Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр. София, 13.08.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Галина Захарова при секретаря Н. Ц. в присъствието на прокурора Г. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 537 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Благоевград срещу въззивно решение № 778 от 20.02.2014 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о х. д. № 513/2013 г. В протеста подробно се развиват доводи, че съдът незаконосъобразно е отменил първоинстанционната осъдителна присъда по обвинението срещу подсъдимите за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 344, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е прекратил производството поради нарушение на принципа „non bis in idem”. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 804 от 28.10.2013 г. по н. о. х. д. № 721/2013 г. Благоевградският районен съд е признал подсъдимите - О. М. Д. и М. А. Д. за виновни в това, на 22.09.2012 г. в гр.Бл., в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство да са отнели чужди движими вещи на обща стойност от 132 лева от владението на С. К. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК е наложено наказание на подсъдимия Д. в размер на една година лишаване от свобода, а на подсъдимата Д. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието на подсъдимия Д. в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 778 от 20.02.2014 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о х. д. № 513/2013 г., на основание чл. 344, т. 4 НПК присъдата е отменена и наказателното производство е прекратено поради случай по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. В него се твърди, че при правилно установените по делото факти Благоевградският окръжен съд незаконосъобразно е отменил осъдителната присъда на първоинстанционния съд по внесения обвинителен акт срещу подсъдимите за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК и е прекратил наказателното производството в нарушение на закона с мотивите, че следва да се приложи принципът „non bis in idem”, докато всъщност при идентичност на фактите, обусловили ангажиране на административната и на наказателната отговорност на едно лице приоритет се отдава на наказателната отговорност според разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 70, ал. 1, б. „г” от ЗАНН, каквото становище се застъпва както в правната доктрина, така и в ТР № 85/66 г., ТР № 51/78 г. на ОСНК на ВС и поредица от решения на Върховния касационен съд. Оспорва се и разбирането, че нормата на чл. 70, ал. 1, б. „г” ЗАНН се прилага само, ако узнаването за наличие на повторно осъждане за същото деяние е станало в момент, последващ влизането на присъдата в сила. За да отмени осъдителната присъда и да прекрати наказателното производство Благоевградският окръжен съд е приел, че следва да бъде отстранено допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на принципа „non bis in idem”, въведен изрично с текста на чл.24, ал.1, т. 6 НПК и провъзгласен в чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (Конвенцията), който гласи, че „никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава”, ориентирайки аргументите си основно през призмата на Решение от 14.01.2010 г. по делото „Ц. Ц. с/у България” на Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Решение № 227 от 21.05.2012 г. по н. д. № 651/2012 г. на Върховния касационен съд. Благоевградският окръжен съд е постановил решението, след като е констатирал, на първо място, че с присъда от 28.10.2013 г. на Благоевградския районен съд по н. о. х. д. № 721/2013 г. подсъдимите О. М. Д. и М. А. Д. са били осъдени за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК и на всеки от тях е било наложено наказание лишаване от свобода въз основа на фактическите положения, описани в обвинителния акт, които напълно са се потвърдили при въззивния анализ и преценка на материалите по делото, а именно - на 22.09.2012 г., малко след 23.00 ч., в гр.Бл., пристигайки с автомобил, управляван от св. А., пред сградата на [фирма], подсъдимият Д. успял с помощта на кирка да откърти десет метални пръчки от монтираната месингова решетката на отводнителната шахта, докато по същото време подсъдимата Д. наблюдавала наоколо, за да не бъдат разкрити, а след като отнесли пръчките в автомобила, с който напуснали местопроизшествието подсъдимите ги продали в пункт за изкупуване на метали за сумата от петдесет лева, която си поделили със св. А.. На второ място, съдът е установил, че за идентични факти, на които се основава присъдата на първоинстанционния съд по внесения обвинителен акт с оглед времето, мястото, предмета на посегателство и присвоителното намерение, на О. М. Д. и на М. А. Д. е била наложена глоба в размер на сто лева, на основание чл. 218б вр. чл. 194, ал. 3 НК с наказателно постановление № 405 и наказателно постановление № 407 от 18.10.2012 г. на началника на 1-во полицейско управление в гр. Бл., които надлежно връчени им на 29.10.2012 г. подсъдимите не са атакували пред съда в срока на обжалване и наказателните постановления са влезли в сила. При тези факти въззивният съд е направил заключението, че административнонаказателното производство, протекло по реда на ЗАНН, е „наказателно производство” по смисъла на чл. 4, т. 1 от придружителния протокол № 7 на Конвенцията, като се има предвид, че с влезлите в сила наказателни постановления, подлежащи на съдебно обжалване, всеки от подсъдимите е бил санкциониран с глоба на основание текст от Наказателния кодекс – чл. 218б НК и за деяние по чл. 194, ал. 3 НК, което поначало вътрешното ни право третира като престъпление и независимо от декриминализирането му при наличието и на останалите предпоставки по чл. 218б, ал. 1 НК (вж. Й. с/у ФРГ), нарушението по своя характер е престъпление от гледище на Конвенцията; че на подсъдимите е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК след влизане в сила на наказателните постановления и следователно повторното осъждане от първоинстанционния съд за същото престъпление, чиято различна правна квалификация е без значение, се явява в нарушение на общия правен принцип „non bis in idem”, провъзгласен в разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията. По така систематизираните в същностната си част съображения, Благоевградският окръжен съд е счел, че в случай на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК продължаването на наказателното производство е недопустимо, поради което в съответствие с правомощията се по чл. 334, т. 4 НПК присъдата следва да се отмени и наказателното производство – да се прекрати. Въззивният съд обаче изцяло е пренебрегнал друга констатация, която сам е направил въз основа установените факти по делото (използване на моторно превозно средство и на техническо средство за извършване на кражбата, както и минали осъждания на подсъдимия Д.) и изрично е отбелязал в мотивите на решението, че административнонаказващият орган не е следвало да издава наказателните постановления, тъй като чл. 218б НК е бил неприложим спрямо подсъдимите, т. е. производство за налагане на глоба по реда на ЗАНН се е развило при допуснато съществено нарушение на закона. Дали обаче деянието на подсъдимите не е административно нарушение, а съставлява извършено от тях престъпление по Наказателния кодекс, в контекста на презумпцията за невиновност може да бъде установено по несъмнен начин единствено с влязла в сила присъда, в каквато ситуация административно наказателното производство, по което е издадено съответното наказателно постановление ще подлежи на възобновяване, съгласно чл. 70, б. „г”от ЗАНН. В тази аспект Благоевградският окръжен съд е изложил напълно неясните и вътрешно противоречиви съображения, че цитираната разпоредба следва да се прилага само, ако узнаването от съда за повторното осъждане е станало в момент, следващ влизането в сила на присъдата. Такова условие законът не поставя и затова не може да го поставя и съдът. Принципът „non bis idem” не стои в решаваща зависимост от това съдът знаел ли е или не, че лицето вече е било оправдано или окончателно осъдено. Излишно е да се обсъждат аргументите, намерили място в мотивите на въззивното решение за противоречие с Конвенцията на ТР № 51/78 г. на ОСНК на ВС (относно съотношението между наказателната и административната отговорност когато с едно деяние се осъществява състав и на престъпление и на административно нарушение) и на ТР № 85/66 г. на ОСНК на ВС (решението по УБДХ пречка ли е за съдене на лицето и за престъпление хулиганство по НК), доколкото те очевидно нямат пряка връзка с конкретиката по настоящето дело. Ето защо незаконосъобразното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд от съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 778 от 20.02.2014 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о х. д. № 513/2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Благоевградския окръжен съд от съдебно заседание. Настоящето решение неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: