Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е № 53   София, 16.07.2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,   първо отделение,  в  публично заседание на четиринадесети май през  две хиляди и девета  година в състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБКА ИЛИЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:     РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                               МАРИАНА КОСТОВА   при секретаря         Милена Миланова                            при участието на прокурора                                                                     като изслуша докладваното от   съдията   Караколева  т.д. № 356 по  описа за  2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на З. “Д” срещу решение от 21.03.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/ по в.гр.д. № 556/2006 г., с което е отменено отхвърлително решение от 10.11.2005 г. на Софийски районен съд /СРС/ по гр.д. № 3293/2005 г. и е постановено друго, уважаващо иск по чл.402 вр. с чл.407 ТЗ /отм./ на З. “Б” АД срещу З. “Д” за сумата 1529.52 лв. с лихви и разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното приложение от СГС на разпоредбите, уреждащи погасителната давност относно вземанията и задълженията по договора за застраховка “гражданска отговорност” на МПС. СГС неправилно е приел за неоснователно възражението на касатора за погасяване по давност на вземането на З. “Б” АД. Касаторът счита, че за вземането между застрахователите е приложима разпоредбата за погасяване на вземане по непозволено увреждане, като петгодишния давностен срок тече от настъпване на застрахователното събитие, а не от плащане на застрахователното обезщетение. С определение № 52/23.01.2009 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС като е приел, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. ВКС е приел, че въпросът за приложимия в случая давностен срок за предявяване на иска по чл.402 ТЗ /отм./ и конкретно неговия начален момент, е съществен и е обусловил решението на спора като съществува противоречиво разрешение на този въпрос от отделни състави на ВКС, както и от СГС по приложеното от касатора решение от 14.06.2006 г. по гр.д. № 3653/2005 г. Ответната страна З. “Б” АД оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения в писмен отговор. Счита, че в случая следва да се приложи постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС, съобразно което при регресни права е приложим петгодишен давностен срок с начален момент заплащане на застрахователното обезщетение, а не настъпване на застрахователното събитие. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл.283 ГПК и е допусната до разглеждане по реда на чл.288 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Предявен е иск по чл.402 вр. с чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ от ЗК “Б” АД срещу ДЗИ “О” за сумата 1592.52 лв. Ищецът твърди, че е настъпило ПТП на 20.04.2000 г. между две МПС, причинено виновно от водачът В. П. В. , управлявал лек автомобил марка “Д”, рег. № С* чийто собственик А. К. има застраховка “гражданска отговорност” при ДЗИ “О”.вреденият автомобил марка “М” с рег. № В* е бил застрахован по “автокаско” в З. “Б” АД. С оглед на тази застраховка застрахователят З. “Б” АД е изплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 1592.52 лв. На основание чл.402 ТЗ /отм./ вр. с чл.45 ЗЗ. ищецът З. “Б” АД, встъпвайки в правата на застрахования, претендира платеното от застрахователя на собственика на МПС, причинил ПТП-то и застрахован при ответника по риска “гражданска отговорност”. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. СГС е отменил отхвърлителното решение на СРС и е постановил друго решение, уважаващо иска. СГС е приел, че за да възникне регресното застрахователно право на застрахователя по имуществена застраховка, вкл. “каско” е необходимо наличие на следните предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по отношение на увредения застрахован и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят се е суброгирал в правата на увредения срещу виновния водач, вкл. и в това по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./. Приложима в случая според СГС за вземането по платеното застрахователно обезщетение е общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗ. , която започва да тече от момента на плащане на правоимащите лица, от който момент възниква и самото регресно право и вземането на ищеца е станало изискуемо, съгласно чл.114 ЗЗД. СГС се е позовал за този си извод на т.14 от ПП на ВС № 7/1978 г. В приложеното от касатора решение от 14.06.2006 г. на СГС по гр.д. № 3653/2005 г. е прието, че правата по застраховките са погасяват с изтичане на петгодишна давност от настъпване на застрахователното събитие – чл.392 ТЗ /отм./, който срок е приложим и по отношение на предявен иск по чл.402 ал.1 ТЗ. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение в настоящият си състав намира, че приложимият в случая давностен срок за погасяване на вземане между застрахаватели по предявен регресен иск по чл.402 ал.1 ТЗ е общият петгодишен срок по чл.110 ЗЗД. Регресното право на застрахователя е същинско регресно право, произтичащо от правния му интерес, но това право не е същинско застрахователно право, тъй като възниква по силата на закона, а не по силата на застрахователен договор, обвързващ застраховащ и застрахован, поради което следва да се изключи приложимостта на чл.392 ТЗ /отм./ относно началото на погасителната давност. Регресното право възниква от момента на плащането, извършено от застрахователя на увреденото лице и по отношение на регресният му иск за плащане на вече платеното от застрахователя на виновния водач е от значение петгодишната обща давност с начален момент плащането, с което възниква и самото регресно право, а не извършеното ПТП. В този смисъл и т.14 от ПП на ВС № 7/1978 г., което настоящият състав на ВКС намира за правилно. Доколкото решението на СГС е възприело именно тези аргументи и е достигнало до тези изводи, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК. Мотивиран от горното, съдът:       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решението от 21.03.2008 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 556/2006 г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.