Р Е Ш Е Н И Е   №  275   гр.София,  28  май    2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети май  две хиляди и десета година в  състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:   БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                                                                                                     със секретар   Надя Цекова и с участието на прокурора   СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша   докладваното  от    председателя      (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 195/2010 г.   Производството е образувано по искането от Главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно чнд № 446/2007 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на решение № 422/14.1.2008 г. по съображения за допуснато нарушение на закона. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК се обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото и законосъобразно прилагане на чл. 25 – чл.23 НК по отношение на наказанията, наложени на осъдения В. Р. Р.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа основателността на искането на посоченото в него основание. Осъденият В. Р. Р. чрез защитника си не оспорва искането по съображения, че е направено за отстраняване нарушение на закона, допуснато при групиране на наказанията по начин, който не е най-благоприятния за него. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Благоевградският окръжен съд с решението си по въззивно чнд № 446/2007 г. потвърдил определение № 4094/20.9.2007 г. по чнд № 872/2007 г. на Благоевградския районен съд, с което на основанията по чл. 25 вр.чл. 23 НК наложил на осъдения Р. едно общо наказание – най-тежкото от определените с влезлите в сила присъди по: нохд № 794/2003 г. на Кюстендилския окръжен съд, нохд № 1822/2004 г. и нохд № 1798/2004 г. – и двете на Благоевградския районен съд – 7 г. лишаване от свобода и постановил да изтърпи отделно наказанието по нохд № 1044/2003 г. на Благоевградския районен съд – 1 г. лишаване от свобода. Определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанията. Приложил чл. 25 ал.2 и чл.59 ал.1 НК за времето на предварителното задържане и изтърпяната част на наказания от съвкупността. Първоинстанционният съд при постановяване на определението е допуснал нарушение на закона, с което е поставил подсъдимия в неблагоприятно положение, защото не е включил в съвкупността наказанието по нохд № 366/2001 г. Производството по делото е образувано по повод искането на осъдения за определяне на общо наказание от наложените с влезлите в сила присъди само по четири от образуваните по отношение на него наказателни дела за извършени престъпления от общ характер и само за тях съдът се е произнесъл. По повод жалбата въззивният съд е приел, че групирането е съобразено с данните за осъжданията и е потвърдил определението, но без да вземе предвид, че са били известни данните за всичките 22 присъди. Вярно е, че за по-голямата част друг състав на Благоевградския районен съд се е произнесъл с определение от 1.2.2006 г. като е определил общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е наложеното с влязъл в сила съдебен акт по нохд № 366/2001 г. Приложен е и чл.24 НК. Въззивният съд не е отчел обстоятелството, че по този начин с определянето на общо наказание от двата състава по всяка от съвкупностите и постановеното отделно изтърпяване на наказанието по една от присъдите осъденият следва да изтърпи наказание в размер на 11 години, защото не е изпълнено задължението групирането да бъде направено в най-благоприятния за него вариант. Това може да стане като се образуват две съвкупности, но ако във втората-която е предмет на разглеждане по чнд № 872/2007 г. и определена като законосъобразна с оспореното решение по въззивно чнд № 446/2007 г., бъде включено наказанието от три години лишаване от свобода. При това положение общото наказание по първата съвкупност ще бъде една година лишаване от свобода, а по-втората-седем години. Като се постанови отделно изтърпяване на наказанието по нохд № 1044/2003 г. осъденият ще изтърпи наказание в размер на 9, а не на 11 години. Едва след групирането на наказанията и определяне на общото по двете съвкупности съдът е длъжен да обсъди въпроса дали да приложи или не чл.24 НК. При преценката си следва да вземе предвид цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на деянията, резултата, подбудите за извършването им, индивидуалната обществена опасност на личността, времето на извършване на деянията и всички установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Ако може да обоснове извод, че само когато с увеличаване на наказанието ще бъдат постигнати целите по чл.36 НК и съобразявайки се с принципа за законоустановеност, съдът следва да приложи чл.24 НК. Наличието на влязло в сила определение, но само за част от наказанията, не освобождава съда, който се произнася по приложението на чл.25-чл.23 НК за наказанията, наложени с влезли в сила съдебни актове по други дела, да се произнесе. Предмет на разглеждане в този случай следва да бъдат не само посочените в молбата на осъдения четири дела, а всички, за които има данни, че са били образувани по отношение на него с постановени и влезли в сила съдебни актове, за да се приложи правилно закона. Разпоредбата на чл.25 НК е приложима и втори път, ако при първото му прилагане е била обхваната само част от съвкупността от присъди и престъпления. Допуснатото нарушение, изразяващо се в прилагането на чл. 25 – чл.23 НК по начин, с който се нарушава принципа за определяне на общо наказание при най-благоприятното за осъдения съчетание, когато е налице усложнена форма на множество престъпления, защото някое от тях е едновременно в отношение на съвкупност и на рецидив с други, е съществено и е основание по см.на чл.348 ал.1 т.1 НПК за отмяна на въззивното решение. Предвид изложеното за основателност на искането въззивното решение следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Затова и на осн.чл.425 ал.1 т.1 вр.чл. 422 ал.1 т.5 вр.чл. 348, ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:     ВЪЗОБНОВЯВА въззивно чнд № 446/2007 г. на Благоевградския окръжен съд; ОТМЕНЯ решение № 422/14.1.2008 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане и произнасяне от друг състав по въпросите за приложението на чл. 25 – чл. 23 НК по отношение на всички наказания, наложени на осъдения В. Р. Р.. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: