съобразяване на всички относими към справедливия размер на дължимото обезщетение обстоятелства, с оглед изискването на чл.52 ЗЗД, настоящият съдебен състав определя като еквивалент на търпените от смъртта на Д. и С. нематериални вреди сумата от по 190 000 лв. на родител за дете. Неоснователни са оплакванията на касаторите за допуснати от съда нарушения при приложението на чл.51 ал.1 ЗЗД и необоснованост на изводите му при определяне на приноса на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат в размер на 1/5 част. Същият е преценен въз основа на правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с причинно-следствената връзка между поведението на починалите лица и увреждането, при спазване на правилото, че съпричиняването е обективна категория и съществува винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. При спадане приноса на пострадалите лица, обезщетенията в полза на касаторите се дължат съответно в размер на по 152 000 лв. за дете. Като се има предвид, че застрахователят е заплатил доброволно на всеки родител по 70 000 лв. за всяко от децата, а предходните съдебни инстанции са присъдили допълнително по 50 000 лв., съдът намира, че ЗК ЛЕВ ИНС АД дължи по още 32 000 лв. на родител за дете. Законната лихва върху обезщетенията следва да се присъди, считано от 21.01.2012 г. до окончателното им заплащане, с оглед основателността на възражението за изтекла погасителна давност по чл.111 б.В ЗЗД, съобразено при подаване на касационната жалба. Предвид частичната неправилност на въззивното решение, то следва да бъде съответно касирано и вместо него да бъде постановено друго, в указания по-горе смисъл, а в останалите обжалвани части решението следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за настоящата инстанция в размер на 2 620 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2310 от 09.11.2017 г. по в. гр. д. № 3105/2017 г. по описа на АС – София, ГО, VІІ състав, в частта, с която е потвърдено решение № 7420 от 11.10.2016 г. по гр. д. № 980/2016 г. по описа на СГС, І-15 състав за отхвърляне на исковете на Ф. Р. И. и Н. А. И. от с. Крушевец, общ. Созопол против ЗК ЛЕВ ИНС АД гр. София с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 50 000 лв. до 82 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях, претърпени в резултат на смъртта на всяко от двете им деца – Д. и С., настъпила при ПТП на 11.11.2011 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД гр. София с ЕИК[ЕИК] да заплати на Ф. Р. И. с ЕГН [ЕГН] от с. Крушевец, общ. Созопол сумата 64 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на децата му Д. и С., настъпила при ПТП на 11.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2012 г. до окончателното й плащане, на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./. ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД гр. София с ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. А. И. с ЕГН [ЕГН] от с. Крушевец, общ. Созопол сумата 64 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на децата й Д. и С., настъпила при ПТП на 11.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2012 г. до окончателното й плащане, на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2310 от 09.11.2017 г. по в. гр. д. № 3105/2017 г. по описа на АС – София, ГО, VІІ състав в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД гр. София с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметката на Върховен касационен съд, сумата 2 620 лв. - държавна такса за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: