Р Е Ш Е Н И Е
№ 50139
София, 01.11. 2022 год.
В името на народа
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2174 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД /в ликвидация/ чрез ликвидатора М. Д. срещу решение № 30 от 13.05.2021г. по т.д.№ 28/2021г. на АС Бургас. Въззивният съд е отменил решението по т.д.№ 198/2018г. на ОС Бургас, с което искът по чл.87,ал.3 ЗЗД - за разваляне на договор за продажба на недвижим имот поради неизпълнение на задължението за плащане на продажната цена от купувача - от ответницата Д. М. О., гражданка на Ирландия, и искът за осъждането й да върне имота след развалянето на договора, квалифициран по чл.108 ЗС, са били уважени и е постановил отхвърлянето им.
Касаторът се позовава на неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК иска отмяна на обжалваното решение и постановяване уважаването на предявените искове със законните последици. Посочва, че е оспорил представените с отговора на исковата молба доказателства - договор за наем от 01.06.2013г. и анекс към него от 01.11.2016г., както и приемо предавателните протоколи към договора за наем и към анекса с твърдението, че са съставени за целите на процеса и с оглед обосноваване тезата на ответницата. Поддържа, че така заявеното съставлява преди всичко оспорване на датата на съставените между ответницата и бивш органен представител на дружеството документи както и оспорване осъществяването на фактите, предмет на изявленията; че твърдението на ищеца е, че документите са съставени след началото на съдебния процес с цел да послужат за установяване на изгодния за ответницата факт на погасяване на задължението й за плащане на цената по договора за покупко-продажба. Касаторът излага, че въззивната инстанция е дала нова правна квалификация на оспорването на тези доказателства и неправилно приела, че „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ е заявило възражение за нищожност на основание чл.26,ал.2,предл. шесто ЗЗД - поради привидност на договора за наем от 01.06.2013г. и анекса към него от 01.11.2016г. Поддържа, че в резултат на нововъзприетата едва в обжалваното решение правна квалификация на възражението на ищеца срещу представените от ответната страна доказателства, съставът на апелативния съд по недопустим начин имплицитно е разместил тежестта на доказване по иска с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД и „мълчаливо“ е възложил на ищовото дружество да установи при пълно и главно доказване привидността на представените от ответницата договор за наем и анекс. Възразява, че доводите му са за отсъствие на реално правоотношение по договор за наем, създаващо вземане на наемна цена, с която да се извърши прихващане, поради което именно ответната страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че документите са съставени на датите, посочени в тях, и че обективираните в тях факти, предмет на направените с тях изявления, са се осъществили в действителност, доколкото от тези факти купувачът черпи благоприятни за себе си правни последици. Изложени са и: подробни доводи относно предмета на доказване и доказателствената тежест по искове с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД; доводи и съображения относно задълженията на въззивния съд при възприемане на нова квалификация на исканията и възраженията на страните; относно неправилно дадена правна квалификация на възраженията на ищцовото дружество; отново се акцентира, че неправилно въззивният съд е квалифицирал и разгледал направеното от ищеца оспорване на писмените документи единствено като възражение за нищожност на съглашенията, обективирани в тях, по смисъла на чл.26,ал.2, предложение шесто ЗЗД; отново се посочва, че ищецът е оспорвал датата на съставените от неговия бивш органен представител документи с твърдение, че са антидатирани, както и е оспорвал фактите, обективирани в тях - именно възникването и съществуването на наемно правоотношение между страните за периода 2013г.-2016г. Изложени са и доводи относно доказването на привидност на процесните съглашения и допустимите доказателствени средства и съображения за обхвата на въззивната дейност.
В писмен отговор ответницата оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
В откритото съдебно заседание явилите се представители на страните поддържат становищата си.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Предявеният от ликвидатора на „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД (в ликвидация) иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД е основан на фактическото твърдение, че купувачът Д. О. не е изпълнила задължението си да заплати на продавача - на ищцовото дружество договорената продажна цена на апартамент № А-14 в [населено място], м.Буджака, закупен по силата на нотариален акт от 26.04.2013г. Съгласно нотариалния акт, плащането на цената от 33 333.33 евро с ДДС (при данъчна оценка на имота 77 054 лева) е следвало да бъде извършено по банков път в срок от пет години, считано от подписването му. Няма спор, че плащане на цената на имота не е осъществено.
С отговора на исковата молба ответницата е противопоставила възражение, че е погасила задължението си за плащане на цената за покупката на имота чрез прихващане. Посочила е, че ответното дружество е било наемател на същия имот по силата на договор за наем от 01.06.2013г. при месечна наемна цена 1000 евро; наемната цена не била плащана и на 01.11.2016г. по взаимно съгласие наемният договор е прекратен с анекс от същата дата; в анекса страните са признали, че дружеството има вземане към Д. О., произтичащо от нотариалния акт от 26.04.2013г. в размер на 40 000 евро с падеж 26.04.2018г. „или по-ранна дата в периода 26.04.2013г. - 26.04.2018г.“, а Д. О. има вземане към дружеството, произтичащо от договор за наем от 01.06.2013г., възлизащо на 47 855.68 евро с падеж датата на прекратяване на договора 01.11.2016г.; при тези констатации, страните по анекса са се съгласили да извършат на основание чл.103 ЗЗД прихващане на двете вземания до размера на по-малкото от тях, а оставащата след прихващането разлика се опрощава.
В допълнителната искова молба ищецът чрез ликвидатора е оспорил представените с отговора на исковата молба договор за наем от 01.06.2013г., протокол за предаване на наетия имот от същата датата подписани от ответницата като наемодател и от „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД чрез управителя Л. Г. като наемател. Оспорен е и представения с отговора на исковата молба анекс от 01.11.2016г. и приемо предавателен протокол от същата дата, подписани от ответницата и от „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД чрез управителя Л. Г.. Изложил е твърдения, че договорът за продажба е сключен по такъв начин, че да бъде безвъзмездно извадено имущество от патримониума на дружеството, уговорките в нотариалния акт разкриват воля да бъде избегнато плащането на цената, търсейки ефекта на давността - падежът е така уговорен, че да е изтекла евентуална придобивна давност.
Възразил е, че оспорените доказателства са съставени единствено с цел да послужат за настоящото съдебно производство, посочвайки, че това е видно от обстоятелствата, че: - положения печат на дружеството върху представените от ответницата документи не отговоря на печата, ползван от „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД нито към твърдения момент на подписване на документите, нито към настоящия момент; - уговореният месечен наем от 1 000 евро не кореспондира на пазарните условия и на факта, че имотът е ваканционен и реално не би могъл да бъде отдаден под наем извън туристическия сезон; - че „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД не е сключвало договори за наемане на имоти, а оперира като собственик на ваканционни имоти, които активно се управляват от други дружества срещу комисионна; - че в счетоводството на „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД никога не са осчетоводявани нито приходи, нито разходи, свързани с представените от ответницата доказателства.
С оглед на оспорването на договора за наем, анекса и приемо предавателните протоколи е поискано назначаване на експертиза за пазарната наемна цена на имота за релевантния период и за установяване дали тези представени от ответницата доказателства са намерили счетоводно отразяване в счетоводството на дружеството и каква е хронологията на записите; ангажирани са и доказателства за установяване на обстоятелството дали ответницата е декларирала доход от наем с източник в България.
По искане на ищеца е била допусната и съдебно почеркова експертиза, която не е могла да даде отговор дали мастилената паста на трите документа (договор за наем, протокол за предаване и анекс) отговаря на обичайното състаряване (избеляване, изхабяване засъхване) с оглед посочените в тях дати.
Допусната свидетелка на ищцовото дружество е установила, че е работила като управител на комплекса, където се намира апартаментът на ответницата, както и е била пълномощник на съдружниците в ищцовото дружество по въпросите за настаняване в комплекса и във връзка с имотите на съдружниците. Свидетелката категорично е заявила, че през периода 2015г. до края на 2017г. апартаментът, продаден на Д., не се е отдавал под наем, че самата ответница е идвала в него. Свидетелката е установила, че ответницата е племенница на М. Г.-съдружник в „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД и съпруга на другия съдружник и управител Л. Г..
Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че в счетоводните регистри на „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД за периода 2013-2016г. няма счетоводни записвания, свързани с договора за наем, приемо предавателен протокол от 2013г. и анекса от 2016г. и тези документи не са сред наличните в дружеството; установила е, че Д. О. не е подавала данъчни декларации за деклариране на доход от наем с източник в България. Чрез друга експертиза е установено, че пазарната цена на месечния наем на процесния имот е 810лв. за периода юни 2013г. до края на 2014г. и 920лв. от началото на 2015г. до ноември 2016г.
От заключението, изготвено от специалист в НИКК е установено, че отпечатъците от кръгъл печат в трите документа, предмет на изследване, не са положени с кръглия печат на „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД, с който са положените отпечатъците в изследваните образци - отчет за парични потоци за 2014г., отчет за собствен капитал за 2013г., фактура от 2013г., платежно нареждане от 2013г. и договор от 2016г. Тази експертиза е дала и отговор на начина на изготвяне и отпечатване на договора за наем, приемо предавателния протокол от 2013г., анекса от 2016г. и на приемо-предавателния протокол за връщането на имота след подписването на анекса.
Първоинстанционният съд е приел за доказано оспорването на представените от ответницата доказателства посредством които тя цели да установи погасяването на задължението си за плащане на покупната цена чрез прихващане с насрещни задължения на продавача за наемна цена, дължима от него за същия имот. Подробно е обосновал извода си, позовавайки се на заключението на съдебно счетоводната експертиза за отсъствие на счетоводни записвания при „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД, свързани с твърдените от ответницата наемни правоотношения по договор за наем от 01.06.2013г., както и с отсъствие на такива, свързани с уреждане на взаимните задължения между страните; на заключението на оценителната експертиза относно среднопазарния месечен наем на жилището на процесния период; на кредитираните свидетелски показания; на установения факт, че ответницата не е декларирала доходи от наем; на съдебно - техническа експертиза, изготвена от специалиста при НИКК, която е установила, че представените документи, свързани с наемни правоотношения между страните, имат много сходни характеристики, независимо, че е посочена различна дата на изготвянето им и разгледани в своята съвкупност, са налице твърде много съвпадения между изследваните характеристики на документите, за да имат случаен характер, което води до извода, че най - вероятно те са изготвени наведнъж, по едно и също време, при едни и същи условия и с едни и същи материали и средства; на съображенията, изложени в протокола на ОСС на ищцовото дружество, въз основа на които е взето решение за продажбата на процесния имот. Подробният анализ на тези факти и обстоятелства, е дал основание на първоинстанционния съд да посочи като логичен извода, че представените по делото документи - договор за наем на недвижим имот от 01.06.2013г., приемо - предавателен протокол от същата дата, анекс от 01.11.2016г. към договора за наем и приемо - предавателен протокол от 01.11.2016г., са неистински и са съставени за целите на настоящото производство. Въз основа на тези изводи е формирано становище, че ответницата не е заплатила наемната цена и е постановено уважаване на исковете.
Без въззивната жалба на Д. О. да съдържа възражение/довод за неяснота на въведеното от ищцовото дружество оспорване на представените от ответницата документи като съставени за целите на настоящото производство, въззивната инстанция е счела, че следва да даде указания на ищеца да уточни „дали във връзка с твърденията си, че не е съществувало наемно правоотношение между страните, оспорва истинността на договора за наем и анекса или твърди, че са съставени като привидни”. При така дадените от апелативния съд съд указания, въззиваемото дружество е посочило, че в допълнителната искова молба е направило възражение за привидност на договора за наем и анекса.
Въз основа на аналогично възприета фактическа обстановка по спора въззивната инстанция е ценила представените по делото доказателства по начин, обусловил отхвърлянето на исковете, приемайки, че спорните въпроси между страните са свързани с валидното възникване на правните последици, предвидени със сключения между тях договор за наем от 01.06.2013г. като привиден, а с оглед на това и на волеизявленията за прихващане на насрещни задължения като правопогасяващ факт относно задължението на въззивницата по договора за продажба на недвижимия имот - да заплати ефективно уговорената в него цена.
Възприето е, че твърденията в допълнителната искова молба, че договора за наем и приемо-предавателния протокол от 01.06.2013г. и анекса от 01.11.2016г. са съставени за целите на съдебния процес, е твърдение за привидност на волеизявленията и на съглашенията на страните, инкорпорирани в тези документи, съответно - за липса на воля от тяхна страна за възникване на предвидените с тях правни последици. Въззивната инстанция е счела, че оспорването на съглашенията като привидни не е успешно проведено в процеса по съображения, че събраните по искане на въззиваемото дружество доказателства са неубедителни:
1/Счетено е, че от свидетелските показания се установява единствено, че апартаментът не е бил отдаван на туристи, че управителят на дружеството и съдружник Л. Г. и М. Г. - негова съпруга и съдружник в дружеството, са спрели да идват в имота, без да се уточнява кога, както и, че имотът е бил посещаван от въззивницата, която е тяхна племенница. Прието е, че свидетелката установява единствено факта, че имотът не е бил даван под наем на туристи в периода 2013г. - 2016г., но с оглед „достъпа и качеството на свидетелката като пълномощник на управителя и съдружниците, не се подкрепя тезата, че ползването не е било осъществявано в съответствие с правата на страните по договора за наем“. Прието е, че дори да се възприеме за доказано това твърдение, фактическото ползване на имота е свързано само с изпълнението на задължението на наемодателя и ефективното упражняване на правата на наемателя по договора, но сам по себе си този факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на волеизявленията, ако от анализа на останалите доказателствени факти не може да се обоснове еднозначен и категоричен извод, че страните по договора за наем, не са искали настъпването на правните му последици. Отново е посочено, че в тази насока по делото, при съобразяване ограниченията на чл. 164, т. 6 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК, не са събрани убедителни доказателства, а разкриването на привидността на съглашенията предполага, ако не обратно писмо, то поне начало на писмено доказване - изходящи от насрещната страна документи и/или такива документи, които удостоверяват волеизявления пред държавен орган, които подкрепят вероятността съглашението в оспорвания документ да е привидно. Посочено е, че събирането на такива доказателства не е искано от въззиваемия по делото; от негова страна са посочени и събрани доказателства, подкрепящи само твърдението, че от страна на дружеството не е „търсено“ възникването на задължение за плащане на наемна цена и прихващането му с насрещното задължение на въззивницата за заплащане на цената по договора за продажба на недвижимия имот. Прието е, че от събраните по делото доказателства, обаче, не би могло да се направи извод, че „волеизявленията на въззивницата също са изразени привидно и тя не е искала настъпването на последиците от тях”.
2/Счетено е, че при липсата на доказателства, оборващи автентичността на договора за наем, протокола за предаване от 01.06.2013г. и на анекса от 01.11.2016г., съставени с участието на въззиваемото дружество - ищец, което се домогва да докаже тяхната привидност, твърденията за симулация не могат да се обосноват с поведението на управителните и представляващи органи на това дружество, нито на изходящи от негово име документи или поведение на негови пълномощници. Счетено е, че в този смисъл, приетото решение от общото събрание на съдружниците за продажба на имота, с цел набавяне на финансови ресурси и неизпълнението на това решение („при все, че договорът за продажба е сключен в съответствие с условията на решението на ОСС”), не доказва тезата на ищеца.
3/ Посочено е, че установената по делото липса на осчетоводяване от дружеството на задължение към въззивницата като наемодател по договора за наем от 01.06.2013г., „поради липсата на съпричастност на въззивницата към воденото от дружеството счетоводство, също не може и не доказва привидност на обективираните писмени съглашения в договора за наем и още по-малко на волеизявленията на въззивницата”.
4/ Счетено е, че не може да послужи за целите на това доказване и употребеният от името на дружеството при съставяне на документите различен печат, по съображения, че „няма нито твърдение, нито данни съдържанието на тези документи да е съставено само от въззивницата“; че още по-малко в такава насока са употребата на еднакви по вид и качество хартия, печатни устройства или химикална паста при полагане на подписите от управителя на дружеството, тъй като съставянето на документи от едно и също лице, чрез използване на едни и същи технически средства е нормално и обичайно. Прието е, че и евентуално установяване на едновременност на съставянето на документите - договора за наем и анекс, съдържащ съглашение за прекратяването му и за прихващане на насрещни парични задължения, възникващи от процесния договор за продажба на недвижим имот и за ползването му под наем, не би могло да се обоснове извод за абсолютна симулация по отношение на волеизявленията за сключването му.
5/ За неубедителен агрумент е счетен и договарянето на завишена наемна цена в сравнение със средния пазарен наем, който би могъл да се получи при отдаване на имота на туристи за периода на летните сезони от 2013г. до 2016г. Прието е, че от една страна отношенията между лицата по договора за наем от 01.06.2013г., които са свързани, са различни в сравнение с изследваните случаи в експертното заключение на отдаване на имота за туристически цели, заедно с това, „едновременното съставяне на документите, може да се отнесе само към начина, по който страните се решили да бъдат изпълнявани паричните задължения по сключените от тях договори”. Посочено е, че е възможно с тях да е целено уреждането и на други отношения между страните като свързани лица, но не би могло да се обоснове извод, че страните не са искали настъпването на правните последици, предвидени с процесните два договора. Прието е, че с оглед на възникналото към 01.06.2013г. задължение на въззивницата за заплащане на цената по договора за продажба от 26.04.2016г., „подобен начин на уреждане на финансовите отношения е бил по-скоро изгоден за нея”, поради което няма как, без наличие на изходящи от нея писмени документи или удостоверени нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятен факта на симулацията, да се приеме, че тя е доказана.
Изведено е и, че с оглед неуспешното доказване на твърденията за липса на желание и на двете страни по договора за наем да възникнат предвидените с него правни последици, не е доказана и симулация на съглашението в анекса от 01.11.2016г. да се извърши прихващане на паричното задължение на въззивницата по процесния договор за продажба. По тези съображения е постановена отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете.
С определение № 365 от 20.06.2022г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да определи правната квалификация на твърденията въз основа на изложените от страната фактически обстоятелства?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1,предложение първо ГПК, обоснована с посоченото от касатора решение по гр.д.№ 1349/2016г. на 3 г.о. на ВКС, както и със служебно известната на състава задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и в практиката по чл.290 ГПК - решенията по т.д.№ 516/2009г. на 2 т.о., решението по т.д.№ 1106/2020г. на 2 т.о., по т.д.№ 2673/2018г. на 2 т.о., по гр.д.№ 481/2020г. на 4 г.о.
По правния въпрос:
В своята задължителна и константна практика Върховният съд и Върховният касационен съд последователно са се придържали към становището, че квалифицирането на спорното право, на възраженията и оспорванията на страните е задължение на сезирания съд. Тази практика е доразвита в решенията, постановени от състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съгласно нея, от същността на въззивното производство като продължение на първоинстанционното, аналогично следва и задължението на въззивния съд относно квалифицирането на спорното право съобразно изложените доводи и възражения. Съдът сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните като не е обвързан от сочената от тях правна квалификация. Въззивната инстанция, както първата, трябва да определи сама правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване и доказване като обсъди всички доводи и възражения и оспорвания на страните и ангажираните доказателства. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, извън рамките на законовите правомощия на съда е да основе решението си на невъведен от страната в процеса факт или възражение.
Въззивното решение е постановено в отклонение от трайноустановената съдебна практика, обективирана в отговора на правния въпрос:
Последователно поддържаното твърдение на ищеца е, че представените от ответницата договор за наем от 2013г. и анекс от 2016г. не доказват наличието на наемно правоотношение за релевантния период, за който се отнасят: юни 2013г.-ноември 2016г., тъй като са „съставени за целите на процеса“. В отговора на въззивната жалба това твърдение е поддържано под формата, че за периода юни 2013г. - ноември 2016г. не е сключван изобщо договор за наем с дата 01.06.2013г., имащ за предмет процесния имот, поради което в полза на ответницата не е възниквало вземане за наемна цена. Заявеното от ищеца, че документите са „създадени с оглед на процеса“ следва да бъде квалифицирано като насрещно твърдение/възражение, че документите са антидатирани, новосъздадени с цел привидно легитимиране на ответницата като носител на насрещно вземане за наемна цена, поради това и привидни като документи, създадени единствено с цел да обосноват и докажат защитаваната в процеса теза на ответницата за погасяване на задължението й за плащане на продажната цена на имота чрез прихващане с насрещното й вземане за наемна цена към продавача - наемател на същия имот (поради което и не отразяват, не обективират формирана в действителност воля за възникване и съществуване на наемно правоотношение за този период).
Оспорването, заявено от ищцовото дружество, че частните диспозитивни документи - договор, анекс, и съставените въз основа на тях удостоверителни приемо предавателни протоколи са създадени за целите на процеса, не съставлява позоваване на привидност на изразеното в документа волеизявление, тъй като се отрича изобщо от негово име да е било изразявано валидно съгласие в материализиращия го документ. Поради това такова възражение не може да се определи като твърдение за привиден договор, за привидно волеизявление, за сделка, сключена при абсолютна симулация - съзнателно несъответствие между желано и изразено. Ищецът, който твърди, че документът е създаден след образуване на делото, възразява, че съставянето му е само привидно, че е създаден/новосъздаден с оглед целта, която преследва представилата го страна в съдебното производство. Ищецът не би могъл да разполага с обратно писмо/начало на писмено доказателство, след като възразява, че документът е привиден, антидатиран, съставен за целите на делото. Привидното съгласие предпоставя изразяване на воля (независимо, че изразеното не е желано/желаното). Разпоредбата на чл.165,ал.2 ГПК ясно посочва съдържанието/смисъла/целта на оспорването в хипотезата на симулация - „изразеното в документа съгласие е привидно“. Възражението на оспорващия, че документът е съставен с оглед процеса, за да обслужи и докаже тезата на другата страна, е твърдение, че такъв в действителност валидно не е съставен с негово (чрез надлежен негов представител) участие още по-малко на посочената в него дата. В тази хипотеза оспорващата страна не твърди, че съгласието й е привидно, а твърди, че документ от посочената в него дата, регламентиращ, договорни правоотношения - възникване на права и задължения в посочен период, не съществува. В тази хипотеза твърдението е, че привидна е не волята (каквато не е изразявана), а е привиден самият документ.
Доводът на ищцовото дружество за създаване на документите „с оглед на процеса“, съставлява оспорване датата на изготвените между ответницата и бивш органен представител на дружеството документи. Това твърдение следва да се квалифицира като позоваване на антидатиране на документа, което включва и възражението, че съгласие от ищцовото дружество чрез представител, разполагащ с представителна власт, не е изразявано. Оспорващият възразява, че отсъства воля, изразена чрез негов легитимен представител; твърди, че документът е антидатиран и подписан от негово име от мним представител, от бивш законен представител с прекратени правомощия. Следва да бъде отчетено обстоятелството (публично известно като оповестено в ТРРЮЛНЦ), че ищцовото дружество е прекратено на основание чл.517,ал.3 ГПК с влязло в сила на 07.06.2017г. решение по т.д.№ 605/2015г. на ОС Бургас, т.е. ликвидацията му е принудителна. На 19.06.2017г. прекратяването е оповестено в ТРРЮЛНЦ и на същата дата е назначен ликвидатор. С откриване на производството по ликвидация на дружеството на основание чл.156 ТЗ във вр. с чл.154,ал.1,т.5 ТЗ, съгласно чл.269 ТЗ ликвидаторът представлява дружеството и има правата и задълженията на изпълнителния му орган.
Следователно, възражението, че представените от насрещната страна документи, с които последната се домогва да докаже изпълнение на задълженията си за заплащане на продажната цена по договор за покупко-продажба, са съставени за целите на настоящото производство, въззивната инстанция е следвало да квалифицира като оспорване на достоверността на датата на документите. Въззивният състав е следвало сам да определи правната квалификация на твърденията въз основа на изложените от страната фактически обстоятелства. Основателно по поставения правен въпрос касаторът застъпва становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск, така и на заявените от страните в хода на процеса възражения и оспорвания е задължение на сезирания съд; че при определяне на правната квалификация съдът следва да изходи от изложените от страните фактически твърдения и въз основа на тях да приложи относимата правна норма; че при извършването на тази дейност съдът действа самостоятелно без да е обвързан от сочената от страните правна квалификация; че недопустимо е съдът да прехвърля това свое задължение на една от страните в процеса, възлагайки им квалифициране на собствените им твърдения.
При оспорването на частни диспозитивни документи с твърдение, че са съставени за целите на производството, апелативният съд е следвало да се произнесе дали документите са съставени на посочената в тях дата и дали фактите, предмет на извършените от страните изявления, са се осъществили в обективната действителност. В конкретния случай, твърдението е, че документите са съставени в последващ момент, за доказване тезата на ответницата в процеса за погасяване на задължението й; че към действителната дата на съставянето им, подписалият договора и анекса Л. Г. не е имал качеството на законен представител (управител) на ищцовото дружество, доколкото същият е разполагал със законна представителна власт до 01.05.2017г., когато е вписан нов управител, а след откриване на производството по ликвидация, дружеството се представлява от ликвидатора. В случая при ясно заявеното оспорване на частните документи (договора за наем и анекса, имащи характеристика на диспозитивни, а приемо-предевателните протоколи - на свидетелстващи) като новосъздадени за процеса, въззивната инстанция не е имала никакво основание да възлага в тежест на ищеца да квалифицира оспорването и да заставя страната за избере между „неистинност“ (т.е. неавтентичност на диспозитивните - твърдение, което никога не е било поддържано от ищеца) и „привидност” на договора за наем и анекса, след което да отхвърли иска, посочвайки, че твърдението на ищеца, че договорът за наем, приемо-предавателният протокол от 01.06.2013г. и анекса от 01.11.2016г. са съставени за целите на съдебния процес е твърдение за привидност на волеизявленията и на съглашенията на страните, инкорпорирани в тези документи, и да отхвърли иска, тъй като страната не разполага с документ по чл.165,ал.2 ГПК, с който да докаже привидността.
Тъй като ищцовото дружество е страната, която се позовава на антидатиране на договора за наем и анекса, на твърдения за последващо съставяне на документа на дата, различна от посочената в него, към момент, към който дружеството вече има вписан ликвидатор (чието съгласие не е обективирано в документите), негова е доказателствената тежест за твърденията за антидатирането им (без да са налице ограниченията по чл. чл.165,ал.2 ГПК). Както е посочено в решението по т.д.№ 2413/2015г. на 2 т.о. на ВКС към което настоящият състав нееднократно се е присъединявал, съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл.181,ал.1 ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети спрямо документа лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите са обвързани от нея, датата е противопоставима на участниците в съставянето на документа, но всеки може да опровергава верността й и носи на основание чл.154,ал.1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне.
Независимо от неоснователността на становището на касатора относно доказателствената тежест, при така изложените съображения, съставът на ВКС приема, че въз основа на представените от ищеца доказателства (и при лежаща върху него доказателствена тежест), преценени в тяхната съвкупност по несъмнен, категоричен и убедителен начин се установява, че за процесния период юни 2013г. - ноември 2016г. между страните не е съществувало наемно правоотношение, материализирано в процесния договор за наем, по силата на което да е договорена дължима на наемодателя наемна цена, с която наемодателят чрез прихващане да погаси задължението си за плащане на цената на закупеното от наемателя - продавач жилище в [населено място].
Настоящият състав споделя изцяло обосновката, която е дала основание на първата инстанция да направи същия извод:
1/ Заключението на съдебно счетоводната експертиза за отсъствие на счетоводни записвания при „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД, свързани с твърдените от ответницата наемни правоотношения по договор за наем от 01.06.2013г., както и с отсъствие на такива, свързани с уреждане на взаимните задължения между страните. Безспорно е установено, че за периода 2013г. - 2016г. в счетоводния баланс и ГФО на дружеството няма информация за задължения по договор за наем. Съществено е, че тези счетоводни документи са системни регистри към определен момент, съдържащи достоверна информация за актуални към съответния момент данни.
2/ Заключението на оценителната експертиза относно среднопазарния месечен наем на жилището на процесния период и изводите на експерта, че не е намерил оферти за целогодишно или дългосрочно отдавани под наем обекти извън туристическия сезон. Безрезервно следва да бъде споделено съображението, че с оглед предмета на дейност на дружеството, нелогични са твърденията на ответницата, че нейният имот, находящ се на последния етаж на жилищна сграда, да е ползван за бизнес цели - офис, както и е нелогично, ако същият имот е бил необходим за бизнес целите на „Сънуорлд Пропъртийс БГ“ООД, да бъде продаден при отложено плащане за срок от пет години на продажната цена, а след това да бъде нает за двойно по- висока от пазарната цена;
3/ Свидетелските показания, които следва да бъдат кредитирани като обективни, безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Произволен е изводът на въззивната инстанция, която е „тълкувала“ показанията на свидетелката в смисъл, че те установят единствено, че имотът не е отдаван под наем на туристи. Предвид качеството на свидетелката - управител на комплекса и пълномощник на съдружниците - т.е. непосредствено запозната и ангажирана с дейността на дружеството в процесния период, тя несъмнено би имала информация ако то е наело имота на ответницата за свой офис. Следователно, логичен е изводът, че със свидетелските показания са оборени твърденията на ответницата, че имотът й е бил отдаден под наем на ищцовото дружеството за периода юни 2013г. - ноември 2016г.;
4/ В подкрепа на извода за недоказаност на твърдяното наемно правоотношение е и фактът, че ответницата не е декларирала реализирани доходи от отдаване на имоти под наем в страната;
5/ От съществено значение са и изводите на съдебно - техническа експертиза, изготвена от специалист при НИКК, съгласно които представените документи, свързани с наемни правоотношения между страните, имат много сходни характеристики: договорът за наем от 01.06.2013г., приемо - предавателният протокол от същата дата, анексът от 01.11.2016г. към договора за наем и приемо - предавателния протокол от 01.11.2016г. са подписани с химикална паста, като характеристиките й по вид и физично - оптични свойства са сходни; тези в договора за наем от 01.06.2013г. са сходни с анекса от 01.11.2016г. към договора за наем, а тези в приемо - предавателен протокол от 01.06.2013г. са сходни с тези в приемо - предавателен протокол от 01.11.2016г., независимо, че е посочена различна дата на изготвянето им. Вещото лице е констатирало и, че документите са отпечатани на един и същ по вид принтер, а отпечатъците от кръгъл печат не са положени с кръглия печат на ищцовото дружество, с който са положени отпечатъци в представените за сравнение документи (отчет за парични потоци за 2014г., отчет за собствен капитал за 2013г., фактура от 2013г.платежно нареждане от 2013г., договор от 2016г.). От значение е обстоятелството, уточнено от експерта в съдебното заседание, че разгледани в своята съвкупност, са налице твърде много съвпадения между изследваните характеристики на документите, за да имат случаен характер, което води до извода, че най - вероятно те са изготвени наведнъж, по едно и също време, при едни и същи условия и с едни и същи материали и средства. Т.е. изводът за едновременност на съставяне на документите, носещи дати през интервал от три години несъмнено доказва „привидността” на документите.
6 /Следващ аргумент е протоколът за извънредно заседание на общото събрание на съдружниците в ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД от 12.11.2012г., съгласно който, решението за продажбата на процесния недвижим имот е взето с цел финансиране на търговската дейност на дружеството. Очевиден и закономерен е изводът, че такава цел предполага, че на дружеството са нужни свободни средства, с които да развива дейността си, за което е взето решение за тяхното набавяне, а в противоречие с търговската логика е фактът, по малко от два месеца след продажбата на имота, дружеството да го наема, при заплащане на два пъти по-висока наемна цена, при това без да е получило цената от продажбата му.
Правен нонсенс е изводът в обжалваното решение, който също е послужил като аргумент за отхвърляне на иска, че „по делото са посочени и събрани доказателства, подкрепящи само твърдението, че от страна на дружеството не е търсено (целено) възникването на задължение за плащане на наемна цена и прихващането му с насрещното задължение на въззивницата за заплащане на цената по договора за продажба на недвижимия имот, но от доказателствата обаче, не може да се направи извод, че волеизявленията на въззивницата също са изразени привидно и тя не е искала настъпването на последиците от тях“. Изложеното е относимо и към извода, че „поради липсата на съпричастност на ответницата към воденето на счетоводството на дружеството“, не може да бъде ценено като доказателство отсъствието на счетоводни записи относно договор за наем, задължение за наемна цена и погасяване чрез прихващане на това задължение. Същото е важимо и по отношение на съображенията, изложени в п.2 от обосновката в мотивите на въззивната инстанция, тъй като, ако са налице доказателства, оборващи автентичността на договора за наем и на анекса, не би стоял изобщо въпросът ищецът да доказва тяхната привидност, тъй като тези съглашения биха били нищожни поради липса на съгласие, а не като привидни. Неточна е и принципно застъпената от въззивната инстанция теза, че успешно доказване на привидността на договор може да бъде проведено само и единствено при наличие на документ по чл.165,ал.2 ГПК. Такъв документ законът изисква ако страната иска ангажиране на свидетелски показания.
Изложеното несъмнено обосновава извод, че в процеса са недоказани посредством представените от ответницата доказателства („договор за наем, приемо предавателен протокол за предаването на имота, анекса и приемо-предевателния протокол за връщане на имота след прекратяване на договора“), че тя е е изпълнила задълженията си по договора за покупко - продажба за плащане на продажната цена чрез прихващане с насрещни задължения на ищцовото дружество.
Ищцовото дружество е провело пълно доказване, независимо, че доказването е осъществено посредством косвени доказателства, защото косвените са достоверни и в такава връзка с другите обстоятелства, че установяват без съмнение главния факт (в който смисъл е даденото разрешение по гр.д.№ 921/2020г. на 4 г.о. на ВКС). Предявеният иск за разваляне на основание чл.87,ал.3 ЗЗД на договора за продажба на имота поради неплащане на наемната цена е основателен. В настоящия случай се касае за пълно неизпълнение на парично задължение с определен падеж, срокът за изпълнение отдавна е изтекъл, в процеса ответницата не е навела други релевантни правоизключващи развалянето на договора обстоятелства.
Основателен и искът за осъждането на ответницата да върне имота, който е с правна квалификация чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД - за връщането му на отпаднало основание, а не както е квалифициран по чл.108 ЗС. Неправилната правна квалификация в случая води до неправилност на въззивното решение.
По разноските: На основание чл.78,ал.1 ГПК разноските на ищцовото дружество за трите инстанции следва да се възложат в тежест на ответницата. Същите са поискани и доказани в размер на 16 961.78лв. и за тях е представен списък по чл.80 ГПК. Неоснователен е доводът, заявен от ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото е със съществена правна сложност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Отменя изцяло решение № 30 от 13.05.2021г. по т.д.№ 28/2021г. на АС Бургас, вместо което:
Разваля, на основание чл.87,ал.3 ЗЗД сключения с нотариален акт № 178, том І, рег.№ 3843 по нотариално дело № 125/2013 г. на нотариус с район на действие РС-Б. договор, с който „Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД, понастоящем в ликвидация с ЕИК[ЕИК], е продало на Д. М. О., гражданка на Ирландия следния недвижим имот: апартамент № А - 14, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.7.45.2.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение жилище/апартамент, на едно ниво, с площ съгласно кадастралната схема от 155 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата и състоящ се от 3 спални, 3 тераси, всекидневна, трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна, външно стълбище и панорамна тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 67800.7.45.2.19, под обекта - 67800.7.45.2.14 и 67800.7.45.2.8, над обекта - няма, ведно със съответните проценти от правото на строеж върху недвижимия имот, върху който е построена сградата, съставляващ поземлен имот с идентификатор 67800.7.45, с адрес на имота: [населено място], местност „Буджака“, целият с площ от 3406 кв.м.
Осъжда на основание чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД Д. М. О., гражданка на Ирландия да върне на „Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД - в ликвидация със седалище и адрес на управление: [населено място] 8000,[жк][жилищен адрес] партер, представлявано от ликвидатора М. Д., същия имот.
Осъжда Д. М. О., гражданка на Ирландия да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на „Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД сумата на 16 961.78лв. разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|